НОКТЮРНО
превод: Калина Малина
На светла, кротка нощ под свода си мечтаех,
но взе ме за ръка смъртта:
„Ти пиеш на живота радостта, но все пак
ти ще умреш.” - ми рече тя. -
„Една мъчителна, незнайна, страшна сила
за миг ще ти смрази кръвта.
О, този глух, сподавен шум, когато пада
върху телото ти пръстта!
В нощта на твойто погребение самичка
ще те оставят: може би
тогаз над теб, що бе тъй пламенна и нежна,
студен дъжд ще да заръми.
Дълбок, ужасен сън ще те обгърне цяла,
не ще те нищо веч смути;
очите ти, що нявга в погледите спяха,
ще бъдат те сега сами.
Във нежните ръце, що стискаха на други
ръцете с толкоз топлина,
на ковчега през процепите ще се вмъкнат
по две-три плодни семена.
Там горе ще е розово и нежно-синьо
над сочната ни равнина.
В разтворената лилия, в сърце й, юлий
ще вложи сила огнена.
Ще спиш ти в вечна нощ и твойта малка слава,
дошла на гроба ти сама,
не ще те стопли тя и няма да направи
по-светла твойта тъмнина.
Нито един цветец да облекчи не може
на мъртвите жени скръбта,
и този, що ги люби, не ще им отвори
на гроба вечната врата.
Най-скъпият любим ще ги зарадва само,
ако зашепне им така:
„Я виж, дойдох обувката ти да целуна
и твойте хубави крака.”
И нека каже още: „Как много ми харесва
тоз издълбан в земя подслон,
и тясното легло, ръцете похабени,
таз стая с ниския потон.
Как съм желал аз вашите дълбоки, тихи
и доверчиви тишини!
Дордето спиш, сърце притиснато, аз зная
това, което мислиш ти.
О, как обичаше ти често, моя малка,
да бъбриш, да проклинаш с глас;
и мислеше, че гордост е да се излъже
в светлия любовен час.
О, как харесва ми сърцето ти замряло
и мрачното твое лице,
това, що бе ти - скъпо същество разумно -
притискам в моите ръце.
На твойто хубаво тяло любовна вярност
предлагам в този нощен час,
когато ти не би могла да мислиш
за най-нищожна плътска стаст.
Но кой е този шум, съня ми що смущава?
Започвам да ревнувам аз.
Дочувам в околната сянка боговете -
за вас приказват в този час.”
——————————
в. „Литературен глас”, г. 5, 21.05.1933 г.
