Цоньо Калчев

народни песни

БОНИ БАЙРАКТАРЧЕТО

Пушка пукна
у гора зелена,
та удари
Боня байрактарче.
Викна Бони,
викна, та заплака:
Дето падна,
там ме заровете,
на гроба ми
байрак забодете,
у байрака
конче ми вържете:
кон да цвили,
мене да оплаче;
кон да рине,
мене да зарови,
че си нямам
никаква роднина -
ни бащица,
ни стара майка,
нито братец,
ни мила сестрица.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 4, 1906 г.

ВЪСТАНИК

Гатювата мама
сварила е Гатя
долу във обора,
кат се Гатю стяга
въстаник да иде
на Пирин планина:
пушката си трие
и ножа си точи,
паласка изкърпва,
фишеци нарежда,
барут си насипва
у два черни рога,
на калпак зашива
до два бели кръста,
а над кръстовете -
китка босилкова;
крака си завива
със бели навои,
бели кат хартия,
върви си завива -
черни козленици…
Пушката си грабна,
из вратня изскочи,
далеко замина
с дружина юнаци
на Пирин планина,
далеко замина,
не се върна вече.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 4, 1907 г.