Александър Блок

превод: Симеон Гатев

СНЕЖНО ВИНО

Пак, бляснала от чаша с вино,
в сърцето ми донесе страх
с усмивката си тъй невинна
във тежкозмийний плитък грях.

Аз се катурвам в тъмни струи,
отново дишам, без любов,
съня забравен за целувки,
за снежна буря, с порив нов.

И ти се смееш с смях лазурен,
кривиш се в чашата ми в миг,
а над кожуха ти самурен
проплаква вятър с рязък вик.

И как - гледащ във живи струи -
да се не видя във венец?
Да спомня твоите целувки
в наведеното ти лице?

2.
Яви се той на бала строен
в затворения блясък на кръга.
Мерцаха свещи неспокойни
и погледа описваше дъга.

Те цяла нощ играха танци,
кръга притискаше стена.
В зори, на прозорците в гланца,
яви се друг във тишина.

С очи на бухала - пустинно
той гледа - прилепен - един,
къде зад бледна Коломбина
избяга звънкий Арлекин.

Към ъгъла - срещу простора,
в тълпата, пъстрото хоро,
извърнал детските си взори,
измамен тръпне Пиеро.

————-

сп. „Маскарад”, г. 1, бр. 6, 7 януари 1923 г.

——————————

СНЕЖНОЕ ВИНО

И вновь, сверкнув из чаши винной,
Ты поселила в сердце страх
Своей улыбкою невинной
В тяжелозмейных волосах.

Я опрокинут в темных струях
И вновь вдыхаю, не любя,
Забытый сон о поцелуях,
О снежных вьюгах вкруг тебя.

И ты смеешься дивным смехом,
Змеишься в чаше золотой,
И над твоим собольим мехом
Гуляет ветер голубой.

И как, глядясь в живые струи,
Не увидать себя в венце?
Твои не вспомнить поцелуи
На запрокинутом лице?

29.12.1906