Антонио Вивалди

превод: Борис Младенов

ПРОЛЕТ

И ето, пак пристигна пролетта!
Жужат пчелички, птици са запяли.
Потоци ромолят, цъфтят цветя;
зефир полъхва, с топъл дъх ги гали.

Отеква гръм и облак тъмен плащ
отмята от просторите небесни.
Изгрява слънце и в деня кипящ
пак птиците запяват нежни песни.

Стадата дремят. Кучета край тях
ги пазят в пъстроцветните ливади.
Зелени вейки шумолят едва…

Гайдари свирят с гайди, в шум и смях
танцуват нимфите с овчари млади -
на воля тържествува пролетта.

ЛЯТО

Едва вървят стадата в летен зной…
На слънце камък и дърво се пукат.
Изгаря борът. В глухия покой
гугутки гукат, кукувици кукат.

Полъхва бриз, но страшен северняк
връхлита скоро, настрана го лашка…
Овчарят виждащ в облаците враг,
трепери за реколтата селяшка.

Страхът пред бурята го е лишил
от отдих за краката уморени;
комари и мухи кръжат навред…

И среща той вестта, смирен, унил -
нивята, от градушка покосени,
са сринали бедняшкия късмет.

ЕСЕН

Празнуват с танци, с песни в късна есен
селяци с Бакхус щедър урожай,
и в царството му не един понесен,
със сън завършва пищния гуляй.

А други, още жадни за забава,
се радват на сезона до среднощ,
ала и тях умората слетява,
заспиват сладко, капнали, без мощ!

На сутринта, като изгрей зората
на лов потеглят хрътки и ловци;
дивеча гонят, хванали следата,
стрелби и глъч се чуват, рог тръби…

Уплашен, изтощен, до смърт ранен,
накрая звярът пада покосен.

ЗИМА

Трепериш ти на хлъзгавия сняг,
пред теб свирепо духа севернякът;
подскачаш без да спреш от крак на крак,
за да се стоплиш, а зъбите тракат.

И си представяш, че навън вали,
а ти седиш пред топлата камина…
И предпазливо стъпваш, да не би
да паднеш върху ледната пъртина.

Пързалката гъмжи от веселба,
пропуква се под кънките ледът
и падат, стават възрастни и млади…

А ветровете духат у дома,
врати, стени… не могат да ги спрат.
И зимата е време за наслади.