КРАДАТ…
превод: Диана Павлова
Последната статия на Сава Ямщиков
До Министъра на културата на Руската Федерация А. А. Авдеев
Уважаеми Александър Алексеевич!
Принуден съм да Ви съобщя, че изключването ми от състава на членовете на Междуведомствения съвет по изнесени ценности и от работната „Бременска група” не е грешка, а е продължение на престъпната дейност на група корупционери, стараещи се „безвъзмездно” да върнат на страните, воювали срещу Съветския Съюз през Втората световна, жалките останки от трофеите, които не успяха да раздадат „щедрият” Хрушчов и другите генерални секретари на другарите си по партия.
По волята на съдбата на мен се падна, в края на 80-те години на миналия век, пръв да поставя пред ръководството на СССР въпроса за разсекретяването на охраняваните предмети с историко-художествена стойност, изнесени чрез нашата армия от Запад. Виждайки в какво плачевно състояние се намират шедьоврите от „Унгарската колекция”, почти половин век съхранявани в малка стаичка във Всерусийския реставрационен център, незабавно се обърнах към тогавашния ръководител на Международния отдел на ЦК В. М. Фалин, с когото работех в Президиума на Съветския фонд за култура. Известен политически деец, журналист, дипломат и отлично запознат с изобразителното изкуство, просветен колекционер, не веднъж помагал ни в решаването на сложни музейни проблеми. След многочасов обстоятелствен разговор беше решено да се обърнем от името на ръководството на Фонда за култура към генералния секретар М. С. Горбачов с молба да се разсекретят художествените ценности, да се реставрират повредените експонати и да се предадат в собственост на съветските музеи. За да не ни тикат носа страните-агресори в „Хагската конвенция”, изопачавайки нейния смисъл, беше решено да се създаде комисия по реституция. Заех се с това, заедно с председателя на Комитета по култура към Върховния съвет на РФ Ф. Д. Поленов, постоянно консултирайки се с представители на външното ведомство на Германия. Тогава елцинските еничари, начело с историка-марксист Бурбулис направиха всичко възможно да изхвърлят мен и Ф. Д. Поленов от състава на Комисията, за да не им пречим да се занимават с грабеж на държавното имущество.
С помощта на членовете на комисията успях да предотвратя углавното попълзновение на Елцин да подари на „приятеля Коля” библията на Гутенберг от библиотеката на МГУ (Московския Държавен университет – бел.пр.), а от унгарците да изкопчи „Унгарската колекция”. В Бремен сключихме с местните власти компенсаторен договор, според който руската страна, оставяйки при себе си десет от най-добрите платна от работите на Дюрер, Ботичели и други класици, ще връща на части откраднатите при Балдин бременски трофеи, получавайки в замяна средства за възстановяване на разрушените от нацистите древни църкви в Новгород и Псков.
За това как вклинилият се във властта г-н Швидкой разгони Комисията по реституция, за да може, заедно със съдружниците си Хорошилов и Вилков да предаде „Бременската колекция” „безвъзмездно” на Германия, побързайте, Александър Алексеевич, да прочетете в книгата ми „Не подлежи на връщане”. Ще узнаете как тогавашният президент В. В. Путин, виждайки скрития от Швидкой наш бременски договор, екземпляр от който бях запазил в себе си, и който показах по Руската телевизия, се обадил на Николай Губенко, бившият председател на Комитета за култура при Държавната Дума на Руската Федерация и посъветвал да се ръководят от моите договорки при решаването на бременския проблем. Но Швидкой игнорирал съвета на президента. Както се казва: царят дава, пъдарят не дава. Швидкой игнорирал и заявлението на Н. Губенко в телевизионната програма „Постскриптум” за 280-те милиона долара, дадени за „безвъзмездния” дар на Бремен от търгуващата страна.
По мое настояване беше създаден сегашния Междуведомствен съвет, когато министър на културата стана А. С. Соколов. На заседанията му разказах на членовете на немската делегация каква мръсна игра са водили с тях хитрите съучастници на Швидкой. Но немците се оказаха съвсем незаслужаващи уважение партньори. В отговор на моето предложение да преведат 30 милиона евро за възстановяване на новгородските и псковски храмове (по изчисления, направени от реставраторите) „щедрите” богаташи ни посъветваха да продадем две платна от „Бременската колекция” и да изкараме и 2 милиона евро отгоре – от разликата в курса. Напомних на безсъвестните търгаши, че Путин вече е произнесъл мюнхенската реч и елцински волунтаристки дарове повече няма да има. Преговорите ни протекоха на 7 май 2008 година, а господа немците мислеха, че навън е 16 ноември 1941 година и мотоциклетите им са на Химкинския мост. Спомних си за баща си, смъртно ранен под Москва, и напуснах унизителните преговори. След седмица в Руския фонд за култура организирахме пресконференция за наши и немски журналисти с участието на В. М. Фалин, Н. Н. Губенко, В. Д. Сарабянова и Вашия покорен слуга. Тогава казах пред немските камери, че в мое лице Германия изгуби единствения потенциален преговарящ, защото, поразен от непорядъчността на нейните представители, никога няма да седна отново с тях на масата за преговори.
Видно е, че моят демарш зарадва командата на Швидкой, и те решиха съвсем да се избавят от мен, изкарвайки ме от състава на Съвета, без да имат никакво право на това. Корупцията е безсмъртна, а парите – са основата на културата „по швидковски”.
С надежда за взаимно разбиране,
Сава Ямщиков
БРОЙ 29 (817) ОТ 15 ЮЛИ 2009 г. ЗАВТРА
