„НЕ СЪМ ОТ ТЯХ” – ВЕСЕЛИ РАЗКАЗИ ОТ ЧУДОМИР
Още когато се появиха във всекидневния печат, тия фейлетони обърнаха вниманието на просветения читател с високото си качество, което им осигурява по-трайно задържане в съзнанието, по-дълга литературна жизненост.
С книгата, в която Чудомир е събрал разказите си, вече е подчертана и тяхната значимост.
„Не съм от тях” (издание на „Хемус”) ще определи едно място на автора си в нашата литература. До Вазова, Алеко Константинова, Михалаки Георгиева.
Неслучайно са споменати тук имената на тия големи представители на българския хумор. Чудомир стои в линията на една традиция, която намира своя висок израз в Алековите фейлетони, във Вазовите „Чичовци”, в добродушния и свеж селски хумор на Мих. Георгиев. С Елин Пелин също.
Чудомир се реди до майсторите на нашия реализъм, които разгъват пред нас разните страни от облика на българската действителност - ту неговата идилична простота, ту драматичната му сериозност, или пък неговата гротеска.
Чудомир е истински реалист - и по това, че изхожда от действителността, която си остава неизменната материя на неговото изкуство, а също и по основната същност на своето виждане.
Око, обърнато навън, за да се подхранва от елементите на живота. И в същото време, поглед наситен със странния дар да улавя капризите на неочаквано комичното, чудатите линии на характери и положения, гротеската на живота.
В своя реализъм, Чудомир не излиза извън границите на нашата действителност. И то все същата, която и досега си остава постоянният извор на нашия реализъм.
Българското село - родното село на автора - нашият провинциален град, с неговите типични форми на живот са вдъхновенията на Чудомира.
Със забележителна тънкост познава той тая нашенска действителност: с истинско проникновение е доловил същината на своите невзрачни герои, чиито майсторски карикатури ни заразяват със своя комизъм и убедителност.
Портретите, които Чудомир ни дава, живеят пред нас раздвижени, в процеса на непрестанно изявяване в своите деяния.
Това са колкото характеристики, дадени през окото на автора, толкова и непрекъснато оформяващи се живи същества чрез движението на своя живот. И тъкмо от тая динамика на нашия бит, авторът е извлякъл интересни комични положения и фигури.
Стилът на Чудомир крайно сполучливо пресъздава духа, езиковия израз на неговите герои. Авторът така дълбоко е усвоил речта на своите лица, че дори и тогава, когато сам той говори, е съумял да постигне с хубаво съвършенство на подражание на тая смешна в своята невъзможност смесица от литературен език и простонароден жаргон.
Нека обърнем внимание и на една съществена подробност: Чудомир е майстор на свежото, неочаквано сравнение, абсурдното сравнение, което е един от съществените елементи на комичното.
Интересни със своето богатство от наблюдение, сочни с истинския си хумор, Чудомировите фейлетони действуват на нас пряко, с убедителността на суров действителност.
Сочат едно хубаво дарование, което би могло да изгради от тия етюди една широка композиция на нашия живот в провинцията сега.
——————————
сп. „Златорог”, г. 17, кн. 1, 1934 г.