Стилиян Чилингиров

***
Известности у нази много!
Едва ли друг народ ще може
в всесветский пантеон от дарби
такива гении да вложи.

Където поглед хвърлиш - дарби
светът, каквито не познава:
природа само като наща
такива радости създава.

Министър тук - палячо дивен -
а там оратор сладкодумен,
поет плетач на звучни рими,
критик надут и скудоумен.

И скромно всеки незапирно
за бедния народ радее:
един краде, а други оди
на волното търпене пее…

О, сонм на дарби всеизвестни
изпълнят нашата родина!
Не тъй напразно в скоро време
тя целий свят дори надмина!

——————————

в. „Българан”, г. 2, бр. 49, 13 март 1905 г.

ПРЕДИ И СЕГА

От турското робство и днешна свобода
едно аз различе съглеждам в народа:
преди дух свободен, но робство в страната.
Страна днес свободна, а робство в душата.

Тъй мисли Кант, Волтер тъй казва,
това дори Платон твърди;
Белински същото доказва,
Декарт на същий взгляд седи!…

Ей целият кодекс от мъдрост
на умна българска глава!
Отдето зърнеш - все едно е:
слова, слова и пак слова!

СЪНЯ НА ПОЕТА

Сънувах: бе вълшебна вечер,
окичена с елмазени звезди.
А аз мечтая в упоене,
склонен над твоите гърди.

И шепна ти слова омайни
кат сладкий говор на нощта
в сърце с жара на буйна младост
и с нежний блян на любовта.

Но в миг съзрях сълзи-кристали
по твойте хубави очи,
а в тях незнайно отражени
на месецът бледните лъчи.

Не страх - до гръд те стиснах лудо,
уста в уста ти впих тогаз…
Ала… върни се, сън блаженен!…
Възглавница прегръщах аз!

——————————

в. „Българан”, г. 2, бр. 69, 18 септември 1905 г.

МУХИ

Мухи хиляди край мен,
мухи вкъщи, мухи вън,
мухи, мухи! - нощ и ден
без спокойствие и сън.

Де пристъпим - мухи рой:
мухи в село, мухи в град,
мухи в болнични покой,
мухи в царския палат.

Няма отдих, няма мир -
мухи хапят и бръмчат!
Мухи вред - надлъж и шир,
мухи ден и нощ хвърчат.

По уста, уши, лице
мухи впиват се без жал;
мухи в ум, в душа, в сърце,
мухи в нашенско и… кал.

——————————

сп. „Шантеклер”, г. 1, бр. 1, 1910 г.

АФОРИЗЪМ

Няма щасте за поета
и безгрижна младина,
както няма на небето
слънце без петна.

БЪЛГАРИНЪТ

Българинът е надежден,
в всяка работа прилежен
и способен, и велик,
и готов е всеки миг
турци, власи да прогони
зад незнайни небосклони
сал с едничка дума - „ура!”
Но едно му е кусура,
че му липсват гологани,
сиреч, често с глад се храни
и с потури е съдрани.

И ТИ ЛИ…

И ти ме, друже, облажаваш,
и ти ли ме щастлив зовеш?
И ти кат другите ли - само
в лицето знаеш да четеш?

Не вярвай! То жестоко мами -
при най-ухилено лице
клокочи бездни от неволи
и крий се страдащо сърце.

——————————

сп. „Шантеклер”, г. 1, бр. 4, 3 октомври 1910 г.

НАШЕНСКА КУЛТУРА

Дивим се, че юмрук царува
дори в Народното събрание,
би било чудно, но при друго,
а не при нашто възпитание.

Юмрук навред - навън и вкъщи,
юмрук сред школската ограда:
с юмрук у нас се учи и предпазва
от всяко зло душата млада.

Без него миг не можем ние -
кръвта на нашата натура -
най-сетне нека нещо наше
се вмъкне в светската култура!

——————————

сп. „Шантеклер”, г. 1, бр. 5, 10 октомври 1910 г.

Б. ред. Всички стихотворения са публикувани под псевдонима Скитач.