ХУДОЖНИК
ХУДОЖНИК
Той събужда всички листа и на пролет
дъждовете кръстосват целия свят, а зората
слиза по лазура наклонен, като роза набола,
като птица червена каца върху платната.
И загребва лодката здраво, загребва свода,
и свистят греблата й дръзко в окото отгоре.
Бледожълта боя - шеметно слънце зад борда
и се отварят нови пространства,
отвесни подмоли.
И светът е различен зад вратите, мълчаливите къщи,
зад оградите каменни, зад лалетата и над водата…
Всяка нова картина е път след дълго завръщане -
две любови в едно и художникът, по средата.
Светли друми кръстосват цветовете, додето накрая
прелетели над паметни чувства, спускат крилете си морни.
И превръщат стените на една обикновена стая
в буйна река и цъфтящи полета просторни.
Колко много сезони минават през тях, сякаш гони
художникът всяка минута и дори миг не спира.
И светят свещените му картини, като икони,
като грейнали пъстри парчета живот
от всемира.
***
Тази буря и тя ще отмине,
уморена ще свие крила -
нито помен от бели платна,
нито помен от бурна стихия.
Ще премине морето на пръсти
през душите ни, мъртво море…
Ще забием на пясъка кръст, но
с туй животът едва ли ще спре
даже миг…
И дъхът ни притихнал,
обладан от внезапна печал,
ще се смеси с дъждовната кал,
ще потъне в небесния вихър.
Само наръч вълшебни цветя,
само шепа танцуващи листи,
ще напомнят, че светли и чисти
сътворихме с любов чудеса.
Казват - с край е всяко начало, уви,
а Вселената нейде изтича…
Но човекът има ген да обича,
след смъртта да обича,
дори.
АПРИЛ
Дъждът търкаляше елмази
по голите ми рамене
и дълго време, без да спре,
над нас извира на талази.
Говорихме си с теб, а в нас
пробуждаше се нещо дивно,
вълнуващо и нещо силно
в един междинен, нощен час,
когато ангелите спят
или до нощните постели
се спускат стихнали и бели,
и преминават през съня,
когато пролетта звънти
във всеки звук и всяка капка,
в цвета на всяка незабравка,
по-синя сякаш, отпреди…
Ни думите, ни твоя глас
запомних - толкоз време мина…
Но всяка пролетна картина
избухва в мен, като лавина,
в един междинен, нощен час…
