КОЙ ВИКА СВЕТЛИКА
гатанки
Идва то с походка смела,
щом повика го петела
с песента си неумела -
тя заменя го веднага,
щом петелът се протяга
и за сън без шум се стяга.
/слънцето и луната/
——————————
Срещат се само за миг
с радостен звън или вик
брат и сестра - близнаци
и се разбират със знаци.
Бял като слънце е брата,
негърка е сестрата.
/денят и нощта/
——————————
На един таван,
от луна огрян -
лампиони
горещи
с милиони
свещи.
/звездите/
——————————
Две сестри - две близначки
след игри и закачки
заедно плачат и пеят,
заедно светло се смеят,
заедно спят и се будят,
заедно чудом се чудят.
/очите/
——————————
Вървя ли, с мене тя върви,
но спра ли, мигом спира.
Коя си? - питам я.Уви,
от дума не разбира.
Затичам ли се, тича с мен,
а спра ли, пак се спира.
Коя е тя, та нощ и ден
умира да ме имитира?…
/сянката/
——————————
В планините ни живее,
на невидим се преструва.
Няма ни уши, а чува,
няма си уста, а пее.
Знае не един народ,
че е страшен полиглот.
/ехото/
——————————
Облачета в утрин тиха
скараха се и се сбиха -
те в небето
над полето
слънчев лъч сред глъч делиха.
От кавгата изведнъж
над полята ливна…
/дъжд/
——————————
Дъжд прошета из гората
мокър, топъл и добър.
Никой нямаше в тревата,
а разтвори се …чадър.
/гъбата/
——————————
Русо момиче
рисува безспир
в двора кокиче
с бял тебешир.
/пролетта/
——————————
Винаги в полет,
винаги с песен,
идва напролет,
отлита наесен.
/прелетната птица/
——————————
На стената
се разгръща
на дузина братя
къща.
/календарът/
——————————
Знаят птица и дете
в моя роден край:
тя дърво е, а расте
върху нея - чай.
/липата/
——————————
Дългокоса, белонога,
тя видя една коза,
и преви се от тревога,
и отрони в миг сълза.
Как се казва ли?…
/бреза/
——————————
Един баща висок, могъщ
ходи гологлав и в дъжд,
а децата му добри
ходят с шапки в пек дори.
/дъбът и жълъдите/
——————————
Когато тя в гората закрачи,
по-остра и зла от меч,
даже работните пъстри кълвачи
отлитат нейде далеч.
Ни храст, ни дърво се радва,
защото това е…
/брадва/
——————————
Корема й напълних със
син камък, но добре разтворен.
Сега просъсква гневно: „Съссс!” -
и бягат болестите в тръс
от всеки лист, стебло и корен.
Полезната играчка
нарича се…
/пръскачка/
——————————
Грива
красива
развява,
а рита
с копита
тогава,
когато някой го дразни
с разни закачки празни.
/кончето/
——————————
Мина,
деца,
по тревица
стрина
с рогца
и брадица.
/козата/
——————————
Птица тя е,
даже с крила е,
а ходи и се клати
върху две лопати.
/патката/
——————————
Гола, бърза, дяволита,
сребърна като вода,
денем скита, нощем скита,
а след нея - ни следа.
Май се пази от беда.
/рибата/
——————————
Някой пита из реката,
не подбира стар и млад:
-Тези хора, мили братя,
що ли все вървят назад?
/ракът/
——————————
Кряка, пъчи се, издува
важно, влажно, плажно гуша,
но едва-едва се чува,
крие се, наднича, слуша
африканец някой щом
я потърси мълчешком.
/жабата/
——————————
Никак, никак не прилича
тя на всички
и на мен -
лете в жегата навлича
тежки дрехи с цвят зелен.
Зиме също не прилича
тя на всички
и на мен -
тежки дрехи разсъблича,
вятър духне ли студен.
Може би и ти разбра -
тя нарича се…
/гора/
——————————
Знаят гнезда, бърлоги, хралупи
кое е това огледало -
нито старее, нито се чупи,
никой не може да си го купи:,
на всички то е, а си е цяло,
синьозелено, прозрачно, бяло,
в рамка от гъсти гори заблестяло.
/езерото/
——————————
Не плете, не шие,
а чувате вие
как търси кука
сред бор и бука.
/кукувицата/
——————————
Над треви и над цветя
тя летя, летя, летя,
но я хванах и сега
аз признавам си с тъга,
че в ръката си държа
тази жива и красива,
много нежна буква „ж”.
/пеперудата/
——————————
Земята
рие ли, рие,
от светлината
се крие.
/къртицата/
——————————
С криле е,
не пее,
не гука,
не кука,
а чука
ей тука -
на бука.
/кълвачът/
——————————
Трепти като капчица
с плахо сърце
червена шапчица
на стебълце.
/ягодата/
——————————
Расте
над мъх
и дъх на мури
дете
на връх
и лъх на бури.
/еделвайсът/
——————————
Страх
цари,
когато щракат,
с тях
дори
е горд и ракът.
/клещите/
——————————
Железен,
полезен,
строг и студен,
всичко разрязва
като ми казва:
„Бой се от мен!”
/ножът/
——————————
Не искам
да ви тревожа,
но аз съм
зъбат
брат
на ножа.
/трионът/
——————————
Когато танцувам,
когато лудувам,
прозвънвам и пея,
изобщо - живея.
Но спра ли се, падам,
за танца си страдам.
/пумпалът/
——————————
Всеки я знае -
тя е
надута,
а пък не трае,
с мен си играе
всяка минута.
/топката/
——————————
Час ли, два ли в този ден
Върху него покачен
тъпчеш все на място ти,
а пък той лети, лети…
/велосипедът/
——————————
Никой шум не вдига
и дори не мига,
щом се вдига,
но щом пада
за награда
голям бой пада.
/театралната завеса/
——————————
Към простори светли води
всички хора и народи.
С нея надалеч се стига.
Как се тя нарича?…
/книга/
——————————
Пее, смее се и стене,
непрестанно чука в мене,
чук-чук,чук-чук нощ и ден,
търси в мен самия мен.
Кой да каже на детето,
че това му е…
/сърцето/
——————————
Виж го ти! Едва родено
чупи бялата си къща
и изпълва вдъхновено
със свирня една и съща
своя ден рожден докрай.
Мигом що е то познай!
/пилето/
——————————
По-висок е и от връх,
по е нисък от тревата.
До последния си дъх
крачи с теб към небесата
към слънца и към звезди,
по-сияйни отпреди.
/пътят/
