Марко Марков

Властник може да бъде само този, който някога е бил слуга.

Всяка дума трябва да се обгражда от мълчание, за да бъде чута по-добре.

Той има само едно бъдеще: своето минало.

Не се преценявай, сравнявайки се, а вглъбявайки се.

Търси красотата не в думите, а между тях.

За него не важат правилата, защото винаги е бил изключение.

По улиците срещам не хора, а тяхното минало.

Всяко сравнение е неточно. А сравняваме, когато оценяваме.

В изкуството красивото е винаги тъжно.

Самотата ни прави философи, а свободата - красиви.

Най-отвратителното явление: слуга, превърнат от обстоятелствата във водач.

Завиждам му: той има дарбата да говори, когато мълчи.

Колкото по-силна е светлината, толкова по-тъмна е сянката.

Непрекъснато срещам по пътя си своето минало - не живея ли втори път?…

По време на криза само истинският човек запазва своя облик.

Колко много хора живеят по навик!

Губейки, човекът става по-богат. Но не и по-щастлив.

И в шаха пешката не може да се превърне в цар.

Българинът е казал: „Богат, ама парици си няма”. Върху тези пет думи може да се напише цяло философско съчинение.

Най-точен е изстрелът във въздуха.

Подписваше се с псевдоним, защото държеше на името си.

Внимание: търси се маска за безличния.

Внимание: търси се маска за двуличника.

Най-ужасяващата участ: колониална тучност.

Вече е легенда - постави световен рекорд по бягане от отговорност.

Няма сянка без светлина.

Аз продължавам да живея, защото имам дългове.

Дори когато почиваше, не стоеше със скръстени ръце - ръкопляскаше, ръкопляскаше…

Бенгалският бог на смъртта се нарича Яма.

Животът на почти всеки човек е роман. Само единици живеят поезия.

Той изкукурига - и се събуди.

Аз живея два пъти повече от вас, защото повтарям своето минало.

Той не знае за какво живее - за какво тогава да умре?

Разбира се, аз също имам двойник. Но той е много повече душа и значително по-малко тяло.

Какво е поетът? Зрънце пясък, попаднало в лепкавата паст на една мида.

Злото винаги се стреми към масовост, защото е страхливо. Доброто е самотно.

Воюваме с другите, а убиваме себе си.

Има хора, които търсят сянката на сянката.

Понякога глупавата дума ражда мъдра дума - и обратно. Зависи от родителя, но има случаи, когато и от него не зависи дори.

Той има свободата да говори, когато мълчи - и обратно.

Търсеше себе си - и се обяви за национално издирване.

Първа умира… голата надежда.

Казана дума - хвърлен сизифов камък.

Европо, Европо! Ние търсехме изхода - намерихме входа.

Търсихме изход - и влязохме много вътре.

Народното събрание гласува закон против клонирането на депутати.

Защо наричат дарбата талант, след като тя не носи никога пари - просто не се продава.

Хищните птици не летят в ята.

Завърза си езика на панделка. И го подари на себе си.

Когато те окове свободата, отърваване няма.

Натапя този, натапя онзи - а все на сухо остава.

Българинът-пенсионер не може да храни дори илюзии.

Феномен - качи ми се на главата, стъпил на главата на друг като мен.

- Корумпиран ли сте? - Да. Но не на всяка цена.

Летяща чиния, пълна с манджа.

Взе му мярката и му уши нова физиономия.

То било кьорсокак, а те му викат тунел.

Голата истина? Това е вече или изкуство, или порнография.

Когато влизаше в политиката, беше много зелен. Затова основа Зелена партия.

Пратиха ни за зелен хайвер, но не ни казаха колко струва той и дали се плаща само в зелено.

Българино, щом имаш такъв езкзистенц-минимум, какъв ли е екзистенц-максимумът ти?…

Колко много балкански обекти, открити у нас!

Тази връзка беше дефектна и завърши с брак.

11 божа заповед: не пожелавай мъжа на ближния си.

Имам толкова комплекси, че мога да развивам всякакъв вид туризъм - селски, балнеоложки, културен, исторически…

Най-близо до властта стоят сатириците. Но за това властта няма никаква заслуга.

Не може да чете, а говори наизуст.

Аз съм човек и нищо животинско не ми е чуждо.

Две не вижда, въпреки, че си отваря очите на четири.

Величието е винаги просто.

Буря в чаша твърд алкохол.

Битието определя питието.

Овца във вълча кожа.

Цял месец яде само леща - и се облещи.

Локум на голяма клечка.

Той се покри със слава - и сега е почти невидим.

Всяка истина е едно земетресение - след нея идват строителите.

Не е стока този човек, но си има цена.

Декарт, Декарт! Аз съществувам, защото не мисля.

Той има все още вятър в главата - вятърът на промяната.

Пратиха ме на кино, но аз бях гледал филма.

Юнакът нямаше къде да си запаше сабята, защото преди това си беше разпасал пояса.

В такава екологична криза сме, че кукувицата ще ни закука на куково лято.

Най-щедър е този, който няма нищо, освен себе си.

Уважавай подробностите - те правят живота живот.

Умът и сърцето имат нещо общо помежду си само когато се борят за предимство.

Сатирикът не може да няма врагове, защото непрекъснато се бори срещу някого или нещо.

Този, който убива времето си, убива себе си.

Най-истински обича родната земя. Дори след края ти.

Живееш добре, ако усещаш непрекъснато живота си като дълг.

Свободата е резултат от борбата между доброто и злото.

Ако красотата разплаче някого, тя е истинска красота.

Детската игра е гениална. Вглеждайте се по-често в нея, господа творци!

Дръжката на знамето прилича или на тояга, или на сопа.

Колкото повече се отрича една истина, толкова по-величава става тя.

Не отваря уста, а го бият по езика.

Важно е някой да ти прости извършения грях. Но по-важно е да си го простиш самият ти.

Стори на някого добро - той ще ти го върне, като направи зло на твой враг.

Пак закърпихме положението, но място за нови кръпки вече няма.

Ще напредне, защото я виж кой стои зад гърба му.

Толкова ни е накипяло, че ще почнем да се изпаряваме от тази страна.

Проста истина, а животът й е толкова сложен!…

Феноменално: с едната ръка краде, с другата ръкопляска.

Има средства, но няма цел, за да ги оправдае.

Първата стъпка към предателството - сляпата вяра.

При детския автор съществителните имена имат мъжки, среден и детски род.

Най-добре говори този, който говори последен.

Защо ли глупакът винаги поучава?

Когато си на пазара, купувай не стоката, а продавача.

Причината ражда следствието - и следствието веднага става причина.

Говори с другите само след като си говорил със себе си.

И камбаната има език, но не звъни непрекъснато, нали?

Прекалено изтъкващата се вярност е знак за гузна съвест.

Истината винаги причинява болка.

Той е като змия: главата му ражда мисъл за смърт.

Празните бутилки дрънчат повече.

Снегът: - Макар да си чист, дори бляскав, паднеш ли, ще те тъпчат.

Вслушвай се в думите на врага си: това, което говори за теб, е истина.

Удивително: нямам мустак, а съм винаги за мустака.

Говори със себе си - това е най-важният диалог за теб.

Той вървеше из огромната планина и непрекъснато се питаше: - Под кой ли камък спи злото?

Не желаеше да плаче, затова вместо да реже лука, го сгази - за което не наказваха.

Вероятно съществителното „лъжица” не е умалително на „лъжа”. Защото корем не се лъже.

Този тип пак е тип-топ - пак е на топа на устата.

Построи къща от камъните, които носеше в пазвата си.

Пее само мъжкият славей. Но кой му дава живот, а?

Оплаквай идола, който още е в ателието на скулптора - той ще бъде вдигнат на същия фундамент.

Керванът си върви, защото го лаят сити кучета.

Колкото е по-стар един предмет, толкова по-млади сме ние в спомена си за него.

Думите имат памет. И си отмъщават на тези, които са им причинили зло.

Сравняват в песента момичето с топола - тънка, висока, стройна. Вероятно защото тополата не ражда.

Истински достойна за окайване е участта на шефа на слугите - той е хем господар, хем слуга.

Няма смисъл да се търси смисъла на живота - за всеки човек той е различен.

Всички велики неща - камбаната, огънят, човекът, птицата - имат езици. Останалите са ехо.

Изключенията оправдават съществуването на правилата.

Хвалят писателя Х. така, сякаш вече е мъртъв.

Опознай себе си! Ако се ужасиш, това е първата стъпка към очовечаването.

Като гледам царедворците, виждам, че не само царят е гол.

Нарушавай правилата, спазвай изключенията.

Няма нищо по-зловещо от истина, която е нечия собственост.

Ако не можеш да промениш света, промени себе си.

Аз познавам само самотни мъже - защо тогава думата „самота” е от женски род?

Живей парадоксално, за да живееш нормално.

Вървим напред, но защо го правим заднешком.

Доста хора прочетоха думата „преход” като „приход”.

Беше преглътнал толкова думи, че се усещаше сит за цял живот.

За 15 години получихме толкова удари, че е време да не се правим повече на ударени.

Нямаше какво да сложи в устата си, защото в нея имаше сливи.

Оплете конците, защото нямаше кой да му ги дърпа.

Той си изпя песента - и започна да мисли зло на хората.

От ума си тегли този, който има едно наум, а не го използва.

След като му върза тенекия, поиска да му се плати и за вложените материали, и за вложения труд.

Най-удобно за него беше да вее бяло знаме - после, при нужда, можеше да го боядиса в какъвто си цвят поиска.

Удряше толкова често на камък, че накрая се реши да направи каменна кариера.

Усетиха, че е лапнишаран, а иска да мине за голяма риба - и веднага му свиха перките.

Много солено ни излиза сладкото живуркане на някои хора.

Носеше камък в пазвата си, но не го хвърляше по никого - беше скъпоценен.

Закърпихме положението, но кръпката излезе по-голяма от него.

Истинският поет плаче винаги от обич, от гняв и от безсилие.

Човекът създава изкуство, изкуството създава хора.

Изкуството е част от природата.

И картината може да бъде многословна.

Продажният продава себе си - от това най-често страда, разбира се, купувачът.

Всичко се купува, но не всичко се продава.

Ако имаш пари си роб, ако нямаш пари не си свободен.

Не страдай бездарно, бъди щастлив талантливо.

Понякога наказанието също е престъпление.

Загубите ни правят щедри.

Моят живот е малък, но е мой.

Дон Кихот е литература, Санчо Панса - живот.

Хората струват толкова, колкото получават.

Не отлагай работата си за утре, защото тогава може да те няма.

Хората са стари замъци, обитавани от духове.

Човек на път - единственото съвършенство, което познавам.

Бъди озадачен - и ще си повече жив.

Ако не искаш да имаш пирови победи, не води войни.

Щастието прави човека по-глупав, отколкото е всъщност.

Геният е пленник на поне един голям порок.

Бъди нащрек, когато някой стои зад гърба ти.

Изплю камъчето и то обърна неговата кола.

Всеки човек, без никакво изключение, е враг на самия себе си.

Завистта, която ме мрази, е полезна

Лъже под път и над път - а краката й са дълги до сливиците.

Вдигна ръце от тях - а те помислиха, че ги е вдигнал, за да се предаде.

За най-големи патриоти се обявяват тези, които живеят като чужденци в България.

Пази се от този, който не е плакал нито веднъж в живота си.

Защо пада властта ли? Защото когато метат стълбата, започват отгоре.

Няма по-щастлива от нещастната любов.

Най-много си в мен, когато те няма, защото си в мен.

За да бъде истинска, любовта трябва да бъде малко студена, малко не-любов.

Най-накрая го сложи в малкия си джоб, от който понякога го вадеше, за да избърше някоя досадна случайна сълза.

Има хора, които се състаряват красиво. Аз не съм от тях.

Той се покри със слава - и вече никой не може да го открие.

От дрънкането на оръжие не става песен, дори марш не се получава.

Пазете езика - ние, българите, не пазим това, което е общо, което е на всички.

Изкуството е най-чистият стремеж към свобода.

Раслите в саксия не са цвете за мирисане.

Беше толкова кух, че колкото и да го натапяха, все изплуваше.

Най-сигурно се отива при Свети Петър по здравните пътеки.

Удари две-три четки комуто трябва - и заглади косъма.

Щяхте ли да разберете, че съм задник, ако не ви водех напред?!…

Беше праволинеен тип. И когато обявиха истината за лъжа, той нито веднъж не излъга.

Най-наивният въпрос на ХХ век: “Защо му вдигат паметник - нима е мъртъв?”

Не „Съединението прави силата”, а „Силата прави съединението”.

Толкова дълго спориха, че забравиха за какво спорят - и истината така и не се роди.

Човекът се състои от две неща - постъпки и съвест.

Непрекъснато се зъбеше - и се озъби без време.

Най-сложен е пътят към най-простите истини.

Направи им кал, но тя се оказа целебна - пръстта бе от Кръстова гора, а водата - от Наречен.

В спорта има два вида борба - свободна и класическа. В живота - също.

Правилата, които сами си създаваме, ни правят роби.

Той захапа кокала и веднага го наобиколиха ръмжащи кучета с жадно святкащи очи.

Даде сърцето си под наем - и сега не може да се отърве от данъчни.

Собственикът е човек, доброволно лишен от свобода.

Изпя си песента, а те го изкараха на бис.

Срещнеш ли голямото добрутро, дори да е среднощ, знай, че е съмнало.

Толкова е боса, че или я кара през просото, или нагазва в лука, или върви по асфалта.

Истината не е хляб, но тя е слънцето, без което хлябът няма да се роди.

Най-накрая крадецът стоеше със скръстени ръце - бяха му щракнали белезниците.

Байрактарят ли прави байрака или байракът - байрактаря?…

Моята молитва: Господи, помогни ми да бъда семе!

Девиз: “Свети, за да изгориш!”

В изкуството съзнанието определя битието.

Намери връзки, но нямаше обувки, затова и досега си е бос.

Непрекъснато нагазваше в лука - а винаги беше ни лук ял, ни лук мирисал.

Истината за себе си мога да кажа единствено аз.

От всички мерзавци най-опасен е продажният, който не е успял да си намери купувач.

И този колос стъпи здраво на глинените си нозе.

Никой не знае колко струва това, което си няма, затова пък знае, че е много скъпо.

Удряш винаги на камък? Ако изсичаш от него искра, ти си почти Прометей.

Здравата ще ни оправят, защото вървим напред, но… заднешком.

Истинската поезия е в мълчанието между думите - и в самите думи.

Заслужава уважение, защото може да си купи враг.

Истинският поет умира гладен, защото е като пчелата, която прави мед, но не го яде.

Посипа си главата с пепел - и изведнъж се състари.

Удари кьоравото, а окатото му завидя. Реакцията бе мигновена: - долен воайор такъв!

Не само се пребоядиса, но се и лакира. Сега усилено търси лакочистител, за да продължи да живописва.

Банкети, коктейли, другарски срещи… Понякога си мисля, че „лъжица” е умалително на „лъжа”.

Мачкаха го, тъпкаха го, биха го, клаха го… Най-накрая реши да направи нещо и се въоръжи с …търпение.

Беше развейпрах, но знаеше на кого да направи вятър и преуспяваше.

Присмиваха му се, защото непрекъснато гонеше Михаля, а той стана шампион по маратон.

Изпусна питомното, подгони дивото, настигна го и се зае да го опитомява.

Обява в пенсионерски вестник: Търся жена, която не пие, не пуши и няма апетит.

Така му свиха сърмите, че му стигнаха и за обед, и за вечеря.

Странен тип - прави се на ударен и се пъха между шамарите.

Какъв народ сме - така ни е накипяло, а все не можем да кипнем.

Беше като балон - за да се издига, непрекъснато изхвърляше нещо свое, накрая и съвестта си.

Котката изчака планината да роди мишката, а след това дори не й благодари.

В залеза винаги има усещане за пръст, за земя.

Странен човек - мълчи, дори когато говори.

Беше много трудолюбив - не преставаше да ни работи.

Загубил си съвестта си? Тежко и горко на този, който я намери.

Излезе от кожата си, но не успя да се върне в нея, защото му я откраднаха.

Спечели бая пара, защото вдигаше пара.

Думата „ресто” от „ресторант” ли идва - или обратно?

Каквото и да става, нашият народ все мълчи. А бе, да не би той да е от зодия „Риби”?

Всички помислиха, че е клекнал за старт към Европа, а той просто беше коленичил.

Фурнаджийската лопата знае какво прави, защото е минала през огън и пламък.

Парадокс: цар с имоти в собственото си царство.

Наляво-надясно, наляво-надясно… Парламентът залита, опиянен от властта, народът - от глад.

Съединението на овца с овце прави стадо, не сила.

Не си ли правим кал, като избираме утайката на обществото в парламента?

Общо-взето! Боже, това е най-точният израз, който познавам.

Заповед № 1 към себе си: Не моли никого за каквото и да е било!

Смъкна му кожата от гърба - беше добър теляк.

Осъждаш живота ми? Но виж колко е бял хлябът и колко е черна земята!

Ние сме общество, в което родителите създават все повече грижи на децата си.

Имаше цел, стреляше по нея и я уби.

Удари на камък, изсече искра и подпали чергата на съседа си.

Вързаха му тенекия, но на него изобщо не му пукаше, защото беше куче на голям човек.

И в тази планина - пън до пън. Няма го дори дървото, заради което можеш и да не видиш гората.

Защо ще искат да ни видят сметката, след като тя отдавна е празна?!…

Настана такава суша, че този, който минаваше между капките се почувства минат.

Страхът ражда лъжа, лъжата - страх.

Егоизъм - да откриеш истина и да я заставиш да служи само на теб.

Поетът, който преписва живота, отминава. Остава този, който измисля живот.

Минавам шестдесет, а все още се страхувам от порядъчния човек.

Щом обичаш само себе си, мразиш всички и всичко.

Обича моноспектаклите, затова в парламента представя само себе си.

И враговете биват добри и лоши. Добрите мразят истински.

Преди истината да стане факт, фактът трябва да стане истина.

Времето непрекъснато изпълнява смъртни присъди над тези, които го убиват.

Перото е оръжие, с което се извършват масови самоубийства.

Днес е мигът между хилядолетия минало и хилядолетия бъдеще.

Трябва да върнем на думата „добродушен” истинското й значение.

Свободата е труд, мързелът - робство.

Дадоха му думата, но той не знаеше какво да прави с нея.

Човекът е като водата - дълбоката е най-тиха.

Играеше си с пари - затова му разказаха играта.

От врана сокол не става, от сокол врана - да.

Направи от мухата слон, сега го учи да хвърчи и да бръмчи.

Сиромашия до шия, оттам нагоре - акъл колкото искаш.

Сиромах човек - жив дявол. Ще познаете ли кой му е сложил рогата?

Имаше златно сърце, но много често го продаваше за жълти стотинки.

И враната има своята лебедова песен. Бялата, разбира се.

Истината винаги се е чувствала неуютно сред хората.

Огън му гори на главата, но телефонът на пожарната непрекъснато дава заето.

Не изкуството трябва да бъде като живота - животът трябва да бъде изкуство.

Вълкът овчар не става, овчарят вълк - може.

Всяка болка си има билка; и всяка билка си има болка.

Взе въгленче от огъня, който гореше на главата му и подпали чергата на съседа си.

Мисли едно, говори друго, прави трето, излиза четвърто… Какъв човек, боже!

Не е важен успехът, а неговата цена.

Всяка победа има сълзи в очите.

Най-жестоки са страхливците.

Най-красноречив е този, който мълчи.

Свободата започва да умира с раждането на първата привилегия.

Не обличайте с нови дрехи истината - тутакси ще се появи детето на Андерсен.

Колко много генерали, колко малко редници - каква армия само!

Ако искаш да бъдеш покорен - бъди покорен.

Облякоха го в доверие, но на купона по този повод едно дете се провикна…

Разтопи се от оказаното му доверие и сега се чуди как да се върне в нормалното си агрегатно състояние.

Човек на изкуството е този, който върви срещу правилата не само в изкуството.

Изкуството не трябва да бъде толкова изкусно, че да създава впечатление за изкуственост.

Съмнителна е истината, която е призната от всички.

Най-големите беди в света идват от големите думи.

Когато въпросът е отговор, този отговор е въпрос.

Всяко произведение на изкуството е въпрос, който чака отговор; самото то не е отговор.

Истината има сянка - лъжецът.

Силата на честта и честта на силата са две диаметрално противоположни понятия.

Изкуството също воюва, но тази война е невидима.

Добре е, щом се заблуждаваш - значи все пак си тръгнал.

Колкото е по-голяма и красива истината, толкова е голяма и безобразна лъжата, предизвикана от нея.

Не унижавай: няма по-страшно отмъщение от отмъщението на унизения.

Най-много трябва да казва актьорът, когато мълчи.

Най-масовото явление днес: преуспяващ мръсник. Но защо само днес?

Смали се, иначе нямаше да се издигне.

Не търси славата. Ако й потрябваш, тя сама ще те намери.

Не познавам по-гениално определение за поета от това: “Душата ми е стон. Душата ми е зов”.

Разликата между живописта и поезията: картината може да се купи, стихотворението - не.

Аз не мечтая за собственост, защото моя собственост е мечтата.

Загадъчност - ето какво прави жената желана.

Самотният е по-многолюден и от най-голямата тълпа.

Грешката е най-великото нещо в живота. Би трябвало тя да е негов пътен знак.

Оказва се, че щъркелите, които носят бебетата, са неми. А ако можеха да говорят…

В Африка славеят не пее. Защо?…

Канарчето може да пее само в клетка. Защо?…

Най-нежно и страстно говорят за светлината слепите.

Този, който има себе си, има всичко.

Скитникът не знае къде отива, но точно знае откъде е тръгнал.

По-добре е да си нещастен оптимист, отколкото щастлив песимист.

Ако си в беда, ръка за помощ ще ти протегне по-слаб от теб.

Похвалете драките; ще ви изподраскат, но ще ви накарат да мислите.

Искам да остарея, за да имам удоволствието до се почувствам отново дете.

Смехът е най-точното мнение. Такъв е дори смехът на глупака.

Лицата на тези, които се смеят, са чисти и изглеждат по-млади. На тези, които плачат - също.

Глупавият смях е по-глупав от смеха на глупака.

Искам да съм огън, от който ще вземат живо въгленче, за да запалят друг.

Много често парите ни правят евтини.

Помните ли приказката за шилото и торбата? Шилото - това е истината.

Невероятната, чудноватата, загадъчната истина - това е вече изкуство.

Може да те предаде само приятел.

Най-точната единица мярка за човечност - постъпката.

Не завиждайте на този, който заема висок пост - той е идеална мишена.

Смъртта е банална, но е единствената проверка дали приживе си струвал нещо.

Няма безполезна красота. Но красота и полза са две ненавиждащи се понятия.

Поет - този, който участва в бал с маски без маска.

Творец е този, който открива неповторимото в човека, използвайки собствената си неповторимост.

Липсата на криле у човека е родила изкуството.

Колко много хора са се удавили в златната среда!

Завистта е по-жестока от омразата, защото непременно я включва; който завижда, мрази, който мрази, завижда.

Истината трябва да бъде сечиво, подобно на косата, чука, лопатата, сърпа… И трябва да работи!

Всеки идол иска жертви.

Обществено мнение има, общество - не.

Родината е преди всичко памет.

Българинът винаги се страхува, когато се радва.

Поетът никога не е щастлив - той непрекъснато търси щастие за другите.

Защо и при изгрев, и при залез слънцето се изчервява?

Моля се, ако загубя надежда, да я намери някой, който има нужда от нея.

Славата носи пари, парите - слава. И двете се харчат добре. Светът е покупко-продажба.

Не сме ли грешни затова, че се учим от грешките си?

Клетвата е измислена от лъжец, но служи и на честния човек.

Котвата е измислена от първото пристанище.

Добротата, минала през богатство, е съмнителна.

Не поставяй в музей човека. Така декларираш, че той е не смъртен, а мъртъв.

Изплете кошницата си от тръстика, но от мислеща тръстика.

Най-много завижда този, който хвали прекомерно.

Добрата дума не струва нищо, но се цени високо.

Би трябвало думата лицемерие да означава мерене, измерване на лицето.

Съвършенството не е състояние - то е самият стремеж към съвършенство, който никога не секва.

Най-ужасяващото нещо - омразата, превърната в съжаление.

Кръвта и мастилото си приличат не само защото са течности.

Да гради въздушни кули може само геният.

Никой не сее плевели - откъде тогава се вземат те?

И лимонът се усмихва. Кисело, разбира се.

Първата стока, която е продал или купил търговецът, се нарича съвест.

Детето е надежда, защото е минало, настояще и бъдеще едновременно.

Около парите винаги цари мрак. Особено, ако са много.

Сатирикът остарява бързо - и всичките му бръчки на лицето са от усмивки.

Девизът на чиновника: Подчинявай се, за да подчиняваш безнаказано.

И обичта може да бъде насилие, но насилието никога не е обич.

Не го повишиха, защото веднъж бе повишил глас.

Минал през сито и решето, затова станал голям човек.

Да паднеш е леко, да се изправиш - трудно.

Кошмарна е властта на цифрите. И все пак по-могъщи от тях са думите.

Освободеният от другиго роб е повече роб от който и да е роб.

Хлябът е направил повече роби от всички оръжия на света.

Падна в очите на честните - и се издигна.

Аз съм последната капка, от която чашата на търпението прелива. Понякога съм капка кръв.

Няколко пъти му сменяха физиономията - сега е водач на мутри.

Той е най-добре - седи на два стола и си кротува.

Най-храбро и достойно се бие този, който няма какво да загуби.

- Не мога да направя пари - казваше нулата - защото заставам винаги от лявата страна на единицата.

Най-накрая видяхме в края на тунела светлина. Чужда, разбира се.

Ако не можеш да промениш света, промени себе си.

Най-неизтребимото в човека - стремежа към свобода чрез власт. А такава свобода няма!

Мнозина искат да вложат щастието си в банка, за да не го харчат, а да живеят от лихвите му.

Новата къща ме плаши, защото й липсва минало.

Този войник се смее така пронизително, сякаш в смеха му кънтят изстрели.

Защо властта се съмнява винаги в тези, които е съумяла да подчини?

Познавам четири вида хора: едните измислят сърпа, вторите го произвеждат, третите жънат, а четвъртите възпяват жътвата - и всички хора.

Властникът е слуга на много господари.

Природата започва да плаче, когато до нея се докосне човек. После човекът нарича този плач песен.

Пътят е щедър - дава на очите пейзаж, на сърцето - размисъл, на човека - чувство за значимост.

Лесно е да коментираш това, което става, трудно - което не се е случило все още.

Защо след като получих ключа от твоето сърце не го заключих в своето?

Жалко, но ключът от твоето сърце не става за бравата на моето.

Критиката е оценка не само на произведението, но и на критика.

Не искай от истината да бъде красива. Тя ще направи достатъчно за теб и такава, каквато е.

Защо човекът героизира толкова често животните? Защото, търсейки себе си в тях, открива това, което би искал да бъде.

Девизът на един глупак: няма смисъл да се търси смисъла на живота.

Ние непрекъснато чакаме нещо, а то непрекъснато се случва - в нас.

Човекът е поредица от загуби. Всяка от тях го прави по-завършен, по-съвършен.

Всяка истина е проста за простака и за …мъдреца.

Добро куче - може да лае, да хапе и да гризе кокал едновременно.

Заповедта е рожба на страха от свободата.

Разликата между сатирика и шута е минимална, но значима. Единият от тях има господар.

Глупаците са значително повече от мъдрите хора. Затова мъдростта трябва да е борбена и храбра.

Нужно е писателят да влиза в самия себе си и да излиза оттам обогатен.

Любовта винаги търси различното - за нея прекрасното е именно то.

За всеки човек може да се каже без съмнение - той е длъжник на смъртта.

Котката изчака планината да роди мишка, след което се облиза и каза: - Браво! И тази планина работи за мене.

В поезията мисълта трябва да ражда чувство, чувството - мисъл.

Мисълта бе куха, но блестеше, защото бе опакована в станиола на усмивка.

Посредственият ум не знае какво да прави с великата мисъл, великата мисъл не знае какво да прави в посредствения ум.

Не протягай ръка към богатия, човече на изкуството. Неговата е пълна или с пот, или с кръв.

Веднъж клоунът ми каза: - Всеки човек трябва да бъде изигран честно от самия себе си.

Дипломатите са добре платени заточеници.

Какъв поглед само!… А е безочлива.

Призив: оглеждай се сам в себе си.

Жената е като вулкан: мълчи, мълчи, но проговори ли…

Не ръкопляска, а ръкоплещи, не ръкостиска, а ръкомаха - какъв човек само!

Свободата е дълг.

Голямата риба се лови с по-малка от нея риба.

Да отваря врати - това е голямата страст на всеки пътешественик.

Има мигове, които са вечност. Вечността обаче е винаги миг.

Добре е, ако загубиш надежда, но отчаянието те тласка към действие.

Трябваше да го кърпят, защото се скъса от смях.

Вървеше изправен - поддържаха го псувните, изричани зад гърба му.

Честният непрекъснато се пита: - Боже, колко ли пъти съм бивал друг човек?!

Лесно ще познаеш страхливеца: той не престава да ласкае силните на деня.

Държавата е на всички, на някои обаче повече.

Толкова хора са се устремили към светлото бъдеще, че на мен ми се отщява да живея.

Мълчи като гроб? Но някои гробове говорят много повече от нас, живите.

Как искам да приличам на себе си! Но все ми пречат тези, които искат да приличат на мен.

Няма смисъл да се кръстосват сврака и папагал - та нали свраките ще станат две!

Понякога и сред разкоша има оазиси. На духовността.

Съкратиха охраната и още на следващия месец кражбите престанаха.

Съвет към кучето: ако искаш кервана да не върви, не лай!

Той е божа кравичка, затова всички го доят.

Щеше да се удави в чашата с алкохол, но се хвана за сламката и я пресуши.

Най-малката и най-мъдра родственица на спасителния пояс - сламката.

Не можеше да продаде съвестта си, защото нямаше кой да я оцени.

Шефът: - С мен най-често намират общ език тези, които си мълчат.

Той живееше така, сякаш играеше роля. Но беше бездарен актьор.

Когато получи власт над хората, усети, че губи власт над себе си.

Глътна си езика, млъкна и започна да хапе.

Какво има между чука и наковалнята? Въздух, разбира се.

Няма какво да сложи в устата си, затова пее.

Качи се на главата на народа си и се обяви за най-високия връх в Републиката.

Вече шестнадесет години пенсионерите у нас не могат да разберат дали апетитът идва с яденето.

Народът няма какво да яде ли? Ами защо се откриха толкова дебелариуми?

Не се простираше според чергата си, защото стъпваше върху килими.

Вече не подлива вода, защото тя поскъпна.

Взе залъка от устата му и си направи сухар - синоптиците предсказваха дълга зима.

Ние посрещаме всеки гост с хляб и сол, затова хлябът ни излиза солен.

Преди се отхвърляше всяко наложено нещо, сега - и всяко предложено.

Най-несигурно е сигурното, защото предизвиква съпротива.

Ако имаш две ризи, дай на ближния си кирливата.

Изключението е тържество на правилото.

Най-дългият български сезон - циганското лято.

Хитър политик, иска да получи малко парче от баницата, но в него да е парата.

Проникна толкова дълбоко в себе си, че откри даже собственото си мнение.

Всеки от нас си създава бог по свой образ и подобие.

Критиците сравниха със земята автора и той възкликна: - Колко съм земен, а?

Самоубиецът е масов убиец, защото убива не само себе си, а и другите в себе си.

Не може да вижда надалече седналият в кресло, особено, когато то е министерско.

Не е добре да бъдеш слуга - или господар на себе си. Най-добре е да бъдеш на себе си.

Сведе глава толкова ниско, че остана без лице.

Ако повторите сто пъти една истина, тя ще почне да мирише на лъжа.

Сведе толкова ниско глава, че никой не можеше да го познае.

Не завиждайте на първите, а на предпоследните.

Фактът, че подозирам, ме прави подозрителен.

Не искай да бъдеш тапа от шампанско - ще изгърмиш.

Изплю камъчето - и то обърна колата му.

Правеше грешка след грешка, а след това се учеше от тях. Сега е научен работник.

Да подправиш подписа на мутра значи да сложиш срещу името му кръстче.

Всички върхове на България са скупчени на едно място. И височината им се мери не от морското равнище, а от жълтите павета.

Силно преувеличената истина е лъжа.

Пази врага си - той определя най-точната ти цена.

Не греши този, който казва истината. Но както е известно, безгрешен човек няма.

Нито едно живо същество не върви с опашката напред. Само човекът понякога…

Внимавай с калта, човече - тя не се мие дори с кръв.

Добре си живее - слугуват му двама господари.

Страхувай се от мълчащия; говорещият се обезоръжава.

Изпратиха го в пенсия с много подаръци, най-практичния от които бе един биберон.

Езерото може да стане блато, реката - не; тя е път.

Глупакът прави всичко, което иска. Големият глупак иска всичко.

Взеха му акъла, а сега се чудят как да му го върнат.

Богатите ли създават бедните, или бедните - богатите?…

Той хвана гората, но поради липса на друго оръжие, взе със себе си брадва.

Влезе му в положението и излезе оттам разплакан.

В повечето случаи плаче не падналият, а бутнатият.

Смехът винаги воюва за истината.

Ако искаш да разбереш колко пари струваш, трябва по-напред да оцениш сянката си.

Сменяше маска след маска - надяваше се да намери лицето си.

Задуши цензурата и тогава виж кой е талантлив и кой - бездарен.

Обичам да ходя на гости там, където подарък съм самият аз.

Точеше зъби, но революцията бе тиха - победиха устатите.

Кроеше шапки само на тези, които нямаха глави на раменете си.

Разпери криле, хвръкна и влетя в съседната клетка - тя беше свободна.

Светът е оцелял, защото е премълчавал смеха си точно когато трябва.

Никой не може да го бутне, защото знае на кого да бутне.

Не го мислете, сит е човекът - постоянно яде…бой.

Разплака се, защото стана за смях; през останалото време се смееше през сълзи.

Той никога няма да остане на сухо - мъти твърде професионално водата на политиците.

Беше голяма лисица - озова се в небрано лозе и цяла зима пи руйно вино.

Беше толкова плитък, че непрекъснато го газеха.

Правителството решава безброй проблеми, без да подозира, че то е най-големият.

Искаше да му види сметката и имаше право на това - беше келнер.

Разменяме Орфей срещу Херакъл; всеки голям наш град е един Авгиев обор.

Склеротик: “Не може да си спомни нещо, което не може да забрави”.

Сече му главата - вижте колко обезглавени идеи се търкалят около него.

Пази езика си, без да забравяш да се пазиш от него.

Имаше очи и на гърба си, но и тях ги затваряше често.

Един купува, друг продава, а третият плаче - той е производителят.

Толкова много жертви, а изкуство все няма и няма.

Кучето защити дисертация на тема: “Кокалът като универсален идеал.”

Преди идеал му беше кокалът въобще, сега търси идеалния кокал.

Плевелът расте по-бързо от хляба. И е по-як.

Опасен е този, който не шуми - защото е дълбок.

Какъв човек само! Ръцете му - в кръв, лицето му - в сълзи.

Дай байрак на глупака и след него ще се нареди легион умници.

Няма по-добро огледало за обществото от лицето на глупака.

Дъното има много имена, върхът - само едно.

Всичко е обречено на гибел. Освен буквите.

Интересно време - високият все повече се навежда, а ниският става все по-нисък.

Съвестта е няма - а как крещи само!

Построи път - никой не го забеляза, разруши го - беше обявен за герой.

Овълчи се - и веднага започнаха да му мътят водата.

Пазете сянката си и ще бъдете добре.

Улицата знае днес това, което ще реши правителството утре.

И човекът на изкуството търгува - купува другите, продава себе си.

Всеки властник мисли, че вместо него може да умре някой друг.

Златото блести най-силно в калта.

В поведението на лакея има нещо от поведението на кучето? Я не обиждайте кучето!

Бог е дал на птиците крила, на хората - думи.

Питам те мълчаливо: чуваш ли това, което премълчавам?

Нашето минало е винаги неясно, а бъдещето - винаги светло.

Ако думите са огън, не хартията, читателят пламва.

Церемониите предизвикват отначало смях, а по-късно - страх.

След битката сънят на победителя е неспокоен.

Пълзящият гледа летящия и казва: - Дано падне!

Политикът беше перманентно настинал, защото го държаха винаги в течение на нещата.

В българския парламент няма „дясно-ляво” - има криво-ляво.

На вълка преди му мътеше водата една овца, а сега - цяло стадо.

Стягат ги чепиците, защото им е широко около врата.

Червен баща, синя майка, сополив политик с жълто около устата.

Гордият също пада, но на връх.

Какво правят с кравите, когато полудеят? Обявяват ги за свещени.

Той падна в очите ни и сега плачем, плачем… Но все не можем да го изплачем.

Петелът развява гребена си като знаме, но кокошките се интересуват от друго, от друго-о-о-о…

И плашилото се страхува. От създателя си.

Живеят не хората, а имената.

Понякога, за да се издигнеш, трябва да се приземиш.

Не животът - смъртта казва кой е герой и кой - мерзавец.

Алчният е винаги беден.

Това, което може да разкъса сърцето ми - плачещото дете.

Открият ли лекарство против глупостта, пръв към него ще посегне умният.

Най-богата е светлината на снега.

Сбъркана държава - не царят, народът е гол.

Плуваше добре в житейското море - главата му беше куха.

Ако искаш да стоиш с празна уста, напълни я с думи.

Дилема: който гладува, гласува или който гласува, гладува.

Хвърляше думи на вятъра и той се превърна в буря.

Умен е, а пък се насади на пачи яйца и сега пасе патки.

Върхът винаги извисява.

Глупостта е природно бедствие. Най-голямото.

По правило правилата се създават от чиновници.

Да мислиш за смъртта значи да мислиш за миналото си.

Най-страшната беда на този свят - да не си бил дете.

Вярвам само на единствените неща в живота. И на смъртта.

Нехайният спи и когато работи; съвестният работи и когато спи.

Глупостта е винаги шумна - тишината е умна.

Можеш да се родиш стар - не можеш да се родиш мъдър.

Въгленът може да очерни човека, но може и да го нарисува.

Плуващите срещу течението са чисти, защото са най-близо до изворите.

Дреболиите, дреболиите… Те жънат хляба и мажат филиите.

Не може да бъде добър поет щастливият.

Глупакът е винаги деен. Беда е, когато е и идеен.

Бездарието се чувства удобно навсякъде - талантът винаги живее в свой собствен свят.

Мечтата на хамелеона - да открие осмия цвят на дъгата.

Темида не е с превръзка на очите, а на ръцете. При това ни гледа нахално.

Намерил си загубена мисъл? Човече, та ти си плагиат.

Не търси митовете в миналото, а в бъдещето.

Нито един творец не е по-красив или по-грозен от творбата си.

Най-противното явление във всички времена - закъснелият храбрец.

Заповед: От днес изкуството да се счита свободно.

Главен герой в театъра на нашата история са декорите.

Най-уязвими са не тези, които обичаме, а тези, които ни обичат.

Когато думите поевтинеят, оръжието поскъпва.

Всяка майка е кахърна и мечтателна.

Във всяка майка има едно необяснимо, властно покорство.

Най-самолюбиви в нашата литература са критиците.

Всеки син е недостоен за своя родител.

Най-ужасяващото твърдение: талантът у нас е масово явление.

Героят на нашето време - човекът, който се стреми да бъде забелязан чрез вечното си отсъствие.

Най-трудно рисува художникът лицето на безличния - все пак не може да остави платното си празно.

Истинският художник рисува не настоящето, а бъдещето. И затова остава неразбран.

Когато се изгори и най-незначителната картина, стойността й пораства многократно - затова е виновен огънят.

Колкото и лица да има глупостта, тя притежава едно постоянно качество - агресивност.

Във всяко куче има нещо царствено - лае, хапе и се умилква, но винаги според тоягата.

Тежко на този, който си мисли, че на нашия герб трябва да има и остен.

Животът на всеки поет е граница между два свята.

Не е ли всяка история поредица от ремонти?

Обичаш ли, значи си жив, мразиш ли, все още не си умрял.

Да научиш нещо е по-трудно, отколкото да го забравиш.

Вярвам на думата, защото и тя е дело.

Истината и сапунът си приличат - и двете перат кирливи ризи.

Убиецът убива преди всичко себе си.

В изкуството истината трябва да е красива, а красотата - истинска.

Вслушвай се по-често в езика на камбаната

Представяте ли си какво щеше да стане с Робинзон, ако вместо Петкан до него имаше жена?!

Изкуството не е наслада, а изпит.

Новооткрита и красиво изречена истина - това е изкуството.

Най-голямата беда в изкуството - красивият фалш.

Когато го запитаха какво може да прави с ръцете си, той отговори: - Да ръкопляскам…

Не се оплаквай, че съдбата ти нанася непрекъснато удари - питай скулптора как се извайва човек.

Човекът на изкуството трябва да бъде като камбана - да стои по-високо дори от себе си, да има ясен и рязък глас, да се забелязва предимно при въстание или смърт - и да не прашасва.

Докато хипотенузата в любовния триъгълник знае на какво е равна, двата катета се претрепват да го разберат.

Огледалото е диалог между двама души, които не се познават.

Въоръжи се с търпение и влезе в себе си. Излезе обезоръжен.

Най-страшното робство за роба - свободата.

Аз няма какво да губя, защото имам само себе си.

Най-силни са тези, които са превърнали слабостта си в сила.

Добрият човек се страхува най-вече от себе си.

Правило в изкуството - популярният прави халтура. А геният? Геният твори.

Добрият човек не е добър единствено към себе си.

И в най-мрачното време ще се намери човек с високо вдигната глава. Която винаги отсичат.

В изкуството красноречието трябва да спре да говори преди да усети, че говори.

Ръкопляскаше той, а страдаха ръцете.

Истинското изкуство е жестоко не само към създателя си, но и към тези, които го разбират.

Пазете се от приятелите на вашите приятели - те са потенциалните ви врагове.

Когато намразиш един човек, той става по-силен, отколкото е.

Когато си в чужд град, не ти оценяваш града, а градът - теб.

Най-щастливият човек - този, който е посял семе и чака плод.

Не е мъчително изкачването на върха, а слизането от него.

Вярвай на завистта - тя по-добре от теб знае колко струваш.

Убедих се, че днешният човек не притежава нищо, дори себе си.

Почти винаги родител на смелостта е страхът.

Какво общество! Колко малко злато - колко много позлата.

По-добре никога, отколкото късно - и това го има в живота.

Аз се къпя в спомените си, както птицата  - в прах.

Осъдиха го затова, че мисли наум. Не бил достатъчно прозрачен.

Към критиците: не гледайте перата - слушайте песента.

Оценка: Той е обществено невредим.

Овациите заглушават таланта, както плевелите - цветето.

Всеки малък човек се стреми към власт. Получавайки я, той става още по-малък.

Изкуството е вечно търсене; изкачил си Еверест, мисли за небето над него.

Истинският човек се самоубива всеки ден.

Лудите правят живота, нормалните правят пари.

Да съграждаш, значи да крадеш от небето сантиметър по сантиметър - баща ми беше зидар…

Какъв божествен бяг на вълните има в „Дунавското хоро” на Дико Илиев!…

Карикатурата е лекарство, а всяко лекарство е горчиво.

Нашето минало носи един-единствен образ - нашият.

Този, който гледа от високо, е празен и е най-близо до раболепието.

Поезията - това е спрелият миг, който продължава да се движи към щастието.

Роденият да лети много често пълзи.

Всеки човек е въпрос, отговора на който търси цял живот.

Истински свободният не може да бъде роб дори на свободата.

Човекът на изкуството съгражда, разрушавайки се.

За човека светът е причина, когато идва и следствие, когато си отива.

Най-големите удивителни са въпросителните, най-големите въпросителни - удивителните.

Славеят може да млъкне, но не и да пее фалшиво.

Всичко може да опитоми човекът, освен себе си.

Хипократ твърди, че медицината е изкуство. Твърди още, че изкуството е вечно. Което означава, че медицината е вечна.

Първата черта на гения - независимост.

Човекът винаги има избор. В крайна сметка той може да стане животно.

Ако вървиш по средата на пътя, очаквай удари и отляво, и отдясно.

Звездите са голи и ярки, пръстта е гола и бременна, ти си гола и прекрасна… Мразя дрехите!

Рамката пречи на погледа да „нарисува” пейзажа докрай.

Лицата на всички дърводелци са измъчени, те като че ли крият някаква вина.

Нуждата е направила слабия хитър - и той вече не е слаб, тъй че не се учудвай, ако те победи.

Страхливецът удря пръв, защото знае какво е страх.

Не хвърляй в морето доброто, което си направил - ами ако този, който се хвърли да го спасява, се удави?

Не демонстрирай превъзходството си пред силния - в своите очи той става по-силен.

Който отглежда роза без тръни, работи и против розата, и против себе си.

Нищо не издава така добре характера на човека, както прави това походката му.

Обсъждай себе си с приятели, но не забравяй да присъстваш и ти.

Критиката е безполезна - тя се появява тогава, когато бездарният ръкопис е вече книга.

Стиховете му приличаха на гневен, но безпомощен плач, защото той непрекъснато изнасилваше музата си.

Най-глупавата оценка за произведение на изкуството: “Всичко в него е така, както става в живота”.

Колко много мерни единици има смехът - един гогол, един хашек, един нушич, един твен, един алеко…

Развратът е знатен, защото елитът е развратен.

Защо съм още тук ли? За да търся доказателства, че съм живял.

Дъждът вали ли, вали, а той си мисли, че го плюят.

Човекът на изкуството трябва да бъде на „ти” с небето.

По-изгодно е да се живее в миналото, а не в бъдещето. Но човекът е готов на всичко, за да живее.

Ако човек е щастлив, и дъждът, и снегът му доставят удоволствие, ако е нещастен, ги възприема като бедствие.

Човек с пушка!… И защо човекът е роб на пушката, а не обратно?

Добре е, когато бъдещето търси миналото, но когато миналото търси бъдещето, възникват неудобни въпроси.

Най-тъпата оценка за стихотворение: „Звучи като истина”.

Бъди безпощаден към себе си, но не и към тези, които живеят в теб.

Нашето минало не е изстинало - затова ние го духаме.

Този, който веднъж се е давил в реката, търси вече не брод през нея, а лодка.

Щастливият пие дъжда усмихнат и целува снежинките със същите усмихнати устни.

Може да буди само този, който закачва слънцето на хоризонта

Търси не малкото в голямото, а голямото в малкото.

Най-добре подготвя смъртта си селянинът: та той цял живот е обичал и мразел земята.

Любовта умира тогава, когато единият от двамата разбере, че другият е такъв, какъвто е.

Историята на изкуството е история на борбата на творците с формата.

В парламентарната зала има само един  будител - звънецът.

Има художници, които крещят, както има и неми сладкодумци.

Представа за величие - селяк, който засява нивата си, сякаш дирижира всемира.

Съвет към човека на перото: - Ако знаеш какъв ще е краят, не започвай.

Не завършвай стихотворението си - остави мъничко удоволствие и на читателите.

Човекът на изкуството е този, който задава въпроси - отговаря животът.

Приятел в празник се познава.

Поетът престава да вярва на критиците, когато повярва на себе си.

За вас човекът на изкуството е дете - а пък той ви възприема като собствени деца.

Защо се бавя, след като смъртта ми вече е готова?…

Всеки човек е различен от другите хора, но не всеки полага усилия да бъде така.

Най-голямото наказание за един поет - да напише живота си.

Творецът е винаги клоун - клоунът не винаги е творец.

Ненавиждам празниците, защото те ме преизпълват с мисли за смъртта.

Всички участници в погребението, освен един, стават по-значими в собствените си очи.

Мразя церемониите; думите в тях кънтят, защото са големи и кухи.

Аз обичам живота, но не мразя смъртта; мисля,че след като съм посял нещо, то ще даде плод.

До 1990 г. нашата журналистика беше пионерче с ръка, вдигната за умопомрачителния рапорт: „Винаги готов”; след същата година тя е проститутка и слугиня едновременно.

Ако не можеш да отхвърлиш правилата, поне ги промени.

Това, което ни държи изправени е не гръбнакът, а затворническата стена, на която сме опрели гръб.

Всяка верига ще бъде счупена със същия чук, с който е била изкована.

Има ли щастлив роб? Да. Това е графоманът.

Свободният е усмихнат и тъжен.

Обикновено ръкопляскат не тези, които потриват ръце.

Бездарникът: - Аз мога без поезията, но тя не може без мен.

Богатството е боклук, боклукът - богатство.

Аз не съм бил никога в теб, но мечтата ми е там, това ми стига.

Колкото и усилия да полагам, аз няма да бъда никога напълно аз.

Човече, бъди най-неспокоен тогава, когато усетиш, че си прекалено спокоен.

Целта на поета е не да те усмихне, а да те притихне - в тишината думите звучат магично.

Усмивката рядко бива тиха - в повечето случаи тя зове, вика, дори крещи. Но и тихата усмивка може да убие.

Минал си много повече от половината път, ако си стигнал до средата на пътя.

Напиваше се, защото не искаше в никакъв случай да е праволинеен.

Можеш да се убиеш, ако победиш себе си, унижавайки се.

Шедьовърът на природата рядко ражда шедьоври.

Когато биеш слабия, той става по-силен от теб.

Не е живял този, който поне веднъж в живота си не е ставал мост.

Първи съвет към човека: Пази се от себе си!

По правило геният се удивява от малките неща в живота.

Най-голямата грешка - твърдението, че да се греши, е човешко.

Обикновено непосредствените са посредствени.

Този, който държи прекалено много на своето, не държи на себе си.

Накъдето и да си тръгнал, не отивай твърде далеч - ами ако си забравил обратния път?…

И бездарието помага, от него може да се научиш как не се прави изкуство.

В изкуството не трябва да има правила? Добре. Струва ми се обаче, че и това е правило.

Истината трябва да бъде красива, а красотата - истинска. Но колко е трудно това.

Формулираната истина е студена, от нея лъха смърт.

Когато си на път, притежаваш само това, което носиш. В повечето случаи само себе си.

Спести истината и сега има солиден банков влог.

Храни се с лихвите от спестената истина.

Той е богат човек, защото има много дългове.

И човекът от паметника има глас - гласът, даден му от изкуството.

Човекът е такъв, какъвто е роден; по-нататък може би може да го промени само болката.

Не хаби калта, с която те цапат, човече божи! По-добре направи от нея тухли!

Страданието е подсещане, че бог съществува.

Никога няма да бъде нещастен този, който знае какво е щастие.

За глупака наистина няма нищо невъзможно.

Роден е да пълзи, а лети - ето, това е подвиг.

Глупостта и ръждата си приличат - те не престават да работят и да унищожават.

Във всеки инат има нещо безкрайно симпатично - дългите уши.

Думите са неточни, но досега не е измислено нищо по-точно от тях.

Малкият казва на големия: - Не си човек! - и в този миг усеща как расте в очите си.

Мълчаливото страдание е знак за превъзходство над другите, но само и ако то, превъзходството, е мълчаливо.

И с гъше перо може да се напише орлова песен.

За нежния поет бодилът е цвете, за магарето - храна.

Заключените врати са безопасни, внимавай с отключените.

Целувката на Юда - вечното и емоционално нещо, без което не може да мине нито едно предателство.

Стихотворението трябва да бъде като надпис на камък: кратко и точно.

Плиткият се прегазва лесно.

Дон Кихот - не рицар на печалния образ, а образ на печалния рицар.

Който поне веднъж не е бил победен, никога не може да бъде победител.

Интересни са ми тези, които търсят, но пред тях предпочитам тези, които намират.

Да строят въздушни кули е разрешено само на гениите; правят го здраво и красиво едновременно.

Колкото повече търсиш, толкова повече очакваш.

Не бъди послушен - това е единствената забрана, която заслужава уважение.

Той не само изпи чаша студена вода, но изтърпя и бурята в нея.

Клетвата е измислена от първия клетвопрестъпник.

И стените имат уши. Особено панелните.

Свободата е доброволно робство.

Да подражаваме на неподражаемото е глупост, защото единствено глупостта е неподражаема.

Когато си на върха, виждаш колко малки са хората. Но и хората те виждат малък.

Той изяде боя, но след като изяде хляба ми.

Изплете нескопосано своята… потребителска кошница.

Прочел си стихотворение и сега стоиш съвсем сам и объркан сред този свят? Това означава, че поетът е постигнал целта си.

Човекът, който посреща всичко случващо му се с усмивка, ме озадачава. Дори слънцето понякога е смръщено.

Няма стара любов - има стара омраза, която е по-люта от новата.

В някои случаи да станеш човек не е изкуство, а халтура.

Противоположност на тъгата е не радостта, а глупостта.

Мечтата се ражда, защото е необходима.

Да се сравняваш означава да подхранваш чувството си за малоценност.

Достойно за окайване е обществото, за което истината е странна.

В изкуството изключително рядко актуалното е гениално.

Когато всички са против теб, правият си ти.

Губещият е щастлив човек - спечелил е една истина за себе си.

Понякога изкуството е като светулката - летящо въгленче, което не гори, а свети - и ни пали.

Само свободният може да бъде приятел. Стане ли такъв обаче, той вече не е свободен.

Той е изключително рядък екземпляр - обществено полезен ВИП.

Въоръжи се с търпение и сега го дрънка с повод и без повод.

Щастлив човек, излезе не от себе си, а от собствената си сянка.

Страхувам се от самодоволния - той не може да бъде творец.

Всеки град се слави със своя луд. Пловдив дори му вдигна паметник.

Някои поети имат две майки - тази, която ги е родила и жената, която обичат.

Обичам жаждата. Ненапразно думата е от женски род - тя ражда.

Клоун - артист, който предизвиква другите да му се присмиват, за да се прехранва.

Предпочитам да съм заобиколен от врагове - така узнавам истинската си цена.

Предпочитам тайнствеността на глъбината пред мамещата, но все пак открита висина - Марианската падина пред Чомолунгма.

Предпочитам да питам, а не да отговарям.

Легна под сянката на съмнението и е по-добре от всички нас.

Човекът ли е дом на гласа си - или обратно?

Във всяко обещание има отчаяние, така както във всяко отчаяние има обещание.

Той можеше да се смее и да плаче едновременно. Защото просто…пееше.

Защо нощта е по-тихата част от денонощието? Защото хората спят, а съвестта на човека е будна.

Отбелязано в скоби, скобите не са нищо повече от граматически белезници.

Любовта е иго, омразата - свобода.

В най-изгодна позиция е вторият, защото знае, че първият е история.

За да се изправи, падналият трябва да има под нозете си твърда почва, не кал.

Да се говори красиво за красотата е пошлост.

Не в пишещата машина  и в компютъра - на върха на химикалката е истината, която трябва да стане красота. Не ви ли напомня това Дон Кихот - и върха на копието му, където е свободата.

Всяка истина за всеки български политик е просто един прекрасен виц.

Геният създава нов свят, в който заселва съществуващото човечество - и го заставя да заживее по измислени от него закони.

За да сътвориш хубаво стихотворение са нужни три неща - око, сърце и бял лист. Можеш да го напишеш или със сълза, или с кръв, изборът е твой и на времето, в което живееш.

Веществата се свиват при студ и се разширяват при топлина. Предпочитам топлите поети.

Тежко и горко на народа, ако в гърдите на господаря му тупти сърце на роб.

Храстите изкачват върховете с пълзене.

Най-великият борец за правдини е песента.

Народът се усмихва през кървави сълзи, когато клоуните станат палачи.

Истинският поет знае, че ехото е безмилостно.

Този, който обича себе си, може да има само една любов - собствената.

Търси света в себе си, а не себе си в света.

Когато твори, човекът на изкуството трябва да може да бъде различен от себе си.

Този, който лъже себе си, не лъже само себе си.

Да завиждаш на някого за нещо означава да вдигаш цената на нещото.

Да се направи от нещото нищо е много лесно. По-трудно е да се направи от нищото нещо, но и това става, предимно в изкуството.

Да се подчиняваш несъзнателно е съзнателно самоубийство.

Забравата е смърт. Смъртта обаче не винаги е забрава.

Най-добрата защита не е нападението, а безразличието.

Празен човек - няма нито сърце, нито глава.

Най-тежката и тъжна болест на българина - примирението.

Не винаги завиждаше, защото понякога не можеше да оцени колко струва чуждата радост.

Отиде прекалено далече, и когато се върна, не се намери.

Художникът е нарисувал така вишневия цвят, че той ухае.

Само две неща са нужни на човека, за да бъде човек - да мисли и да чувства.

Би трябвало всички ловци да са изпуснали питомното - иначе защо ще гонят дивото?…

В изкуството най-сложна е простотата.

Няма безкористен човек - даже новороденото плаче, защото иска.

Празната чаша прелива, когато първата и последна капка в нея е сълза, изплакана от унижение.

Геният се удивява от простите неща, защото сложните са прекалено прости за него.

Нашите властници са от един дол дренки. Той се нарича Лакомдол.

Правило - мамините синчета имат богати бащи.

Разтягаше локум, но на голяма клечка - така стана официален говорител.

Казват: “Сложил си главата в торбата”, но не обясняват какво има в нея.

Той минаваше между капките, но я оплеска, когато дъждът премина в сняг.

От хубавото до красивото има по-голямо разстояние, отколкото от грозното до красивото.

Смениха му физиономията и сега трябва да си вади нова лична карта.

Какъв народ! Уж не пасе трева, а казва: - А бе, веднъж да се хванем за зелено…

Остана без зъби и сега с удоволствие им яде попарата.

Две са нещата, които изискват всеотдайност - любовта и смъртта.

Да принадлежи на себе си може само този, който принадлежи на другите.

Стана милионер - отгледа дини, чиито кори можеха да се подлагат идеално.

Как да владее, след като не може на две магарета сено да раздели.

Пир във време на …демокрация.

Тръгнахме накъдето ни видят очите и се озовахме в Европа.

Виното му е от небраното лозе, в което се бе озовал преди време.

Кой страда повече, когато тупат килима - килимът или тупалката?

Писателят трябва да бъде облечен официално само веднъж - на погребението си.

Умиращите не плачат, защото се борят.

Мъжът не иска да се мери с жената, защото не може да ражда.

Бъди предан и ще бъдеш предаден.

Съвременният варварин - човекът, който се отнася немарливо към майчиния си език.

16 години българинът руши не система, а себе си, защото руши миналото си.

Единственото нещо, което бих си купил и бих употребил както трябва - време. Но време може да се купи само с …време.

Мога да открадна само книга, защото знам истинската й цена. И недоумявам защо другите крадат вещи, които не им дават нищо.

В Пловдив Ламартин е оставил не къща, а име.

Поетът не е самолюбив, въпреки, че всичките му стихотворения са автопортрети.

Никой няма да ти повярва, ако казваш само и единствено истината.

Във всеки човек има по един Прометей и по един Херострат.

Вървя нанякъде само когато усещам в нозете си история.

Лъжеше и когато мълчеше.

Той непрекъснато си чешеше езика - така остреше зъбите си.

Видя откъде изгрява слънцето и тутакси стана слънчоглед.

Кога ли Великден ще съвпадне с Видовден?

Жъне и бере този, който сее. А парите прибира прекупвачът.

Човек се прощава със своето бъдеще, смеейки се.

Същественото в изречението на любовта й не бе съществителното, а глаголът му.

Днес шапка на тояга, утре шапка на тояга - така стигна до …просешка тояга.

Беше силен на деня - силна през нощта беше жена му.

Не бъди жесток с детето - то ще порасне.

В любовта нашето сърце е войник и пленник едновременно.

Понякога жестокостта граничи с милосърдие - и обратно.

Да бъдеш човек е дарба, а дарбата винаги се плаща скъпо.

Стане ли напечено, всеки казва: “Каквото сабя покаже”, а за честта и дума не обелва.

Никой не е в състояние да промени човека, освен любовта.

Гатер: “Хубава си, моя горо”.

Най-накрая и Червената книга позеленя от яд.

Народът: “Аз, аз съм тоягата, на която стои шапката.”

Свободата има само един, но съществен недостатък: не може да се яде.

Добър финал на произведение на изкуството: - И огънят допълзя до водата.

Още по-добър финал на произведение на изкуството: - И водата допълзя до огъня.

Актуално явление: Посредствен читател.

Дланта дава, юмрукът е ялов. Но поне веднъж в живота юмрукът защитава даването.

Талантът е настояще, геният - бъдеще.

Да пише може всеки грамотен /да мисли и да пише може писателят./

Талантът е многолюден, геният - самотен.

Бой се от отмъщението на дребнавия - при всички случаи то не е справедливо.

Само едно недоволство заслужава внимание - недоволството от себе си.

Вътрешният му глас беше толкова силен, че до него не можеше да стои никой.

Той беше мъж на жена си, а тя - жена на всички останали.

За белите пари настанаха черни дни.

Няма нищо по-бледо, сиво и скучно от безспорната истина.

Няма по-надеждно „да” и също по-надеждно „не” от усмивката на жената.

Нашият селяк е хитър, затова не вярва дори на себе си.

Вратата е просто част от стената.

Доста често жената обича не мъжа си, а детето в мъжа си.

Мога да сверя часовника си само по човека, чийто часовник не е точен.

Бъркаше с чужди ръце в огъня, който сам бе запалил.

Даде му едно рамо, след като видя, че е на ръба на пропастта.

Имаше две ризи и даде едната на ближния си. Тя беше усмирителна.

Капката, която преля чашата, беше удавила доста хора.

Пет пари не струваше, а все с пари си играеше.

Приличаше на вятър - непрекъснато отделяше плявата от зърното.

Падна от високо и може би щеше да оцелее, ако не се хващаше непрекъснато за думата.

Живееше на чужд гръб - и забиваше ножа си в него.

Ако човекът е властолюбив по природа, поетът не е човек.

Огледалото отразява това, което вижда, художникът - това, което никой освен него не вижда.

Най-незавидната участ - да бъдеш свидетел на живота си.

Стихотворение, което пиша от години: пловдивска есен, привечер, улица, лека мъгла и фенер, който изплаква светлина.

На митинга крадецът извика: “Дръжте крадеца!” и хукна към трибуната. След секунди тя бе празна.

Първото значение на думата „поет”: някой, който прави.

В това, което правя, винаги има нещо недоправено. Аз съм чернова на човека, който бих искал да бъда.

Мостът принадлежи на реката, не на пътя.

За пътя мостът е само подробност, за реката - вечност.

Какво е поетът? Зрънце пясък, попаднало в лепкавата паст на една мида.