Димитър Кенанов

Предварителни бележки

В памет на Елена Коцева и Мария Тихова

„По много земи съм ходил” - признава в един от ръкописите си  дамаскинарят Йосиф Брадати, живял в навечерието на Новото време. Това правех и аз досега  -  десетилетия наред съм ходел в Ленинград / Санкт Петербург и Москва, в Белград и Света гора Атонска, във Вилнюс и Талин и съм разгръщал славянски ръкописи и старопечатни книги.

В тях са запазени словесните духовни съкровища на  старобългарската писменост и книжовност, дала на много страни в Югоизточна Европа (на запад - от Илирик  на север - до Океана) превода на Свещеното Писание на Стария / Ветхия и Новия Завет, творческото наследство на светоотеческите писатели във Византия и Средновековна България.

Много по-малко време съм отделял за нашите библиотеки и архиви. Извън тях  се стремях да търся отломките от наследството на Атонската и Търновската исихастка школа, чиито върхови постижения са от времето на преп. Теодосий Търновски и св. Евтимий, патриарх Търновски.

Последният предстоятел на Търновската самостойна църква бива заточен от ислямските завоеватели и поробители след завладяването на Царевград-Търново през 1393 г.

През граничните десетилетия на ХIII-XIV век  в Атонската Велика Лавра  светите подвижници  и творци в областта на православното пение и словото - преп. Йоан Кукузел Ангелогласния, преп. старец Йоан и преп. старец Йосиф промислително съзряват за голямата идея - „превеждане и изправяне на божествените книги духовни” от „гръцки на българския наш език” и съграждане на „небесногласния” стил на епохата „плетение словес”.

Богослуженията на Православната Църква се основават на „осем гласови напеви”, т.е. гласове. Една от богослужебните книги носи названието „Октоих” и съдържа седмичните служби на 8 гласа.

През 1492 г. е изготвен Килифарският „Октоих” съгласно приписка на книжовника: „Аз, сщеноинок , Христов раб, Евгение се трудих <…> в лето 7000″.

Знаменателна е тази година - тогава е завършен „седмият век/еон” и се е очаквало Второто Христово пришествие. На Балканите в тия краевековни десетилетия Димитър Кантакузин пише своята покаянно-умилителна „Молитва към Пресвета Богородица”, а в европейската поезия настъпва звездният час на Франсуа Вийон.

Килифарският „Октоих” е намерен заедно с други ръкописи и старопечатни книги, писани или отпечатани  предимно в края на ХVI в.: „През лятото на 1954 г. при поправка на черковния покрив в Килифарския манастир (Търновско) се намериха скрити пет старопечатни и пет ръкописни богослужебни книги” (Тодор Д. Плочев).

Манастирският храм „Св. великомъченик Димитър” е построен от уста Кольо Фичето и завършен не по-късно от 1845 г., когато търновски митрополит е гъркът Неофит.

Сигурно от негово име на пода под купола е поставена мраморна плоча. На нея с изящен релефен рисунък са изсечени надпис на гръцки език  и двуглав орел  - символ на Цариградската патриаршия. Посочена е годината: 1845.

Търново е епицентър на църковната борба за възстановяване на самостойното (автокефалното) достойнство на Българската църква. То е отнето от Константинополския вселенски патриарх след падането на старата престолнина под турско иго.

Националното движение за духовно освобождение оглавява Неофит Бозвели (Хилендарец) - светогорски монах и таксидиот, учител и книжовник. Негов безпощаден противник е митрополит Неофит, който не допуска българско по език богослужение. Неофит преследва и Петко Рачев Славейков заради известната сатира:

А йощ се повече прослави

наше Велико Търново

със Неофита мъдрия,

мъдрия и лукавия.

Скриването на книжовните паметници от строителите е извършено  при окончателното завършване на храмовия строеж. Тази самосъхранителна постъпка е красноречиво отображение на тогавашната пренапрегната атмосфера, на фанариотската нетърпимост към славяноезичната богослужебна книга.

Ценно свидетелство е записано от руския учен Полихроний Аг. Сирку / Сирков - първооткривател на Търновската  Евтимиева книжовна школа (В Търново той се е срещал и с Петко Славейков. От него записва народна песен): „Поп Ганьо в с. Лясковце около Търнова, рассказал мне в 1878 г. много эпизодов из борьб болгар с греческою патриархией за церковную независимость и между прочим, что его дед, также поп, живши задолго до него, когда церковного греко-болгарского вопроса  еще не существовало, и в болгарской церкви  господствовали греки-фанариоты, мог переписывать славянские книги, разумеятся, церковные, только по ночам, и то запираясь на ключь”.

Печатните книги са на старобългарски език и обнародвани във Влашко (Угро-Влахия и Молдова): Октоих, 1-4 глас, Октоих, 5-8 глас. По сведенията, които черпя от изследванията,  те са дело на дякон Кореси, Брашов, 1573 и 1574. Възможно е да са Коресиеви и изданията на Празничен Миней, Постен Триод (Трипесенец), Цветен Триод (Пентикостар).

Тези книжовни паметници, заедно с два от петте ръкописа, са в Библиотеката на Св. Великотърновска митрополия. Те не са ми достъпни за преглед и четене, тъй като Митрополитската библиотека е затворена поради ремонтни дейности.

В Държавен архив (ДА) - Велико Търново се съхранява ръкописът на свещеноинок Евгений - препис на „Октоиха” със старобългарски преводен текст, дело на атонския преп. старец Йоан и разпространен от неговия следовник йеромонах Методий.

Неговите автографи са в Библиотеката на Синайския манастир „Св. великомъченица Екатерина”.

Ето в новобългарски превод удивителните по поетичен изказ и духовна красота  възкресни стихири, с които тръгват песнопенията в Събота вечер на Велика вечерня, глас (напев) 5:

С честния Кръст твой, Христе,

дявола си посрамил.

и с Възкресението Твое

жилото греховно си притъпил ,

и нас спасил си от дверите смъртни.

Славим те, Единородний.

Който възкресение ще даде на рода человечески,

като овчица на заколение се отведе.

и се изплашиха от Него князете адови,

и се подигнаха портите плачевни:

влезе Царят на славата Христос и рече:

„Заключени, излезте,

които сте в тъма, [в светлина] просияйте.

Килифарският „Октоих” (ДА - Велико Търново, ф.805-К, арх.ед.1) е добре известен в науката, за него подробно палеографско описание e направил проф. Ангел Давидов.

За другите два ръкописа, съобщени от Тодор Д. Плочев, не ми е известна изследователска разработка. Те също представят преводаческата култура на Атонската и Търновската исихастка книжовна школа. Тях ги няма и в Сводния каталог „Български ръкописи  от XI до XVIII век, запазени в България” (1982).

Възстановяваме историята на двете забравени старобългарски книги така, както тя е разкрита в бързописни приписки. Текста им предаваме опростено с днешната кирилица без да изправяме очевидни грешки от съвременна гледна точка и неясни ми текстови единици.

Кратко изборно (неделно) Евангелие (ДА - Велико Търново, ф.805-К, арх.ед. 3), полуустав, XVI век, 252 л. Названието е по служебния опис. В приписка книгата  е упомената като “Тетраевангелие”. На първия форзац е залепен лист с данни за ръкописа, неизвестен читател е поставил уточняващо твърдение за произхода на ръкопписа: „Написана в Северна Молдовия”.

Най-старата приписка е от 1583 г. на л. 120б. За нея Тодор Д. Плочев настоява: „Трябва да се разчете от специалист”. Преди текста е сложен кръстният знак - молитвено призоваване на Божието съдействие: „Изволением Отца и сьпоспешением С(и)на и съвръшением С(вя)т(а)го Д(у)ха сия кнега име Тътръевангел[ие]. а сия кнег[а] купил чеха(н) Ват(г)а  и сьподружея ег[о] Марие и чед моих. и дал за неи 27 зл[атици] въ ру(к)  го едено(л) и чедомъ… их. и по сим он дава(т) вь святыя  ц[ь]ркви рад[и] нашех грехи и родител(им) на(ш) и племенник их. и по сем кто се ему изберет маи ближна. не продаст и купити сие святои книги. кто продаст да будет триклет от Господа Бога створшаг(о) небо и земли. и от вьсех святих от[е]цъ 318 от[е]ць иж(e) сут во Никеа. и за 4 еу(г)л(щ). 12 ап(о)с(т)ол събор сьтвориш[а] и вера утврьдиш(а). а што продаст Х(рист)а за 30 сребрьнек и будет ег(о) анатема анатема. амин… Пи(с)а во дни Петру воевода…угри(н). Въ лет(о) 7091 (1583). м(е)с(е)ца дек[емврия]. Въ лет(о) руц(е)…

От първичното разчитане на приписката, което ще доуточнявам, се стига до извънредно важна информация: „Изборното (неделно) Евангелие”, купено за 27 златици, е изготвено на север от Дунава, в земите на молдовския воевода Петър V Хромия (1537-1594).

Движението на драгоценния ръкопис към поробена България, към Търновския край, неочаквано ярко се осветява от други две приписки.

Едната е от 1732 г. и предхожда по местоположение предната приписка. На л.120а фигурално завършва Св. Евангелие от Матея  и в освободеното по вертикала поле се чете: „Да с[e]  знаи чи [се] отк[у]пи тази кника С[вят]тои Евангели Петко Никола Дряноски от селу Плакову Петку Неду…иереи Петку Стоики Ради Стуяни Калину Никола Марьку власи Недю. Да с[а] титури (ктитори). от техьният роть коги са дудере и тие да с[а] титури. 7240 (1732) месици авгус(т)ь на 16″.

На л.192б завършва фигурално Св. Евангелие от Лука и в свободното поле по вертикала след кръстен знак е записано: „Сие Евангелие да се знае како купи ю Шыло и подружие егово Малка (Милка) и приложи ю въ село Калеици вь храм Възнесение и приложи ю и закле и заруче кои попь настане да дръжи Калеица и тои да работи и да служи и да поменува Шоиле и Милки и синь Николы и дьщери Велика. Ако не поменува анатема  и кои попь ще да излезе а то (Св. Евангелие) да стои въ Калеиц(и) оти е заклето да стои тука да остане и кога се додере да и са титоре Иован Цуревь и Божко Поповь да е поврьжеть и да е стегнать ако ли не щьть да са титоре анатема и Богь да помилует и тяхь  и онучете техни, вь веки веком. Аминь”.

Да обобщим накратко получените от приписките сведения: От Влашко вероятно през 1732 г. в Плаково (до Велико Търново) идват неколцина преселенци, които носят със себе си ръкописа на „Изборното (неделно) Евангелие” сигурно с цялата колекция книги, открити в Килифарския манастир през 1954 г. Изредените имена са български - названието „власи” е по мястото, откъдето идат преселенците.

В Троянския Предбалкан се намира село Калейца, където е роден  видният български поет Ламар. Там през 1835 г. е построен храмът „Възнесение Господне”. Ръкописното „Евангелие” е откупено от Шыло/Шойло и е заклето да стои в новопостроената църква. А през 1845 г. то е скрито на покрива на новопостроения манастирски храм „Св. великомъченик Димитър” в Килифарския манастир „Рождество на Пресвета Богородица”.

Сходен по време на изготвяне - XVI век, по стилистика на полууставния почерк и на геометрично-растителните заставки е „Изборен Апостол” (ДА - Велико Търново, ф.805-К, арх.ед.2). Ръкописът е бил повреждан и се е налагало да се възстановяват места от него, най-често това са указателни посочки. Според приписка (л.278а) от 1692 г.  йеромонах Мисаил възстановява изтрити или повредени указания за напевите (гласовете). Листът е скъсан точно там, където се изписва местонахождението на „Изборния Апостол” и се отбелязва за нашествие при глад от прузи (вид скакалци): „Мисаиль ермонах писа глос во дьникь от место … ва лето 7200 (1692). тогда прузи о глади…”.

В друга приписка на л. 223б се иска прошка от Господ за неволно излято мастило. Това ми се е случвало и на мене веднъж, но, слава Богу, без последствия. Приписката е сложена след кръстен знак по вертикалното свободно поле, където долу има мастилени петна: „Писахь азъ Лифтеръ и другь беши иереи Димитръ. Изиехме мастилу то. Прости, Боже”.

Другите два ръкописа са в Библиотеката на Св. Великотърновска митрополия. За тях накратко пише Тодор Д. Плочев, а описание е направено от проф. Невяна Дончева-Панайотова: „Псалтир” от XIV-XV век, 145 листа и „Цветен Триод (Пентикостар)” от XVII век, 378 листа. Поп Георги подвързва „Цветния Триод” през 1701 г., а в друга приписка е казано за откупване през 1802 г. на ръкописа от „кюр Георги” като го „прилага” в Килифаревския храм „Св. архангел Михаил” - „да работи за душу бащину и материну и за негову душу”.

ПОСЛЕПИС

В памет на доц. Елена Коцева и доц. Мария Тихова посвещавам  предварителните бележки за двата забравени ръкописа. С Мария Тихова се познавам от студентските ми години, тя беше аспирантка във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”.

Дипломната ми работа се отнасяше за Пространното житие на деспот Стефан Лазаревич от Константин Костенечки. Мария Тихова ме снабди с микрофилм на изданието от Ватрослав Ягич и със сръбския превод на житието - неоценим по навременност и необходимост жест.

С Елена Коцева се запознахме на Втория Международен симпозиум „Търновска книжовна школа” през 1976 г. Тогава по пътя от Ректората към Стамболовия мост разгорещено говорехме по вълнуващи ни теми от старобългарската книжовност.

——————————

ЛИТЕРАТУРА:

Давидов, А. Килифарският Октоих. Съдържание и палеографски особености. - В: Трудове на ВПИ - Велико Търново, т. 4/16, С., 1968.

Дончева-Панайотова, Н. Среднобългарски ръкописи в Библиотеката на Великотърновската митрополия.- В: Трудове на ВТУ - Велико Търново, т. 10/1, С., 1974.

Плочев, Т. Д. Новооткрити старобългарски ръкописи в Килифарския манастир. -В: Известия на Института за българска литература, т.6, С., 1958.