ЕВЕРЕСТ
ЕВЕРЕСТ
Не заспивай, любими, не заспивай… В отвесния сняг
някак бързо и лесно се губят дори посоките.
Понесем ли със себе си своя таен Еверест някога,
значи, все едно колко е стръмно в съня и колко високо е…
Не заспивай! Сега и снегът дори отмалял, коленичи
и притиска в земята челото си, навярно се моли.
Този свят, в който само птиците знаят, че ничий е,
сега твоите стъпки брои, не иска да отброява моите.
Местя бавно нозе във снега, да улуча следите ти тежки.
Един жаден врабец от капчука замръзващ отпива…
Ти върви, без да спираш, Еверест е просто надежда.
Не заспивай, любими! Аз те моля сега: не заспивай!
Сто живота пресякох така - сред снега, стъпка в стъпка.
Без спасително дълго въже. И без всякаква екипировка.
А върхът се издигаше, ставаше някак по-непристъпен.
И само любов ни крепеше - два атома с общо ядро…
Още малко остана, толкоз малко, че ми се плаче!
На върха от ненужните спомени ще си направим огън.
Нито ти, нито аз бяхме опитни алпинисти, обаче
виж, пристигаме, само няколко стъпки, не казвай: не мога!
И снегът натежа като „сбогом”. А животът вали ли, вали…
Само ти не заспивай, любими. Усмихни се, така ти отива.
Изтънява пътеката, Еверест все така отляво боли…
Но какво от това, щом сме двама.
Само ти не заспивай!
ЗВЕЗДНА ПОРТА
На теб
Хайде сега - пръст по пръст ще те превържа.
Кратък е бинтът, кратък - също като живота.
Някога можехме Вчера със Утре да вържем…
Ти потърпи, мили мой, аз така си говоря…
С думи опитвам се да ти прилагам упойка -
друго си нямам, думите са в изобилие,
още и някаква песен, плюс крехък спомен
и едно дълго варено, но бързо изпито биле.
Ти потърпи само - ще ти разкажа приказка -
за един август далечен, който събирал в панера
нощем звездите окапали, от любов примерно -
две по две, люлка свободна на плажа да си намерят.
Пръст по пръст… Като в забравена детска броилка.
Всеки от тях подпечатвам със своите устни.
Стигна ли до десетия, ще ти се върне силата -
проход в небето ще можеш да прокопаеш изкусно.
Не за тебе и мен, а за оня наш август измислен,
в който синът ни следеше с пръст линията в длата ми.
Проходът сред небето ще е съвсем като истински,
само че звезден и няма за нас да е никога тъмно…
Виждаш ли, вече превързах твоята дива болка?
А пък на плажа от щастие двете звезди догарят…
С пръсти, мили, четеш по мене писмото любовно.
А те болят, защото тъй дълго със тях си ме галил.
ПИСМО
До първородния ми внук Йоан,
който днес е рожденик
Мое клонче напъпило
и протегнало тънко вратле към небето,
окъся ли ми Пътят,
или сън във очите отворени свети?
Ти протягаш ръчица
и редиш своя слънчев пъзел в душата ми.
Ветровете горчиви
да почакат сега пред портите шарени…
Свири сбор за врабците
твоят Март, разчорлен гамен, но чаровен!
И разпръсква синците си
покрай тебе отново подранилата пролет.
Синьо зрънце - великденче,
към него се свеждаш, развълнувано клонче.
И сте лика-прилика -
толкоз светло сте влюбени и безсрочни.
Твой е облакът бял -
на статива небесен той кога покачи се?
И звънците побягнаха
със смеха на едно тъй мечтано момиче…
Ти ще стигнеш момичето,
протегни се без страх, о, клонче напъпило!
И със цвят накичи го,
за да бъдат със обич плодовете напълнени.
Аз съм старата вишна.
Мъдри мравки нагоре пълзят по стеблото ми.
Те без думи издишаха
тази притча прадревна за солта на живота…
Щом достигнат до тебе,
отвори доверчиво венчелистчета бели.
Мое клонче протегнато…
Писмо е светът. Подписвам се: Ели.
НЕУТОЧНЕНО ЗАВЕЩАНИЕ
Много исках за мен да мислите
като за своя и истинска…
Да съм ключът на шията ви,
талисман, в яката пришит;
Да съм късче от звездната карта,
дето всичките пътища кратки са;
Да съм спрял дъх, щом ви уцелят;
Да съм спазъм тревожен в сърцето;
Да съм нещо, възможно най-просто -
камъче от далечен остров;
Да съм близката свещ във къщи -
нищо, че плачейки, свършва се;
Да съм чаша с вода, щом сте жадни;
В зимна вечер в камината жар да съм;
Да съм онзи ред във вашата книга,
от който до изгрев не мигвате;
Да съм бръчката на челото ви;
На небцето - вкусът от живота;
Да съм такт в тишината безпомощна,
когато горещо се молите…
Много исках у вас да остана
като звук от ранена камбана;
Много исках да съм ви римата,
но не зная: изобщо има ли ви…
