Иван Доброгледски

15 April,98
Wednesday
At Sea

Вчера, в 08.00 часа местно време напуснахме Jakarta. Ще я запомня с ниските цени, грозните проститутки (нашите циганки са неземни красавици в сравнение с тях) и с това, че бях отново тежко болен. Струва ми се, че изобщо откак съм се качил на кораба, не съм оздравявал. Болестта продължава вече 30-ти ден на периоди. Характеризира се със силни болки, на моменти неописуеми, в областта на кръста, бъбреците и стомаха, не много висока, но постоянна температура, болка под гръдната кост, кашлица, която не се рони и направо те задушава. На моменти ме втриса. При 30 градусова температура ходя облечен с фланела и яке. От четири дни започнах антибиотик. Никога повече няма да тръгна на море, без да се заредя с лекарства. Просто съм се молил за лекарства и ми дадоха едва когато гласът ми изчезна и не можех изобщо да говоря. Дано нещата се разминат без последици. Антибиотикът е малко, само две корички, и утре свършва. Дванадесетте часа работа на палубата ми се виждат като вечност. Прибирах се в каютата и се лекувах с аспирин и чай, докато ми повярваха, че съм болен. След взетите лекарства получих подобрение, но засега е само подобрение.
Разтревожиха ме разговорите с Пламена и Майя. От 3-минутен разговор с Пламена (съпругата ми ) научих само, че са здрави и ме поздравява Владо, а от 5-минутния с дъщеря ми Майя, че майка й е на лозето. Повече няма да се обаждам. Не мога да давам всеки път 10-15 долара, за да слушам само сумтенето им отсреща. Да се научат да говорят!!! А навярно крият нещо?
22 April,98
Wednesday
Chittagong - Bangladesh

От няколко дни съм по-добре. Тайно се надявам, че съм се излекувал напълно. Беше истински кошмар, за който не искам да си спомням. В момента има още трима болни от екипажа. Изглежда е някакъв местен вирус. Симптомите на болестта и при тях са същите.
Днес пристигнахме в Chittagong и хвърлихме котва на рейда. Очакваме митнически и портови контрол. Цял ден вали. Тук сега е дъждовен период. Така че разтоварването ни навярно ще се удължи. За мен обаче това няма значение. Времето е спряло. Настъпило е безвремие.
24 May,98
Sunday
Mongla - At Sea

Преди няколко часа напуснахме Mongla и по реката се спуснахме към океана. По клатенето на кораба чувствам мощното му дишане.
Близо 70 дни съм болен. Днес, в 14.00 часа, глътнах последния антибиотик. Повече няма защо да се тровя. Ако симптомите на болестта се появят отново, ще настоявам не за лекарства, а за компетентна медицинска помощ. Дано Бог ми помогне и всичко свърши дотук.
През този месец, в който не написах нито ред, се случиха доста събития. Смениха капитана и двама от рулевите.
По-некомпетентно морско лице от тази личност, която в момента се води за капитан на кораба, не съм срещал през живота си. Представите му за навигация, товарно-разтоварни операции и корабна кореспонденция са на нивото на бай Кольо Джибрата - лодкаря от даляна край Бяла, а в определени направления на мореплаването е напълно възможно бай Кольо да има научна степен в сравнение с него. Простотиите които извърши още с качването си, са толкова много, че са достойни да се опишат в отделен роман. Последна от преди няколко часа е, че спря захранването на жирокомпаса и естествено той излезе от меридиана. Сега рулевите карат по магнитния на ръчно управление и го попържат. Старши помощникът полудя напълно (той е контингент на риболова) и болшинството от действията му са толкова странни, че започват да учудват дори кучето Пенчо на кораба.
Старши механикът е хомосексуалист - пасивен, вторият механик е с прозвището Лудия Макс, затова няма да го охарактеризирам. Изобщо, като сложа и себе си в този кюп, целият офицерски състав е един “заговор на глупаци” - A plot of Dances. Единственият нормален според мен е вторият щурман, но той в Singapore слиза ( въпреки че от контракта е навършил само 5 месеца ) по собствено желание, а аз оставам…