ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ!
ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ!
Навред - в полета и в балкани -
проекна звънът на камбани.
И тоя звън далеч разнесе:
Христос възкресе!
Поде се кратко правда свята
на всекиго от нас в душата
и тя от радост се разтресе:
Христос възкресе!
Разгъна някой пред очи ни
с цветя накичени градини
и в тях с крила си ни понесе:
Христос възкресе!
Земята чиста е, сърцето
и то е чисто кат небето.
Че свят се дух навред понесе:
Христос възкресе!
——————————
в. „За нашето дете”, бр. 16, 1938 г.
ДЯДО МРАЗ
Нося бури и мъгли,
дето мина, сняг вали:
всеки миг и всеки час
тананика дядо Мраз:
„По гори и планини,
по безкрайни равнини
сея студ и бури аз
всеки миг и всеки час.
Слънцето от ден на ден
крие се далеч от мен
и победно стъпвам аз -
дядо Снежлю, дядо Мраз”.
——————————
сп. „Светулка”, кн. 2, 1910 г.
ПРОЛЕТ
Дойде пролет пак красива
с кукуряк и минзухар,
малката река разлива
веч голяма и пенлива,
радва се и млад, и стар.
По полетата зелени
агънца пасат безброй:
шушнат храстите засмени
кат за празник пременени,
идат лястовички рой.
Там овчар с кавал унесен,
там сеяч на нива сей,
вие чучулига песен,
литнала към свод небесен,
щъркът дългокрак се смей.
Ясно слънце от небето
сипе хиляди лъчи.
В ново щастие обзето,
тупа радостно сърцето,
бисерна сълза в очи.
——————————
сп. „Светулка”, кн. 3, 1910 г.
МОЛИТВА
Боже, щастие ми не давай,
ни богатство, нито слава;
от блага не дозволявай
да потъна аз в забрава.
Но дари ме с ум и сила,
Боже свят, Владико вишен,
та в родината си мила
да не бъда аз излишен.
——————————
сп. „Българче”, кн. 2, 1918-1919 г.
ПТИЧЕ
Птиче на прозорец чука:
- Има ли дечица тука?
- Има, има: две сестрички
и със братчето си трички.
- Те с трошици разпиляни
могат ли ме понахрани?
Вън е сняг и нийде диря,
где трошици да подиря.
- Могат, могат. И отвори
тази, гдето му говори.
Топла стая: - две сестрички
и със братчето си трички.
ПЕЙТЕ, ДЕЧИЦА!
Дружно пейте си, дечица,
песни кръшни, вити -
в този свят от всички само
вий сте най-честити.
Радост що е, вие знайте,
весели кат птички;
пейте, пейте си, дечица,
пейте тук самички.
Вашта радост ще докара
радост и на нази;
пейте, ние ще се молим
Господ да ви пази.
——————————
в. „Поточе”, бр. 3, 1932-1933 г.
ДЯДО КОЛЕДА
Гдето мина, нещо даде
и на стари, и на млади.
Но на мене - тъй се случи -
през комина не улучи
да ми пусне скъпи дари,
я с бонбон да ме удари.
От кога ми мама дума,
че уж видяла на друма
Дядо Коледа с торбата
да разпитва за децата -
за богати и за бедни -
и отгде при тях да влезне.
А пък то, не стана чудо…
Вятърът задуха лудо,
татко вратнята залости -
в студ и сняг не искал гости.
После в чергите се свряхме
и така си ний заспахме.
Затова не чух да хлопа
Дядо Колед с дълга сопа.
Може би не е видял
той комина загаснял.
И така ме пак отмина
без подарък таз година.
——————————
в. „За нашето дете”, бр. 1, 1937 г.
НЯМА ЩО!
Уж отиде си студа -
за добро ли? За беда:
Баба Марта се довлече,
па заплака, па затече
и догде се позасмей,
виж, че духне, та завей.
Сам не знаеш, до кога
по мочури, по снега
ще си квасиш ти краката
и с досада на душата
ще се мусиш всеки час
ту на слънце, ту на мраз.
Хвърлиш дрехата, и в миг
Бабата нацупи лик:
и записка, и задуха…
Ти навличай си кожуха…
Баба Марта - няма що! -
три дни струват, колко сто!
——————————
в. „За нашето дете”, бр. 3, 1937 г.
СТИГА СНЯГ
Кукуригу, кудкудяк!
Вредом бял покрива сняг.
А пък цялото небе
вчера толкоз ясно бе!
Но в едничка само нощ
той натрупа, трупа ощ.
Как ще ровим ний сега
за храница под снега!
Ех, да пада просо, ръж
на седмицата веднъж!
Кукуригу, кудкудяк!
Дядо Боже, стига сняг!
МОЛИТВА
Дядо Господи, пази ни
от неволи, от беди!
Над земята на деди ни
с нас и Ти безспирно бди.
В нея българин живее
с вяра в Твойта доброта
и чрез Тебе се надее
да пребъде на света.
Нас пък, малките дечица,
в път на майки и бащи
молим с Твоята десница
вечно да ни водиш Ти.
И където е доброто,
с Теб да бъдеме и ний.
Дядо Боже от небето,
дай ни светли бъднини!
ВЕЛИКДЕН
Тиха нощ, априлска нощ,
нощ на свято възкресение,
колко радост будиш в мене,
колко вяра, колко мощ!
Тръпнат сини небеса,
в звън камбанен разлюлени.
По полета и балкани
сякаш стават чудеса.
Божий храм ли кани нас,
ний ли храм в гърди сградихме?
Или кротостта сдобихме
на Исуса в тоя час?
Всеки всекиму е драг,
срещат се с „Христос възкресе!”
Братство тая нощ донесе -
няма чужд и няма враг.
Тиха нощ, априлска нощ,
нощ на свято възкресение,
колко радост будиш в мене,
колко вяра, колко мощ!
