енциклопедия на смешното като етнология, народопсихология и психотерапия в 5 тома

Владимир Стоянов

Човек е съизмеримо отражение на помислите и делата си. Той е толкова голям, колкото голяма е любовта към родното, която го озарява и припознава като свое дете. Тази народополезна книга е не само дар за читателя, но и висока етико-естетическа идентификация на автора Радослав Радев - професор във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и издателя Наско Якимов - управител на издателство „Славена”, Варна. Да създадеш енциклопедия с антологичен характер се изисква неимоверно повече от това да напишеш една интересна и мъдра изследователска книга.

Българската култура и история налагат като един от своите фундаментални средищни персонажи Смехотвореца. Той е своеобразният център на националното и родово битие и духовно пространство. Да твориш смях, означава - да имаш позитивна нагласа към света, другите и себе си, да получаваш и даряваш здраве. А не е ли това най-голямото изкуство в живота? „Светът е оцелял, защото се е смял - казва нашият народ.”  Творящият смях е реалният демиург на Живота и неговият пазител. Той е одухотвореното и различното лице, изригнало от шаблонната битова типологизация, за да я апострофира, провокира и направи едно-единствено неповторимо преживяване, избягало от сянката на дуалната смърт (духовна и физическа). Смехотворецът е всепризнатият тамада на празничната и делничната ни трапеза, незаменимият регулировчик  на българското национално и родово битие, солта на живота. Неговите речеви терапевтични сеанси освобождават духа, премахват напрежението, карат човек да се отпусне, да забрави лошото и да се засмее. А това е шансът да се насладиш на мига, да почувстваш пълноценно често изгубения вкус на живота. Затова Смехотворецът е и непоправим зевзек, и остроумен куплетист, и философ, и стършел, и хитрец, и циник, и наглец ако потрябва, но най-вече възкресител. Той не е ограничен и сведен единствено до битовото и прагматичното. Много по-значим е копнежът му да го надскочи и да заживее с другите в един много по-чист и приказен свят. Та всички да се почувстват хора, както споделя един от шегобийците Благолаж в разказа на Елин Пелин „Косачи”.

Радослав Радев тръгва в тази своя енциклопедия и антология по размах и смисъл, за да търси самодивската билка на смехотворството (философския камък на българския живот) Да изследва нюансите и следите на проявлението ? като типаж и индивидуалност, като реалност и художествена измислица, като преживяване и метод на психотерапия, като думане и наддумване, като баене против уроки, като смях и санкция, като ономастична митология; като неповторими хитрост и юначество на българските землища, които ги правят вечни. За това говорят и загравията на петте тома: І Смехотворецът в българската култура и литература, ІІ Български смехотворци. Реални личности и художествени образи, ІІІ Малотропизми и йотовизми в българската литература и култура, ІV Прякорът в българската литература и култура - между смеха и санкцията, V Смеховият двубой между българските селища.

Силата на смеха и смехотвореца винаги е била осмисляна като най-високото и съвършено оръжие за надмощие над съперника и противника. За това говори и съхраненото във времето великодушно писмено предложение на Дубровнишкия княз към Турския султан - да осъществят двубой между своите шутове. Ясни са целта и подбудите за подобно зрелище. Впечатлява самочувствието и патриотичната убеденост на Дубровнишкия княз, че Андрея Вукосалич, така е назован неговият смехотворец, е ненадминат в остроумието, хитростта, изобретателността, иронията, хумора, клоунадата.

Интересът към словото като забавна интелектуална игра, духовно философско поле, сатирично осмиване, хумористично лечение и преображение, като ключ към народопсихологията и средство за провеждане на истинска психотерапия лежи в основата на представяната 5 томна енциклопедия и антология. Тя идва като естествено продължение на досегашните изследвания на автора. Убедете се сами. Ако в книгата си „От калпака до цървулите” като истински етнолог Радев изведе Философията на българина, кодирана в дрехите му; в книгата „Размисли за иконата и стенописа в българската литература” той осмисли функциониращия християнски образователен и възпитателен модел, определящ сакралното в живота на рода и етноса ни, неговата нравствената мярка и ориентир. В книгите си за корифеите на българската словесност - Иван Вазов, Алеко Константинов…, Радослав Радев изследва смисловата дълбочина на българския национален езиков лад като домашен и вселенски иконостас. В двутомната „Българска еротика” се опита да види и определи еротичното като преживяване зад хоризонта на битовото и физическото, като обект и субект на духовното. Той показа, че първичното е маркер за природосъобразна жизненост и точно затова висока естетика и етика, че то е цивилизаторското автентично оживяване на литературата и културата. Нима това не е продължение на Гео-Милевото разбиране, че примитивът и оварваряването на словото са чистата кръв, която може да го съживи и възкреси за живот вечен. В контекста на авторския дискурс „Смехотворецът” заема мястото на енциклопедията и антологията на българската народопсихология, характерология и психотерапевтика. Тя е закономерно продължение на интереса на Радослав Радев към национално видимото, което е ключ към дивния свят невидим на родовия дух. И ясно послание, че ако не можеш да видиш в себе си, извън себе си нищо не можеш да преживееш, почувстваш и разбереш.

Дълбочината и многоспектърността на книгите му се дължат на живия език и принципът на обединение, а не противопоставяне на детайлите на цялото.

Езикът за автора е душа, споделеност, емоция, преживяване, а не маска или насилена прокрустова семиотичност. Затова той е звучен, ясен, нехербаризиран и изсушен наукообразно, а отворен и волен - като широко лееща се река. Авторът не се крие зад думите, защото те преживяват и изобразяват многоцветно казаното. За него словото е река на архетипите, в която трябва да се гмурнеш освободен от всякакви предубеждения, с уважение и отговорност, за да събереш мозайката и изведеш всичко според силите и възможностите си.

Радослав Радев не разделя и противопоставя детайлите и хората във всекидневното си битуване, общуване и наблюдение, а ги изследва в обективната им съвкупност, за да разкрие тяхната нюансираност, различност и типологично схотство едновременно, като частица от пълнокръвния и нескончаем пъзел на рода, света и живота. И този подход дава другото измерение на мащабността в неговите книги. Те заживяват своя живот като равнопоставени, взаимопроизводни и взаимно провокиращи се части от един цялостен мащабен творчески цикъл. Така че мислейки в цикли, авторът следва дихотомията на живота и неговата взаимоотражаемост. Всичко се отразява във всичко.

„Български смехотворци. Реални личности и художествени образи”, втората и последна издадена до момента част от 5-томното издание е структуриана около два тематични центъра: І. Условията за множественост и характерност на смехотворците и ІІ. Речник на българските смехотворци. В нея са включени словесни портрети на над 100 български шегаджии, вписали имената и способностите си в българската реална битийност и литература. Един изключителен събирателски труд. Но истински впечатляващо е, че в противовес на очакването да доминира формата биографичен очерк, авторът маркира не появата и развитието на съответната личност, а творческата оптика и поетика, определящи другостта на тази личност в контекста на смехотворството. Така, разказвайки леко и забавно различни анекдоти с доказано авторство, като истински сладкодумец Радев създава професионална антология на поетиката на българските смехотворци. Възстановява и изследва автентичната палитра от словесни и поведенчески прийоми и жестове на българското смехотворство. И вместо да следи и чете безпристрастно хронологично подредени статистически факти и формули, читателят попада в кухнята на българското смехотворство - преживява, наслаждава се на нашенската пречистваща психотерапия, на виртуозните преходи към различните емоционални и смислови регистри на словото. И книгата се превръща от научно структуриран музей и паноптикум в шарен и неизчерпаем художествен свят. Той те учудва, шокира, оттласква в недоумение, буди те от умозрителното и ти връща сладостта на мига и вкуса на живота какъвто е. Къде е фикционалното и докъде се простира реалното, не е обект на изследователя в тази книга. Авторът е убеден, че фикционалното във всеки анекдот е висша реалност (аналогично на мита) и трябва да служи като пример за творческо продължение, а не за епигонско мумифициране. И успява да ни убеди и внуши това свое разбиране. Самият факт, че реални личности и художествени персонажи са равнопоставени и взаимно се обогатяват и надграждат на страниците на тази книга е категорично доказателство на казаното. Смехотворците от литературата и живота са неразривно свързани. Това събиране е потвърждение и на разбирането, че литературата е художествената философия на битието. Затова и Радослав Радев ни дава възможността да четем и преживяваме живота чрез нашите родни, автентични знахари - смехотворците и шанса да отрастим в себе си чрез българското думане антивируса на апатията - смеха и неговата жизнена мъдрост.