Леонид Ивашов

превод: Литературен свят

Цивилизационната многополярност, предсказана от Н. Я. Данилевски още през 1869 г., сега, след сто и петдесет години, се проявява с цялата си очевидност. Китай, Индия се изявяват не само като динамично развиващи се държави, но преди всичко - като световни цивилизации.

Извънредно важен процес на трансформация става в Русия.

Формира се «център на силата» в Латинска Америка, в стадий на преосмисляне и търсене на цивилизационната си идентичност се намира ислямският свят.

Както и беше прогнозирано, не върви строителството на единна евроцивилизация -  поради кардинални политически, културни, религиозни, духовно-ценностни различия между страните, влизащи в ЕС. Британия, също живееща със своята колониална рента, вече се опита да излезе от Евросъюза.

Днес можем да констатираме, че епохата на световно-историческото лидерство на Запада завършва - въпросът е само как именно тя ще завърши: със смяна на лидера или с опит на предаващия се лидер да унищожи цялото човечество.

Явно е, че такъв опит непременно ще последва, тъй като той е програмиран от цялата предходна история на «западната» цивилизация.

И най-напред този опит ще бъде насочен срещу нашата страна, което е предизвикано не само от актуалните финансово-икономически, политически или военно-стратегически, но и, което е главното, системно-геополитически причини, изхождайки от които «западната» цивилизация винаги ще води война с Русия и ще се стреми към нейното подчиняване и унищожаване.

Теории и стратегии на западната геополитика

За практическата реализация на законите и закономерностите на геополитиката най-добрите умове са създавали теории, стратегии и доктрини. Ще се спра само на някои, чието действие продължава и днес.

Ще започна с теорията за «хартланда» на британеца Х. Макиндер. Разглеждайки географията на нашата планета, той е направил извода (1904 г.), че централният регион на света е Евразия, Световният остров, в чийто център се намира «сърцето на света», «хартландът» - най-изгодният за контрол над света регион на планетата.

И оттук следвала стратегическото положение или формула за световно господство: «Който контролира Източна Европа, доминира над хартланда; този, който доминира над хартланда, доминира над Световния остров; който доминира над Световния остров, доминира над света».

И така, само контролът над Русия (защото «хартландът» - това е и Русия) дава на англосаксите контрол над Евразия и над целия свят.

Затова Збигнев Бжежински обяви след краха на СССР, че «Евразия е призът за победителя в студената война». Тоест - плячката. Но ето проблема, който «западниците» се опитваха да решат от втората половина на ХIХ век: как да се установи контрол над руския континент, «огромната континентална маса» по израза на американския адмирал Алфред Махеан. Някои се опитваха да го решат с метода на военното нахлуване, но с печален за себе си резултат.

Махеан предложил през 1890 г. друга стратегия за завладяването на Русия: с «примката на анакондата», същността на която се заключава в блокада на руската територия, забрана за излаз в световния океан и към топли морета, ограничаване на търговията, отнемане на нейни крайбрежни територии и т. н.

А крайната цел на тази стратегия адмиралът виждал така: «Да се пристъпи към завладяване на цялата полоса на Южна Азия между 30-ти и 40-ти градус северна ширина, и от тази база постепенно да се изтласка руския народ на север.

Тъй като, по задължителните за всичко живо закони на природата, с прекратяването на растежа започва упадък и бавно умиране, плътно затвореният в своите северни широти руският народ няма да избегне участта си».

Много хуманно, нали? Но нима днес или някога са ни предлагали нещо друго?

Същността на германската геополитика (основател - Ф. Рацел) е: държавата е жив организъм, който, според степента на своето развитие, иска все повече жизнено пространство, Lebensraum. Това допълнително пространство се придобива за сметка на територията на «по-малко успешните съседи».

Хитлер в своята политика се опирал именно на тази стратегическа концепция, опитвайки се да завладее Lebensraum по военен път. Сегашното ръководство на Германия прави същото, но с помощта на «мека сила»: покорявайки пространството на Европа с икономически методи. Към Русия то засега се отнася предпазливо, спомняйки си уроците на историята. Но днес се създава ситуация, за която е характерно настъплението на континенталните държави, преди всичко - Китай, ШОС и БРИКС, и залезът на САЩ, Британия и Запада като цяло.

Идването на власт в САЩ на Доналд Тръмп стана опит да се отсрочи залезът на Запада начело със САЩ с лидерските им позиции, но не повече. Това преди всичко е вътрешноамерикански конфликт за правото да се разпорежда със световния ред и глобалните ресурси.

Влязоха в бой две глобални сили: транснационалният финансов капитал и националният елит на Америка, което обещава редица глобални сътресения и, възможно е, преформатиране на световното политико-икономическо пространство.

Идването на Тръмп в Белия дом, неговите предизборни тези и първите президентски действия, говорят, че САЩ ще приемат и ще реализират нова геополитическа доктрина, но пак - с цел да се спре развитието на Изтока, на чиято страна днес е Русия. Но тази доктрина ще се създава на основата на предишните теории и принципите на англосаксонската геополитика.

Отново главната й цел ще бъде «стискането в пръстена на анакондата» и разрушаването на Русия.

Санкции, информационни атаки, демонизация на руската политика и ръководство, лишаването на Русия от външно и вътрешно пространство на сигурност, включване на Евразия в зоната на «жизнено важните интереси» на Америка с назначаването на Централното военно командване на САЩ отговорно за евразийския регион, - всичко това е реализация на класическите американски геополитически теории, концепции и доктрини. В това отношение те нямат алтернатива, и засега такава не се предвижда.

Мястото и ролята на Русия в съвременния свят

Най-слабото звено на съвременна Русия е нейната система за социално управление. Управляващият «елит» е неспособен да покаже и определи адекватно и естествено избиране на цел за нашето общество, а още повече - да предложи обоснована и ефективна методология за нейното постигане.

Именно по тези причини Русия се намира извън процеса на културно-цивилизационното съзидание. Нещо повече, от трите матрици, синтезиращи руската цивилизация, една, «съветската», вече почти напълно е разрушена, а двете останали: православно-славянската и евразийската (руско-тюрската) - активно се разрушават.

Сред бившите постсъветски републики от Централна Азия и Кавказ расте разочарованието от поведението на руските власти и бизнес, Русия не предложи разгърната взаимноизгодна геополитическа концепция за формирането на бъдещо евразийско пространство. Православно-славянският ареал също няма ясна перспектива, освен конфликта с Украйна и трагедията в Донбас.

Единственият съюзник на Балканите - Сърбия се движи към ЕС и НАТО. Като цяло днешната власт на РФ загуби в процеса на цивилизационното строителство всичко, което можа. Нашите надежди за формирането на Евразийски съюз като културно-цивилизационен фундамент, развитието на ШОС като регионално-политическо образувание, БРИКС - като обединение на цивилизациите на не-Запада и модел за бъдещо световно устройство, - засега не се оправдават.

Явно е, че този процес се забавя изкуствено. Най-малко, Русия по тези направления изгуби активност и настъпателност, а културно-цивилизационното строителство се замества с опити за обикновена икономическа изгода, при това - при китайски условия.

Хибридната война като главен феномен на ХХI век

Усложняването на съвременния световен ред засегна и такава сфера като войната. От сферата на традиционното въоръжено насилие войната премина в ново, много по-сложно и многоизмерно пространство. Отначало този преход се обозначаваше с термина «студена война», сега - с «хибридна война». Но ясна държавна теория, разкриваща същността на това явление, в Русия няма.

В Академията по геополитически проблеми преди десет години изследвахме промените в понятието «война». Въведохме термина «геополитически операции». Предложихме проект за геополитическа доктрина, изпратихме го в Совбез на РФ (Совет безопасности Российской Федерации - Съвет за сигурност на Руската Федерация). Но в разговор с един от сътрудниците от апарата на Совбез, чувайки неговото разбиране за геополитиката като наука за фашизма, прекратихме общуването.

Въпреки това продължаваме тези изследвания. Ръководителят на Уралското отделение на Академията по геополитически проблеми, докторът на политическите науки Н. А. Комльова пише: «Хибридната война представлява изключително геополитическо явление, което в пълния си обем не може да се определи в други изследователски парадигми.

Хибридната война е съвкупност от действия, насочени към разрушаване на всички основни геополитически пространства на обществото-съперник, тоест на неговото абсолютно съкрушаване.

При това агресията във всички основни типове геополитически пространства се осъществява едновременно.

За основни геополитически пространства авторът смята следните: географското, икономическото, информационно-идеологическото и информационно-кибернетичното. Във всеки тип геополитическо пространство начините за водене на хибридна война се различават в съответствие с природата на дадения тип пространство.

Основните способи за водене на хибридна война в географското пространство:

1) локални «традиционни» войни в ресурсните региони на страната-обект на агресията, въвличане на тази страна в серия от «конфликти с ниска интензивност» по периметъра на границите й;

2) «цветни революции», тоест държавни преврати в страната-обект на агресията и в държавите, които й са геополитически съюзници;

3) поощряване на сепаратизма в страната-обект на агресията.

Всички изброени технологии се използват срещу съвременна Русия. В края на 90-те -началото на 2000-те г. страните от Запада и техните съюзници, включително страните от Близкия Изток (Саудитска Арабия, Йордания, ОАЕ), спонсорираха терористичната война в руския Северен Кавказ във финансово отношение, доставяха в региона наемници, военни съветници, съвременно въоръжение.

Терористичната война беше съставна част от сепаратизма на така наречената Република Ичкерия, образувана на голяма част на Чеченската Република в състава на Русия, а така също определени сили в Републиките Ингушетия, Кабардино-Балкария, Дагестан (проектът «Лакска република»).

Опити да се осъществи «цветна революция» в Руската Федерация се наблюдаваха през 2003-2008 г., както и през 2012 г. («движението на белите ленти»). «Цветните революции» преминаха през Сърбия, Украйна (два пъти), Грузия, Киргизия.

Основни способи за водене на хибридна война в икономическото пространство:

1) санкции срещу отделни отрасли на икономиката на страната-обект на агресията, включително - затварянето за нея на международните пазари (или отделни техни сегменти) и блокиране достъпа до определени технологии;

2) санкции срещу всички отрасли на икономиката на страната-обект на агресията в съвкупност (икономическа блокада);

3) санкции срещу ключови лица, определящи съдържанието и развоя на икономическите процеси в страната-обект на агресията».

Ще допълня тезите на уважаемата Наталия Александровна. Хибридната война е съчетание на «мека сила», използвана във всички жизнено важни сфери на държавата-обект на агресията, с твърд военен натиск и ограничени военни действия, операции на спецслужбите и мощно информационно смазване на волята за съпротива.

Операцията «хибридна война» срещу Русия се води на планова основа. Тя стартира от момента на въвеждането на санкциите през 2014 г., на 2 август 2017 г. планът на операцията беше утвърден окончателно, от 2018 г. започна активната фаза за нейната реализация.

Замисъла на операцията на противника бих формулирал така: «Използвайки икономическата слабост на Русия и липсата на устойчива система на държавно управление, пълномащабната многостепенна корумпираност на органите на държавната власт, най-високият в света разрив между доходите на населението, разединеността и апатията на офицерския корпус, склонността на голям брой офицери и чиновници от висок ранг да услужват на когото и да е за пари, комфорт и удоволствия, - да се осъществи настъпателна операция от хибриден тип с цел ликвидиране на руската държавност и поставяне на остатъците от Руската Федерация под пълния контрол на правителството, Конгреса и Федералния резерв на САЩ, като главният удар се нанесе по системата на държавното управление, производствения сектор на икономиката и финансовата система на държавата».

Целта - парализа на управленската дейност, производството на стоки и военна продукция, финансовите операции. Други направления на удара (и тук основната ударна сила ще е главното киберкомандване на Пентагона) трябва да бъдат дезорганизацията на работата на транспорта, връзките, платежната система, медицинските учреждения, което трябва да предизвика масови протести сред населението, силови превземания на банки, учреждения, търговски мрежи и т. н. И след това - организиране на общоруски бунт с цел разрушаване на държавата и организиране на въоръжени междуособици.

След което - с «добри намерения» - поставяне на руското ядрено оръжие под «международен» (чети - американски) контрол. После - президент «играчка», и такова, като сега, «либерално» правителство. Опитите на отделни лица и разединени организации да се съпротивляват ще бъдат жестоко смазвани, както това беше през 90-те години.

И всичко това ще се случва на фона на засилването на военната активност на САЩ и НАТО, включително непосредствено бойно съприкосновение и военни действия срещу руската военна групировка в Сирия. Твърде вероятно е разгръщане на широкомащабно настъпление на украинските войски срещу позициите на Донбас и Луганск с цел пълното им обкръжаване и унищожение.

Готова ли е нашата страна за отблъскване на такава системна заплаха? Смятам, че не. Преди всичко - тъй като нямаме теоретична основа за създаването на стратегия за хибридна отбрана, нямаме собствен Генерален щаб (да не се бърка с Генералния щаб на Въоръжените сили на РФ - това е друго), няма планове за отблъсване на хибридната агресия.

С какво трябва да отговори Русия?

Да дадем думата на Н. А. Комльова, предлагаща «контрахибриден» отговор: «За победа в хибридната война, според нас, преди всичко е необходим «голям проект», тоест концептуално-системно изложение на основата на нов световен ред, построен на други принципи, отколкото сега съществуващия «еднополярен» свят.

Но сам по себе си глобалният проект, алтернативен на съществуващия, не е достатъчен, дори ако проектът е добре разработен. Необходим е в същата степен и детайлно изработен механизъм за неговата реализация: ресурси, участници, технологии. Системната заплаха изисква и системен отговор.

Намирайки се в чужд глобален проект, Русия така и ще си остава «страна-мишена», реагираща на заплахите и предизвикателствата в режим «постфактум».

Какви системни геополитически изводи оттук могат да се формулират днес? Те според мен са приблизително такива:

- западният «постиндустриален» модел за развитието на човечеството доведе до екологична и нравствена криза от глобален, планетарен мащаб;

- завършва фазата от западния цикъл от историята на човечеството, започнала през ХV век с Ренесанса, епохата на Великите географски открития (колониалните завладявания на европейските държави) и последвалия след тях индустриален взрив;

- идеята за «края на историята» (Ф. Фукуяма) стана много голяма геополитическа грешка на американските стратези;

- вестернизацията се превърна в американизация, а после в глобална диктатура на банките и финансовия капитал, настъпи тотално разочарование от този «образ на бъдещето» и «пътната карта» към него под формата на «вашингтонски консенсус» от страна на преобладаващото мнозинство от народите и държавите в съвременния свят;

- възникна и се засилва тоталната съпротива срещу политиката на САЩ, и преди всичко в културно-цивилизационната среда (духовно-нравствената сфера);

- съществува тенденция към връщане на световния световен ред към фундаменталната биполярност по оста Запад-не-Запад (Запад-Изток);

- ценностната система на Изтока се характеризира с три основни идеи за развитие на човечеството: а) екологична, връщаща човека и човечеството към природата и космоса; б) глобално постикономическо равновесие; в) нравствено-религиозен фундаментализъм.

«Колективният Запад» с удоволствие би видял на мястото на Русия свободна от какъвто и да е държавен суверенитет (а би било идеално - и от каквото и да е постоянно население) «ресурсна територия» от рода на днешна Северна Канада.

«Колективният Запад» с всички сили ще противодейства на всички опити на засилване на руската държава, под каквито и идеологически лозунги (или въобще без лозунги) те да се осъществяват.

«Колективният Запад» никога няма да признае ръководителите на руската държава за «свои» и няма да ги инкорпорира в своята глобална система на управление с правата дори на оператори от средно ниво (максимумът тук е съдбата на бившия политически лидер на много мощния съветски геополитически блок, заемащ една трета от планетата, М. С. Горбачов, на когото за предаването на този блок разрешиха да поживее известно време там и му дадоха реклама за пица сред кожените изделия на фирмата Louis Vuitton).

Всичко това, взето заедно, трябва да определя както главните задачи, така и фундаменталните параметри на мобилизационния проект за съвременна Русия, в рамките на когото глобалният «колективен Запад» е едновременно и основен противник, и «цел номер едно».

——————————

Русская весна, 02.04.2018 г.