СОЛЕНИ КРЪГОВЕ
Мисли, родени в океана
продължение
01 April, 98
Wednesday
Indian Ocean
Новият месец започна тихо, мирно, незабележимо някак. Дори без лъжа, така характерна за ежедневието на българина в последните години.
На около 10-15 мили сме от островите Nicobar. Движим се с една средна скорост от 13 възела. Морето е средно добре - около 4 бала. Екипажът е средно изкрейзил от тези диви пристанища. Изобщо всичко е средно добре. Дори мисълта ми понякога запира по средата.
Не зная какво ми става, но започнах да пиша доста трудно. Навярно имам нужда от някакъв импулс, от някакво вдъхновение. Не зная, обаче, какво би ме вдъхновило. Понякога в захлас гледам залеза и изгрева. Само този, който не е виждал изгревите и залезите в тези райони на земята, може да остане равнодушен към тях. Нощното небе тук е също невероятно красиво, но то ми навява някаква тъга. Кара ме да се чувствам толкова незначим сред тази невероятна звездна шир. Прашинка на безкрайния космос. И ето аз, прашинката на безкрайния космос, дръзвам да имам чувства, мечти, които желая да осъществя, да оставя някаква следа в материалната и духовна история на човечеството. Каква нелепост! Та аз съм само прашинка, а прашинките не оставят следи!!!
03 April,98
Friday
At Sea
Днес в 08.48 часа (по време на моята вахта) пресякохме Екватора. Пресичам го вече пети път и винаги нещо в мен трепва, когато го правя. Аз съм в другата част на Земята. Светът, в който съм израсъл и живял толкова години, остана на север.
По предварителни разчети се очаква да пристигнем на пилотското място в Джакарта на 05.04. 1998 г., около 19 часа. Вероятно ще има смяна на капитана и още двама-трима от екипажа. Ако стане, ще донесат поща или в най-лошия случай пресни новини от България.
Странно, точно на 05.04 се навършва един месец откакто напуснахме България.
Понякога си мисля, че човешката съдба е наниз от случайности с недискретна връзка между тях. Но тогава излиза, че има орис. Нашият живот е предопределен. А каква е степента ни на свобода - и изобщо има ли такава? Има ли смисъл да полагаме толкова усилия, за да променим звездното послание за своя живот и в края му да остановим, че все пак е станало така, както е било ПРЕДОПРЕДЕЛЕНО?!!!
13 April, 98
Monday
Jakarta - Indonesia
“A Palace of lame Ducks” - палат за неудачници: така най-кратко бих определил кораба. Независимо от длъжността, която заемаш в йерархичната стълбица, щом си на кораб, значи нещо в живота ти на брега не е наред. Търсещите романтиката на морето обикновено след първия рейс не повтарят. Остават само неудачниците, с напразните си мечти, че ще спечелят достатъчно средства, за да се устроят на брега. За болшинството от плаващите дълги години всеки рейс е последен, докато дойде един момент, когато наистина тръгват на последния си рейс към пенсионното, а някои и към обредното.
Понякога си мисля, че целият този свят е една голяма Конфедерация на глупаци. „A confederacy of Dunces” by J.K.T. Членството в нея не зависи нито от цвета на кожата, нито от националността, нито пък е необходимо да притежаваш някакъв специален документ. Навярно всеки един човек на Земята е бил многократен член на тази конфедерация след всяка извършена глупост в своя живот. За моряците обаче съм сигурен, че са почетни постоянни членове - “permanent visitors”.
За мен няма по-кървави, по-потни и по-трудно изкарвани пари от моряшките. И въпреки това, самите моряци харчат за себе си много малка част от това, което изкарват. Всичко останало го излапват чакащите ги на брега.
