Анатолий Брагин

превод: Тихомир Йорданов

Поетът взима хонорар
за миг един чудесен.
Не е и лекарят зарар,
че те лекува лесно.

Военни - с шепите пари,
по чинно, без обиди,
за цял народ от тях затрит
без някой да го види.

Един за черните очи,
за мускули пък други.
Мъдрецът - да си премълчи,
умник - за шантави заслуги.

Крадецът все пак има чест:
заплата не за слава.
Но пък години пет и шест
без работа остава.