Уилям Шекспир

превод: Людмил Стоянов

Онуй годишно време виждаш в мен,
когато рядко някой тръпен лист
жълтее в голи клони примирен,
и вместо птичи хор - покой златист.

Ти виждаш в мене бледен къс небе,
където заника едва мъждей
и постепенно преднина дозел,
го мрака запечатва - то тъмней.

Догаряща главня в мен виждаш ти,
когато пепелта, доскоро плам,
е гроб на огъня - и не пламти,

а туй, що грееше, докрай изтля.
И затова безценни, запомни,
са свижданията с преброени дни.