Иван Доброгледски

откъс

ЧАСТ I

THE OCEAN IS BREATING

(Океанът диша )

28 October, 96

Monday

ТРАВЕРЗ НА “SUCOTRA”

След две и половина години отново съм на кораб. Мислех, че мразя корабите, но щом стъпих на него, разбрах че чувствата, борещи се в мен, не са еднозначни и не могат да се опишат с обикновени понятия, като обич и омраза, добро и зло .

На 20.10.96 в 7,10 часа излетяхме от летище София за Тел Авив. В самолета след излитането му, между редиците на седалките, започна ревю на български политици, отиващи до Ерусалим, за да засеят първите дървета от бъдещата “гора на България”. Официалната делегация се водеше от Гиньо Ганев, а ТВ журналистката Милена Милутинова щеше да заснеме 10-минутен филм. В делегацията бяха включени много депутати и американският гражданин от български произход Августин Пейчинов .

Дразнеше ме държанието им, надутото им самочувствие, безпардонността, желанието им непременно да бъдат забелязани. “Ето, ние сме тук, не ни ли виждате. Разкажете след това, че сте пътували в един самолет с нас, че сте дишали един въздух с нас”. Имаше нещо парвенюшко в показността на държанието им, когато се опитваха да подчертаят по всякакъв начин, че са най-висшата пяна на нашето общество. Именно пяна, не се отказвам от думите си, защото в тези мътни за нашата Родина години нагоре към политиката изплува най-голямата нечистотия. Не отричам, че се срещаха сред мнознството истински родолюбци, морално и нравствено чисти личности, но те бяха задушени от масата.

Притисках се на седалката и размишлявах за превратностите на живота. За величието и низостта на човека .

Аз, бившият старши офицер от военноморските сили на България, отивах наемен работник - трети помощник-капитан на гръцки кораб под панамски флаг. Със себе си водех още осем силни мъже, решени с цената на самотата и 12-часов работен ден да изгонят глада от своите семейства, за да преживеят една от най-страшните зими за страната ни от втората половина на столетието. За разлика от шумните делегати те бяха тихи, спокойни, но зад привично спокойните им лица забелязвах това вълнение, което човек изпитва при среща с непознатото и при напускане на нещо много скъпо.

Тел Авив ни посрещна с топлината си, строгите мерки за сигурност и красивите полицайки.

След нормалните митнически процедури бяхме натоварени от агента на компанията, която ни наемаше, на един микробус и за 6 - 7 часа прекосихме цял Израел, за да достигнем най-южната му точка - порта EILAT, разположен в известния залив Акаба на Червено море.

За три часа извършихме смяната и автобусът в 23,00 пое обратно с деветима щастливци към летището и самолета за България.

На 30-минута след стъпването на палубата на “Thetis-K” - 18000-тонен бълкер, вече бях застъпил дежурен офицер и в работен комбинезон обикалях със старшия помощник хамбарите, за да следя товаренето и да се запозная в движение с организацията и устройството на кораба.

Колко неуютно ми изглеждаше каютата ми - моят бъдещ дом - в ранните часове на сутринта: с пътната ми чанта по средата с неразопакован багаж и избелелите, на места изпокъсани и изпоцапани карти и плакати на красавици по стените - задължителен или по-точно обичаен декор на моряшкия бит. Човек винаги се стреми към това, което му липсва. Първата ми реакция беше да сваля всичко от стените и да поставя над бюрото си снимките на дъщерите си и жена си. Исках да ги гледам, за да се справя с всички трудности - нали една от причините да съм тук беше осигуряването на тяхното щастие. Не искам да бъда неискрен - тя не беше най-водещата.

В 8.00 часа на 21 октомври застъпих първата си навигационна вахта. Корабът се беше снел, напуснал пристанището и с пълен ход пореше водите на красивия залив на акулите.

Малко неща си спомням от тази първа вахта на “Thetis-K” и от първите дни на кораба. Имах да уча толкова много, че не ми оставаше време за сън. Като казвам да уча, това не бяха непознати за мен неща, но просто организацията в тази гръцка компания беше нова за мен

Признавам, че с много тактичност бях посрещнат и от гръцкия капитан, и от втория помощник - българин, но най-искрена от цялата си душа помощ ми оказа старшият помощник капитан.

За първи път от капитана бях оценен, че се справям добре със задълженията си и че съм добър вахтен офицер при преминаването на пролива, отделящ Африка от Азия - Bub el Mandev - означаващ “Врата на сълзите”. Преди столетия от тук са тръгвали корабите, натоварени с роби.

Днес подминаваме остров Сукотра и се спускаме към Индия. Казвам спускаме, защото плаваме към малки географски ширини. Целта ни е Япония. Първото спиране ще бъде на котва в Сингапур.

Днес по особен начин почувствах дъха на океана. Той дишаше широко, мощно, както може да диша само океан като Индийския. Амплитудата на клатене е много голяма и бавна.

06 February, 97

Porbandar

India

IN WILD INDIA

(В дива Индия )

Повече от три месеца минаха, преди да се реша да взема писало в ръката си. Не защото ми липсваше желание, но нещо вътрешно ме задържаше. “Спри, постой за малко, сега не е моментът, не можеш да пресъздадеш това, което те вълнува”. Почти винаги се вслушвам в тези мои вътрешни гласове и опитът ми показва, че колкото пъти не съм ги послушал, толкова пъти съм грешил. Изглежда подсъзнателната дейност на човешкия мозък още дълго ще остане неразгадана вселена.

Една кратка сметка ми показва , че точно след 100 дни сядам над белия лист. Има нещо символично в това. Нали?

За тези 100 дни обиколих няколко от най интересните държави на Далечния изток.

Първата ни среща с хората на Далечния изток беше в Сингапур. Тук застанахме на котва за около 12 часа. Заредихме с продукти. Тук се случи и изключително важно събитие в корабния живот - беше сменен капитанът. Слезе капитан Линарис - човек с много интелект, огромен практически опит и прекрасен английски. Двадесетте дни работа с него наистина бяха удоволствие. Той беше изпълнил своя договор от 7 - 8 месеца на море и с удоволствие се раздели с този стар и много тежък за поддържане и плаване кораб.

Новият капитан Димитриос Каркалетсис беше едър човек с набръчкано като на стара костенурка лице и с дрезгав глас като на пияница от квартална кръчма. Опитът  му да ни покаже още в началото колко е компетентен в морското дело и да ни учи нас - тримата помощници - излезе неуспешен. Защото се оказваше винаги, че ние имаме повече знания от него. Едно не може да му се отрече - имаше много години на море и много опит. Но за взаимоотношенията между българи и гърци на кораба и за гръцкия характер, ще се спра по-нататък.

13 February, 97

Porbandar - India

От морето градът изглежда съвсем нормално селище, силно осветено през тъмната част на денонощието, което е голяма рядкост за населените места в тази част на света. Населението е около 2,5 милиона. Рязка граница между бедните и богатите.

Вчера излязох за първи път да се разходя. Разстоянието от порта до центъра е около 4-5 км. Придвижването става с моторни рикши, които правят движението много забавно. Основните лостове за управление на шофьора са не воланът и скоростите, а клаксонът и светлините. Из целия град се носи особена миризма, на места вони като от екарисаж. Единици са сградите, строени с някакъв архитектурен замисъл. Преобладават ниски едноетажни и двуетажни постройки с дебели стени и малки прозорци. От морето се наблюдават няколко сгради, оградени с високи дувари в стила на средновековни замъци. Това са единствените триетажни сгради в милионния град. Нито една сграда няма керемиден покрив. Те са равни, все едно че е хвърлена плоча за следващ етаж и е започнал строеж на стените, а майсторът си е намерил невеста и е зарязал градежа.

Улиците са тесни, калдаръмени и по тях спокойно, заедно с пъстра тълпа от хора, се разхождат крави, кози и кучета. На централната улица, както както си застанал пред витрината на някой магазин, можеш да усетиш, че някой те блъска, обръщаш се и с ужас виждаш рогата на голяма крава, която, като не й обърнеш внимание, безобидно те подминава.

Алкохолът и проституцията тук са забранени със закон, който се спазва доста стриктно. Имам чувството, че тук всеки шпионира другия. Въпреки това срещу добро заплащане са готови да ти намерят всичко…

14 February, 97

At Sea

В 16,27 часа местно време напуснахме Porbandar и пилотът слезе.

Отново винтът се върти и пред нас са хиляди морски мили път. Целта е Yantai, порт в Китай. Натоварени сме с 12 000 тона фъстъчен шрот. Единственото спиране ще бъде за няколко часа в Sigapore за зареждане с гориво, вода и продукти.

Не зная защо ми е така тъжно след напускането на India и Porbandar. Това беше едно от най-спокойните пристанища през последните месеци, особено след Cittagong и  Mongla в Bangladesh, където окрадоха всичко, което може да се краде на кораба .

Имам чувството, че завърши един етап от моя живот. В този порт сякаш нещо в мен се промени. Не мога да го формулирам все още, но го усещам със сетивата си. Предчувствието за нещо ново е толкова силно.

03 March, 97

At Sea

Националният празник на България е днес. На кораба това се почувства само по чашата вино допълнително към обяда.

Морето е бурно. Вълнение 7-8 бала. Огромни вълни се стоварват върху корпуса на кораба и го заливат. Клатенето е неприятно. Намираме се в Южнокитайско море и се придвижваме бавно към Тайванския пролив на север. Скоростта ни е паднала на 5,4 възела.

Настроението на екипажа е потиснато. Всеки се е свил в себе си и възпира своите “диви кучета”, които искат да излязат на свобода.

Улавям се, че разговарям мисленно с Лидия, с родителите си и с едни мои преподаватели по турски език - доцентите Ани и Иван Добреви - навярно вече професори. Общото между тези хора е, че всички те са учители и са оставили частици от своя дух в моята душа. Не искам да философствам върху формите на разума, но в едно съм уверен: че могат да се предават мисли на разстояние.

19 May, 97

South China Sea

Днес навършваме 7 месеца от момента, в който стъпихме на кораба. Много вода прегазихме за това време. Зад нас останаха хиляди морски мили водна шир.

На 05 April, 97 в Sigapore се случи второто голямо събитие на кораба - слезе капитан Каркалетсис и се качи капитан Прентоулис.

Каркалетсис си отиде за явна некадърност, предсрочно свален от компанията - толкова ниско интелигентен и с такова просташко държание капитан не бях срещал.

Този April , 97 ми поднесе още една изненада - като рулеви на борда се качи съвипусникът ми Петър Димитров - Яо. С него заедно започнахме офицерската си служба във ВМБ - Атия  преди 19 години. От началото до края той си остана в гранични войски - командир на граничен катер. Има отлични морски познания и много опит на море. Болно ми е, като го гледам да върши на палубата нискоквалифицирана работа и да бъде ръководен от боцман, който няма една стохилядна част от неговите знания и опит, сивото му мозъчно е толкова малко, че трудно пази равновесие. Но въпреки, че на пръв поглед изглежда малко изнежен, Яо е мъж със силен характер и мъжки понася несгодите. Освен със съвети, не мога с друго да му помогна, нали самият аз бях в неговото положение 2 години в БМФ .

Едно тъжно събитие за мен беше на 11 May, 97, когато слезе старши помощникът Владо Тодоро . С този човек ме свързват близо две години на море и много мигове, в които мечтаехме да променим живота си в бъдеще.

Отново сме в Южнокитайско море на път за Южна Корея. От там за Китай - Yantay и отново  Bangladesh.

Надявам се да ме сменят в Sigapore на връщане от Китай и да не видя повече Chittagong и  Mongla, но това зависи само от чиновниците във фирмата.

01 - 02 August, 97

Полет с “Луфтханза”

Сингапур - Франкфурт - София

ЧАСТ II

AGAIN IN OCEAN

(Отново в океана)

11 March, 98

At Sea Bay of Bengal

Няма грешка нито в датата и годината, нито в надписа под тях. Отново съм в морето. Този път корабът се казва “Freedom-K” и е на същата компания. По ирония на съдбата пристигнах за смяна в Сингапур по същия маршрут и със същата компания “Луфтханза”, но в обратен ред - София, Франкфурт, Сингапур.

Пътуването беше сравнително приятно, доколкото може да бъде приятно пътуването към “затвора” . Изненадата на компанията беше, че първата вечер в Сингапур ни настаниха в изключително красив четиризвезден хотел. Имахме възможност да разгледаме нощем града. Гледката е приказна и неописуема. Невероятната пъстроцветна осветеност на града, дъхът на море и южни плодове, топлият влажен въздух и омайващата чистота - сякаш се намираш в ботаническа градина с палми и южни растения - ме кара мен , жителя на северните европейски ширини, да изпадам в особено състояние на захлас, учудване и преклонение. Преклонение пред умението на тези хора от тази блатиста джунгла да създадат един почти райски кът.

13 March, 98

Chittagong - Bangladesh

Пристигнахме преди час и хвърлихме котва в залива. Сега е 14.20 часа местно време - LT=GMT+6h. Очакваме контрола. Свободен съм от вахта и почивам. На седмия ден вече мога да си го позволя. Изчистих, измих и подредих цялата каюта и банята. Беше доста трудоемко, не беше чистено от години. Предишният помощник е живял тук 14 месеца.

От 3 дни изпитвам силни болки в бъбреците. Пристъпите са на периоди и понякога са невероятно силни. Когато почивам, лягам, позатоплям се и отминават, но като ме хванат на мостика, когато съм на вахта, е невероятен ужас. Не мога да изстена, не мога да се оплача. По никакъв начин не трябва да показвам, че нещо ме боли преди края на третия месец. Ако това се случи, си заминавам, като си плащам пътните. Когато пристъпите са много силни, ми минава мисълта за самоубийство. Като си помисля колко безсмислен ми е вече животът. Децата са големи и са си поели пътя. Ще се оправят! Жена ми си има отдавна свой живот и я интересуват само доларите, които нося. Не се чувствам потребен на никого. Не успях в нито едно мое начинание. По принцип винаги съм бил самотник, но толкова самотен като в последните години не съм бил никога.

29 March, 98

Sunday

Mongla-Bangladesh

Не съм писал повече от две седмици. Първата бях между земята и небето. Не си спомням почти нищо освен невероятните болки в стомаха и кръстната област. Според мен беше остра настинка, защото не съм вземал нищо друго освен ударни дози Panadol. Но това е началото… За това време успяхме да разтоварим цимента, който носехме. Половината - на рейда в Chitagong и останалото - в река Pussur край Mongla.

Днес в 15 часа местно време отново тръгваме на път. Целта е Jakarta - цимент, отново за същите пристанища.

Напускаме делтата на реката. Чувам как намалят оборотите на двигателя, за да слезе пилотът. От тук започва морският ни преход. По предварителни разчети (ако с помощта на свети Никола всичко върви нормално) ще бъдем там за 7,5 дни…

30 March, 98

Monday

Bay of Bengal

По средата сме на Бенгалския залив. Духа слаб югозападен вятър. Обичаен корабен ден, през който не се случи нищо забележително. Въпреки, че не беше по-различен и по-натоварен от другите дни, нямах време да се замисля за семейството си и близките си. Все още не съм започнал да работя върху романа и дипломната си работа. Не мога да се организирам. Пък и нямаме големи преходи, при които остава повече свободно време. В каютата намерих 7-8 романа на английски. Вчера прочетох първия и започнах втория. Единственото време, което засега мога да отделя, е 1,5 - 2 часа на ден за четене на английски, и то за сметка на съня ми. Аз, който в къщи спя по 10-12 часа, тук се задоволявам с 6-7 часа в денонощието. И да искам, не мога да спя повече. Навярно на кораба нервната ми система се превъзбужда. Не зная защо, но живея с мисълта, че закъснявам за някъде, че изпущам нещо, в което трябва да бъда задължително участник. Може би вече съм изтървал всички влакове на Земята и ми остава само Небесният експрес? А може би ще имам още един последен шанс? Кой знае?!!!