Уилям Шекспир

превод: Борис Младенов

Очите й не са слънца; с корали
не мога устните й да сравня;
гърдите й са смугли, а не бяли
и черна тел е нейната коса.

Видял съм рози пъстри, ароматни,
но рози бузите й не красят
и вдъхвал съм парфюми по-приятни
от онзи неин топъл дъх познат.

Обичам как говори и нехая
на музиката нежна, за звука;
богините как шествуват, не зная,
но знам как с бодра стъпка стъпва тя.

И, Боже, мисля, че е несравнима
с онези хвалени за хубост мнима!