Владимир Стоянов

БЪЛГАРСКОТО ДУМАНЕ

За българското думане може да се говори без начало и без край, както за песъчинките, целунали морето и потънали в него. И социологично и нелогично! И дипломатично, и разпалено! И с усмивка, и без усмивка! Както дойде!

Българинът е врял и кипял в тия работи като освежаващо кафе на пясък в Самоводската чаршия. И е свикнал да очаква всичко и всички с достойнството на патриарх. Нищо че го изкарват номад, който е дошъл от майната си - от Памир, Хиндокуш или не знам откъде си.

Защото все му измислят и редактират историята. А той от векове си тежи на мястото и посреща, и изпраща. И азбуки дава, и жени дава, и сватби вдига и старопрестолнини. И юнаци ражда! Хайде сега, ще се излагаме ли? Да си приказват. Кой каквото иска!

Той няма да ги слуша. Нито пък ще ги чете. Не на него тия. Ще го изкарват безкнижен и варварин. Добре че е той, да им развърже езика. Щото без него за какво ще говорят? Немци със немци!

Между горещото българско думане и леденото безмълвие са се проснали вековете. Иди и виж! А българинът гледа полето, гледа небето и се чуди откъде да я захваща. По морето на фантазията му плуват хартиените кораби на мъдростта, докато не достигнат Бермудския триъгълник на възможностите… и не потънат в него.

„Какво да се прави? - въздиша той. - Хубаво, лошо, Родина!” И с философската си антична осанка изпълзява на припек и пак завихря някакъв гуляй, дето не е виждан откакто свят светува. Защото е юнак на юнаците, доказан наследник на Ахил!

И може би точно това му е слабото място, защото все му изкарват на показ Ахилесовата пета. И той хъката, мъката, постепенно се предава. Но не и без бой!

Първо се пени, ерчи, дума, наддумва, кукурига, изкукуригва, сади пиперо, крещи и пее там на Балкана. После - „Къде си вярна ти любов народна” или „Не щеме облигации, а искаме пари” за други по-прозрачни човешки правдини.

И… И какво? То не бяха песни, не бяха гласове, не бе думане и наддумване, и хорово пеене не бе!!! Докато не остана нито глас, нито пипер да подлюти и смаже гърлата на българската демокрация.

Мълчание. Само очите ни светят като на вълци, виещи към луната. Хем зинзиникаме, хем тропаме с нозе, да се стоплим. Какво друго да правим?

Вярно, че леденото хоро е наш национален специалитет и приоритет, ама само ледени хора не се играят. Нужно е едно такова вътрешно нестинарство. Гърлото да ти изгори, а пък езика развърже!

И чак тогава можеш да се почувстваш българин.

И чак тогава можеш да усетиш, че си тежиш на мястото.

ДИЛМАНО, ДИЛБЕРО, КАК СЕ САДИ ПИПЕРО…

Притъмняло ми е пред очите. Люшка се умът като сал в бурно море и не види добро ли, зло ли насреща иде…

А някъде далеч напред, на хоризонта, мержелее фитилчето на думите. И мами, ма-а-а-ми - и -и … като квачка пиленцата си. Като динен фенер погледа ни! Ръка да простреш, ще го стигнеш.

Нога да протътриш, ще го настъпиш.

Ама фитилче, ама… Де фенер, де…

Не фенер, ами разкривена грозотия, дето сладкогласо се излага на показ за всички, които я пожелаят. Или припознаят!

Бостан голям, дини много. Динени кори също! За всички има. Неограничено количество!

Тъй че подхлъзването ти е в кърпа вързано! Поне да не си счупиш главата. Затова недей да садиш дини, ами пипер!

Същата работа е. Особено има един - по-коварен. Лют! Ама лют ти казвам! Видиш ли го, ослепяваш! Близнеш ли го, цялата ти същост изтича между пръстите. Като отровна огнена река! Артилерийският огън на цялата планета е събрал в няколко зрънца.

Прав е Анаксагор, дето е измислил „теорията за семената”. В едно нищо и никакво семенце се крие пъклената и възкресяваща първична генетична енергия на цялото.
Ей такова вселенско семенце е Думането - българското думане! Кеф да ти е, да го хвърлиш! Кеф да ти е, да го посееш! Още по голям кеф - да го пожънеш! Като синаповото зърно е. Цена няма!

От него се развива вселенското дърво, в чиито клони пеят птичките, в чиито корени съскат змиите … А в жилавото му възлесто стъбло се отъркват пигмеите, завладели света, за да се стоплят.

Дори за по-сигурно го нарязват с автоматични триони.

Затуй му пее песента на Странджа баир сеченото, на Ирин-Пирин печеното и меден им кавал приглаша от Сан Стефано до Тръмпско и с ясен ми глас другарка от Финския залив до Станбул по Европейски полета.

А кажи, че поетическият лад не е телепатичен?!

Ако е нужно, може да бъде и терапевтичен! Но само ако е нужно. Защото нужниците не са на мода.

Нарасна прогресивно само броят на нуждаещите се. И затова им правят тоалетни - напарфюмирани, чисти, като Естествен роман!

Песен да пееш като влизаш в тях. И да разсъждаваш философски!

Не да си запушваш носа и да налучкваш пътя.
Пей сърце!

Ей на, пак ги одумахме всичките и ги опяхме хорово.
Тъй де! Да се знае веджъж завинаги:

Думането е по-съвършено оръжие и от българския чадър!
А българите са най-хоровата нация!
И по сами, и заедно садят пиперо в задния двор на къщата и в обедната супа на съседа си.
Щото Вуте трябва да си знае мястото!

ОПТИМИСТИЧНА ТЕОРИЯ ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД -
ЗА НЕГОВИТЕ БИТКИ, МЪЧЕНИЧЕСТВО И ИСТОРИЯ

Стига с тия раздути новини и обвинения за побои на улицата, в училище, в обществения транспорт, в гетото, в болниците! Стига! Вижте американците, испанците с каталунците, турците с кюрдите, Ислямската република и изобщо запролетяващите се по един или друг нефтен повод народи.

Особено тях вижте! Ний отдавна сме от заесеняващите и дори зазимяващите. И предпочитаме летаргичния сън!

Българите не се бият, ами бият наред - който, когато и където им падне. Туй Барон Дьо Ной, Балдуин Фландърски, Никифоровци, кръстоносци, византийци, гърци, турци, цигани, сърби. Само ги подкарваш и иди, че гледай - с коне, без коне, със самолети, с турникети, с „камъни и дърве”, със саби и зъби от Одрин, Чаталджа, Люле Бургас, Ниш, Драва Соболч, Ахелой, Балкана, Петрова нива… Всичко под ножа!

Да не си им напреде! Помитат те като едното нищо. Ама как, ама защо, не питай! Иначе са миролюбиви и сговорчиви (т.е. сговори, съдружества и съюзи правят и разговарят - понякога и в началото), защото разговарят с Бог и със себе си. А кановете им направо отсичат: „Казах!” - и толкова. Да си слушал и да си чул.

Иначе му мисли! Може би е така, защото те са нещо. Но или не го знаят, или просто го забравят понякога. Откъм бомби, чадъри, чанти, куфарчета, атентати, автомати, агитатори, окупатори, психологическо оръжие, ядрено оръжие - всичко си имат за два живота, даже и когато го нямат.

Защото го нямат на пръв поглед. На втори - вече са го изоберили, сътворили и даже използвали. Негласно! Че те и днес върху уран живеят! Какви ще ми ги приказвате? И върху шифтов газ!

А канът им Тервел, синът на Аспарух, светец - спасител на християнска Европа от маврите. И поема му написали от 6000 стиха, да се подмажат и да се докарат пред него. Че да не вземе да ги подпука и тях. Колко му е - византийски велможи, крале, Василевси?! Ама това не е Васил Левски и нищо не ни говори. На кана - също.

Защото той е вслушан единствено в потомството си и е готов на всичко за него! Но за това като му дойде времето. Иначе 100 - 200 багатури и светът е негов - и мокър, и сух! Както си поръча. Както си поиска. Душата му за каквото закопнее и честта, майко, юнашка! Де го чукаш, де се пука. Ама българинът не е завоевател, а съзидател и законодател. Нищо че първият български владетелски род е Дуло.

Вземи за пример кан Крум и сина му Омуртаг - духовни хора! И с дулото на ти, и със законите - „Се ля ви”, а за строителството да не говорим. „Човек и добре да живее умира и друг се ражда …”

Каква мисъл, каква философия, какво строителство, какъв ихтибар! Духовни хора! А пък синът на Омуртаг, първородният, Боян Енравота - светец, мъченик за християнската вяра! Така де, нашите светци са два вида - спасителни дула и възнасящи се жертви. Жалко, че от първите помен не остана. Затова сме сега народ мъченик!

Ако ме слушаш обаче, да ти обадя… тихо, поверително: „Знайш ли кво?” Озъртайки се, задъхано: „Знам! Кво?” Ами такова. Всичко хубаво - сила има, пропиляна битка няма, ама всичко изгубихме. И патриотизма си също. На първо място!!!

- Защо?

- Защото не се бием, ами другите ни бият.

- Кои?

- Политиците! Стои българинът на мястото си. Строен! Изправен! Побеждава и накрая все бит. От политиците си. И репарации плаща на другите, и заеми, и поуки. И въпреки това не поумнява. Гледай си народопсихологията бе, неразумний и юроде - дулото си чисти, перчемът си разреши: ризата да ти се белее, перчемът да ти се ветрее (ама не като те обесят, както пее песента), ами ти като ги подпукаш политиците. И като запееш, да пееш хем омайно като „славей пиле”, хем заклинателно като „сокол, юнашка птица”, а не като гривек, пъдпъдък или в най-добрия случай - диво прасе на пусия. От твоите песни реки са се окървавявали, противници са онемявали. Ти викаш: „Напред! На нож!” Те чуват: „По пет на нож!” Защо тогава не се поправиш и не се оправиш, а?

- Щото имам раздвоение. И съм се поправил повече, отколкото трябва. Затова не слагам вече нищо на кантар и не гледам кантара! Седя си на мястото - ни лук ял, ни лук мирисал. И вместо да ухая на красота и свобода се размирисвам на вкиснало зеле и свободия. Защото не воювам, ами слугувам. Повече гладен, отколкото уморен.

Тоя глад ще ни изяде главите! Няма засищане! Няма начало, няма край! И постканската ни възрожденска, съвременна и модерна философия една; няма нищо общо с античността и средновековието, с Първото и Второто Българско царство; ами - с Третото.

Като избираме и правим избори - винаги предпочитаме по-малкото зло, а не доброто. Щото сме умерени във всичко!

Това хайде, ще го преглътнем, ама следващото преглъщане няма: „Всичко ново и всички нови са поредните гладни мухи върху снагата ни. Тъй и тъй ще ги храним, поне да са наши, а не чужди.”

И тук вече край - изгърмяват бушоните! Отведнъж и безвъзвратно - защото не са автоматични! Кои са наши? Кои са чужди? Какво общо имаш с тия, дето на едно място си се родил, ама различно си расъл поради някаква си чиста и нелепа случайност?

Първо не е важно къде си расъл, а с кого си пасъл - казва класикът Санчо Панса!

Второ - случайността не е никаква случайност, а извънмерна закономерност!

Трето - нищо „не лепо” няма в нея! Щото „лепото” (сиреч „хубавото”) е наша висша и писмена, и преводаческа цел от Търновската книжовна школа насам, оповестена от патриарх Евтимий и неговите реформи - богусложебна и езикова. Ако не вярваш, чети.

Хората са писали, за да се помни - с много падежи, с много окончания! Достойно и исихастки - безмълвно! Ама откъде да е знаел светиня му, че всичко след него ще се завърти на 180 градуса? И лепото, ще стане нелепо!

И четвърто - за каква чистота да говорим, след като агаряните, „ногами скверними, скверними и нечистими ходящия”, ни превърнаха в мечтатели за рая - раи?! И не можем да се отърсим от това мечтателство нито 5 века Преди да се родим (разбирай освободим), нито 140 години след това.

Затова кръгът се затваря, българската митология - също. Времето в мита е кръгово. В него няма нищо фантастично, всичко е висша реалност, служеща за пример на съвременниците. Оспорвай го, ако искаш.

А ние сме народ мъченик под наши дула.

Как да спрем тогава агресията в училище и около нас?

Ами вече сме напът. Като следваме уроците на историята - с мъченичество и смирение!

Амин.