Сава Ямщиков

превод: Георги Ангелов

(Изказване на конференцията «А. С. Пушкин като мировъзренческо явление в националната традиция». Москва, 10 май 2009 година. Това последно изказване на Сава Василиевич Ямщиков стана неговото духовно завещание към потомците.)

Миналото лято, когато се готвеше телевизионно шоу «Името на Русия», беше проведено подготвително предаване «Националният интерес». Целта му беше да се обсъди как най-добре да се води това шоу, за да нанесе колкото се може най-малко вреда на Русия, на нейните имена и история. Аз предложих да не се включва Пушкин в списъка на обсъжданите кандидатури. Както на фестивалите, когато се дава званието «За заслуги» по съвкупност. Не ме послушаха. И вие видяхте какво стана. Знаех в какво ще се превърне това обсъждане. Знаех, че Зюганов ще представя Ленин и едновременно с това ще говори какъв добър писател е Достоевски, забравяйки, че Достоевски е написал «Бесове». Знаех, че Черномирдин, който заедно с Елцин доведе нашата Русия до състоянието, в което се намира, ще се изказва «държавнически».

Най-страшното за това 25 годишно така наречено време на «постперестройка» е, че ни заставиха да изгубим паметта си. С това започна цялата нежна революция, която ни костваше не по-малко жертви от войната. Помните ли с какво започна всичко? Кого прославяха те на страниците на списанията? Бухарин. Бухарин, който е казал, че името на Есенин не е нужно да се помни от болшевиките, че ако започнем да хвалим Есенин, тогава не дай Боже и до Тютчев «ще стигнем». Това беше продължение на същата някогашна троцкистко-ленинска революция. Какво можеше да се очаква от тези разпищолили се момчета? В «Московски новости» на Егор Яковлев говореха за демокрация, а той в същото време продължи да снима 90 сериен филм за Ленин, обра цялото Останкино за сценария си. А беше вече 1989 година… Вече навсякъде звучаха призиви за демокрация – тяхната демокрация. Лиля Брик, Бухарин и прочие са техни социално близки хора.

Преди месец в Подмосковието, в имението в Люблино, където представихме книга за руските имения, имах още една среща. А книгата е забележителна: в нея се говори за именията не на дворяните, а на промишлениците – Мамонтови, Морозови, Рябушински. Там се срещнах с Борис Евгениевич Пастернак, внук на поета, чиито думи ме потресоха. Той каза, че за последните 25 години всички имения около Москва, на които е посветен този албум, са унищожени. Мислех, че това се случва само в Псков, че в близост до Москва е унищожено само Абрамцево, а се оказа, че и другите имения в Подмосковието са унищожени.

Няма да ви разказвам за нашите беди в Псков. Мога само да кажа, че всичко това се върши от хора, които искат да унищожат не просто Пушкинския празник, а паметта ни. Тези хора нямат съвест. Те могат да действат чрез прокуратурата, чрез каквото им е угодно, но най-главното – заявявам го официално и не само от тази трибуна – става въпрос за целенасочено разрушаване, целенасочено унищожение на паметниците на културата! В продължение на четири години от страниците на всички вестници, по телевизията ние твърдим, че Абрамцево се унищожава по специален план. Ударът беше осъществен с ръцете на подставения тук директор, випускник на ватиканския колеж, г-н Пентковски. Влизайки във владение, той заяви: «Духът на мракобеса Гогол в Абрамцево няма да го има». Те унищожиха Абрамцево и го унищожиха до корен. Ние създадохме обществено движение в защита на Абрамцево, проведохме конференция, на която се изказаха над 40 души – изкуствоведи, реставратори, свещеници, филолози. Какво ни отговори г-н Швидкой чрез «Московские новости»? «След половин година там всичко ще е наред». Сега снимаме репортаж за Руската телевизия с Аркадий Мамонтов. Можеш да се просълзиш, когато видиш в какво се е превърнало Абрамцево, за което Павел Флоренски през 20-те години писа до дъщерята на Мамонтов: «Ако остане цяла поне една гредичка от Абрамцево, Русия няма да умре».

Аз официално заявявам, че нашият бивш министър на културата Швидкой прави и ще прави всичко за унищожаването на нашата памет и нашата култура.

Нима може да бъде министър на културата човек, който осъществява провокативната програма «Културна революция»? Нейните теми са: «Пушкин е остарял», «Музеите са гробища на културата»… И това го говори министър! Той стигна в дрънканиците си до там, че заяви: «Руският фашизъм е по-страшен от немския». Ние сега обявихме движение за привличането му към отговорност. Вече влезе в обръщение този израз – «руски фашизъм». В Русия просто не може да има фашизъм! Русия е православна страна. Но нищо не чува. Той пее и играе по всички канали. А ние продължаваме да губим паметници на културата ни.

Четири години се борихме, за да отбележим достойно юбилея на Н. В. Гогол. Кой ни поддържаше в тази борба? Поддържаше ли ни председателят на Съюза на писателите на Русия Ганичев? Поддържаше ли ни председателят на Руския фонд за култура Михалков? Поддържаха ли ни другите творчески съюзи? Поддържаше ли ни предишният министър на културата Швидкой? Не, той ни обвини, че не Гогол ни интересува, а материална корист. Какъв може да бъде Пушкиновият празник в провинцията, ако в Москва Гоголевият юбилей премина, ако не страшно, то тъжно. Ако тече тържествено заседание в Малий театър, а едновременно дават премиера на филма «Тарас Булба» в кинотеатър «Октомври» – значи това е необходимо на някого. Аз, както се казва, съм необичаното дете на тоталитарния режим, но помня как слушахме по радиото през 1952 година заседание в Болшой театър по повод 100 годишнината от смъртта на Гогол. Четири часа, и диктаторът седеше през цялото време на сцената. Сега всичко мина повече от скромно. Само новият министър на културата дойде и това е. Първи канал през този ден в програма «Време» не каза, че днес е юбилеят на Гогол. Затова пък 15 минути честваха 75 годишнината на господин Познер. Нима показаха по телевизията посветеното на Гогол заседание в Малий театър? А юбилеят на Жванецки предаваха три часа и половина. И афиш висеше в зала Чайковски «Жванецки – това е Русия». Ако Русия е Жванецки, това не е моята Русия. Русия – това е Пушкин, това е Гогол, това е Достоевски.

Президентът Путин учреди своя литературна награда преди пет години. Кой я получава? Распутин, Астафиев, Белов? Не. Жванецки. Какво искате? Вчера имахме кръгла маса във вестник «Известия» по повод музея «Михайловское». Казах, обръщайки се към сегашния министър на културата, че той трябва да бъде на 6 юни в Михайловское. За да не носят на раменете си този общоруски празник само псковчани – Георги Николаевич Василиевич, новият съветник на губернатора по културата Игор Валериевич Гаврюшкин.

А кажете кой представя Русия на книжните пазари? Едни и същи писатели: Ерофеев, Биков, Попов… Ще вземат ли на тези книжни пазари Курбатов, Золотуски, Распутин? Не. Те се срещат само помежду си. И когато подписахме преди няколко месеца писмо до президента по повод на това на кого се предоставя телевизията, на нас ни отговори г-н Лошак, редактор на «Огоньок». Той написа: няма да дочакате, господа, вашето време мина, ние нареждаме какво е главното.

Знайте, те ще унищожат нашата култура! Те се радват, че Псков се унищожава. Те се радват, че има скандали около Пушкинския музей-резерват. Че каналът «Култура» като действителен проводник на културата не съществува.

Помня четвърти общообразователен канал в съветските години. Там се появяваха само хора, които бяха № 1 в работата си. Ако е литературознание – Лотман, ако е археология – Янин, история – Рибаков. Какво е канал «Култура» днес? Това е «Културна революция»; това е най-пошлото дрънкане в «Апокриф» на Ерофеев, човекът, който написа, че руската литература е утайка, че за нея да се говори е невъзможно. Или абсолютно откровено русофобското предаване на г-на Архангелски, в което на въпрос на вестник защо той кани хора от една националност, той отговорил: «Не съм виновен, че те са умни». Един от неговите умници, тиражиран като велик познавач на древноруското изкуство, г-н Лифшиц, стигна до там, че изказа своята благодарност към революцията за това, че му позволила да види оригиналния лик на Владимирската Божия Майка и «Троица» на Рубльов.

Бих чакал още 2 000 години, за да видя оригиналния лик на Владимирската Божия Майка и «Троица» на Рубльов, но само да нямаше тази революция, която унищожи толкова църкви! А колко икони бяха изгорени, колко свещеници избити! А що се отнася до операта или балета, «Култура» показва само спектакли на западни театри. А ще дочакаме ли каналът «Култура» да отрази някаква сериозна изложба?

Нас ни измъчиха до смърт със съвременното, така нареченото «постмодерно» изкуство. Всички тези направени «за лапане» шоколадови тела на Ленин, които прави Марат Гелман, всички тези «нови паметници», с които е «наторена» Москва. Не ви ли е страшно от тези отсечени ръце, от тези «петровци»? Вижте в какво се е превърнала Москва!

Няма у нашия нов «елит», така се нарича сам той, съвест. Те или ненавиждат истинската руска култура, или не я познават. И ако ние заедно с ръководството на нашата държава и заедно с Александър Сергеевич Пушкин не поставим на пътя им преграда, ще потънем завинаги в бездната.