ВЕТРОВЕ
превод: Мюмюн Тахир
ВЕТРОВЕ
Ако в ранна есенна вечер
роза разцъфне в градината,
неочаквана вест
остави на ветровете…
В този миг
стъпките на самотата ми
ще потънат в безмълвния и
непрогледен мрак на нощта…
Едно стихотворение
ще падне от звездите.
И непременно
аз ще бъда там някъде…
В тишината като феникс
ще се прероди душата ми.
Ако искаш да говориш,
говори - ще те чуя.
Ако искаш да се смееш,
смей се - усмивката ти
ще докосне очите ми.
Ако искаш да плачеш,
плачи - ще събера в шепа
сълзите ти, тая река…
Гледай - тъгата ми е
в песните, а в сърцето е
любовта ми.
Ако в ранна есенна вечер
разцъфне роза в градината,
остави нечакана вест
на ветровете…
ИМАШ
Безнадеждно се носят
дъждовните птици
под тежките облаци.
Знаеш; в тия дни
любовта е всемирна.
Самотата се скита
по улиците на сърцето.
Небето
тъгува разчорлено,
погледът
търси луната, горе
метеори висят
на златни конци,
луната мълчи…
Сърдя се на ветровете,
защото забравиха
моите песни.
Обиден съм на моретата
и на дъждовете.
Когато си тръгна,
счупих стрелките
на часовника.
Вече
всичкото ми време
е твое.
