НЕДЕЛЯ
превод: Ангел Тодоров
НЕДЕЛЯ
Излязох вчера на площада -
там се разхождат куп познати
със някаква суетна радост
сред знатните аристократи.
Предприемачи там съзирам -
посред жените те се вреждат
със рокли пъстри и прозирни,
та по-красиви да изглеждат.
И чувам - смеят се звънливо,
и злото тяхно виждам тука:
беззлобието им прикрива
безделие и празна скука.
Душа невинна моя, де си?
Защо тук скиташ и вопиеш?
Върни се ти в света чудесен,
че иначе - ще се затриеш!
ИЗВЪН ГРАДА
Там, дето рядко някой ще премине, вчера
вървях по някакъв далечен път,
дълбок бе коловозът, цял изсъхнал, черен,
с игли от пинии, които там растат.
В оная вечер слизах аз посред мълчание.
„Бе по-добре да бъдех куцовлах - си мислех с яд, -
от хората, които тук събират със старание
смола, далеч от нашия лъжовен град.
И срещнах аз по пътя си една змия - такава,
от малките - безсмислено да я убиеш бе,
но мислех си: през лятото, което наближава,
тя ще уплаши някого под нашето небе.
И хвърлих камък - но да види по кого се меря,
едно магаре вдигна срещу мен глава
и не разбра, но с поглед към земята вперен
със същото спокойствие захрупка пак трева.
едно лице, закръглено, със блясък чуден,
внезапно там се появи в оная тишина -
да се не спъна пазеше ме то по пътя труден.
Това лице бе пълната, високата луна!
НА МЪРТВИЯ АРИС
Като самотен вълк, скрит вдън горите стари,
остана вече ти, о, воевода Арис!
Копои, зверове и хрът, стаен на топка,
с ловджии подли днес те заградиха в клопка
и нямаш вече кът в безкрайната дъбрава;
все повече кръгът край тебе се стеснява -
защо ги съжали по-рано? - днес във мрака
разбойници отвред обграждат те, юнако!
*
Разпръснати сме ний сред яростния вятър
(убийци гонят ни, преследва ни войската)
и ето, чухме ний, посред съдба превратна,
за твойта ранна смърт вестта невероятна.
Реве сърцето ни във тоя ден тъй страшен
за тебе, който бе наш връх и знаме наше,
и името ти бе чист знак на свободата -
и ти приличаше тъй много на зората.
О, Арис, мислех ли аз, твой приятел верен,
че ще оплаквам теб във тоя ден тъй черен!
*
Но не за горък плач и скърби ти загина -
за теб ще вдигна днес аз бъклица със вино
и блед, и мълчалив, във спомен скъп унесен,
днес името ти пак ще шепна като в песен -
към планините ни, епирските, загледан -
и с пистолета си, със мисъл за победа
ще гръмна аз за теб! - За нашата борба!
И нека чуем пак ний бойната тръба -
да блесне с нова мощ, със сила непозната,
дългът жесток дълбоко на бардите в сърцата.
