Сергей Глебов

превод: Иван Антонов

МОЯТА МОЛИТВА

О, аз искам дъждът да вали,
да вали и да бъде безкраен,
че настанат ли слънчеви дни
ще си тръгнеш от мене ти - зная!
Затова аз отново се моля дъждът да вали.

Ненаситна ще е мойта душа
и не го аз крия от тебе,
и отново ще чукам на твойта врата,
а щом кажеш: “Не си ми потребен!”,
тишината със болката ще проглуша.

О, аз искам дъждът да вали,
да вали, да вали до забрава!
Ти във ясния ден ще си тръгнеш нали
и връщане няма да има - зная.
Затова аз отново се моля дъждът да вали.

НА СЕРГЕЙ ЕСЕНИН

Той е последният селски поет
и за града пръв хулиган.
И след последната литургия навред
след него се носи това “Шарлатан”.

Но разказвачи налудни и смели
по полета разнасят тиха тъга,
и с удивителен поглед надменен
пак оживява той чрез стиха.

А за рязанските родни раздоли,
с хиляди песни изпети за тях,
от него възпети простори в стиха
всички навсякъде смятат за свои.

Не ще напише отново
“Не тъжи - няма в очите печал!”
Но да умира поет не новост,
не е новост, че е в стиха оживял.

ЗАЩО?

Защо да обичам? Всичко е вече известно
и не ми остава накрая пак нищо:
ти днеска си мойта невеста,
а утре за мене си ничия.

Защо все тъй губим ний често
приятелите, даже съпругите,
макар да ни е отдавна известно,
че враг е приятел понякога,
а врагът е от другите.

Приятели… Много ли значат?
Та в нашите дни е наоколо корист…
Ти мислиш за всички, те - храчат
по тебе и твоята горест.

Какво от това, че съм прав или не?
Преди бих бил толкова радостен -
нали е прекрасно да знаеш поне:
приятелят не е твой враг,
само брат ревностен.