ГОРСКА ПЕСЕН
Гората ми казва, нашепва свенлива:
сред нея е имало замък голям
и в него живяла принцеса красива,
тъжовна и чиста кат белия крем.
Гората говори и пръска прохлада:
при нея отнякъде принц е дошел,
под нейните сенки жадувал наслада
и песни за малка принцеса е пял.
Гората разказва: принцеса на Мая -
тя счула е песен звънтяща в нощта;
тя дълго е слушала в златната стая
и плакала тихо за свойта мечта.
Гората въздиша, подсказва ми шумно:
трептяла е песен под царски покров,
той пеял за свойта принцеса безумно,
той пеял до късно за свойта любов.
Гората не спира и нежно трепери:
на свойта принцеса сърцето разкрил…
Той паднал безмълвен пред нейните двери
и после е устни в ръката й впил.
И звучно гората шепти ми кат фея:
той тука принцесата братски ласкал.
И вечер и утрин танцувал е с нея,
танцувал със свойта любов и печал.
Гората ми шушне с печална усмивка:
той много е плакал и жарко любил -
в момински прегръдки е търсил почивка,
от нея той вино и балсам е пил.
И трепне гората и тайни разкрива:
че гроба му бил е под брястове скрит,
принцесата вече е самодива
и приказки шепне за принца убит.
Гората ми дума кат скръбно сираче:
принцесата още за него ридай;
припада на гроба и плаче, и плаче,
че вече я младия принц не ласкай…
——————————
сп. „Листопад”, г. 1, кн. 18, 1914 г.
