Българите са упорити, всеотдайни, трудно падат духом, а това са качества, на които доста англичани могат да завидят., споделя творецът

Интервю на Георги Н. Николов с писателя Кирил Камбарев

- Господин Камбарев, след повече от десетилетие живот в чужбина, чувствате ли се интегриран в английското общество? Какво Ви предлага то в сравнение с българското и какво му давате Вие?

- Според моите лични представи, бих казал, че се чувствам интегриран. Колегите ми в работата ме приемат като равен, отнасят се към мен като към всеки друг на моята позиция, вслушват се в съветите ми. Смея се на английския хумор, гледам английски предавания по телевизията, посещавам техните музеи, замъци и прекрасни ботанически градини. Харесват ми много неща от английската култура и нрави: уважението към личното пространство на хората, възможностите за изява независимо от потеклото на отделния човек, желанието винаги да ти помогнат с каквото могат. Всичко това не означава, че съм забравил корените си. Винаги ще си остана българин и се гордея с това. Разбира се, че ние също има на какво да научим западняците. Българите са упорити, всеотдайни, трудно падат духом, а това са качества, на които доста англичани могат да завидят. Човек, живял в две различни държави и докоснал се до две различни култури, има възможност да почерпи хубавите страни от всяка, а това определено носи своите предимства. Опитвам се да забравя нещата, които не харесвах у нас, както и да не обръщам внимание на това, което ме дразни тук. Стремя се да оставам позитивен.

- Как изглежда съвременният нашенец на Острова през погледа Ви на човек от интелектуалната сфера?

- За съжаление живея в по-малък град, където няма много наши сънародници, така че не поддържам постоянна връзка с българи на острова. Предполагам, че има доста успели хора, както и такива, на които им е по-трудно да се приобщят към тукашното общество. Не мисля обаче, че имам достатъчно наблюдения, за да давам цялостна оценка на нашенеца на острова.

- Какво значи да си (млад) автор в чужбина? Бихте ли посочили позитивите и негативите на това поприще и стремите ли се да бъдете прочут?

- Не бих казал, че съм млад. Това, че творя в чужбина, има както добри, така и лоши страни. Възможността за общуване със сродни души е по-ограничена, но пък мога да инвестирам повече свободно време в писателските си проекти. Колкото до писането като поприще, на запад добрите автори успяват да продадат много повече книги, един английски автор може да бъде продаван в десетки държави. В България пазарът на книгата е много по-ограничен, а като добавим и по-ограничената платежоспособност  на хората като цяло, ясно е, че са единици българските писатели, които могат да си вадят хляба с тази професия. Аз лично нямам очаквания от себе си да печеля пари от писането, нито то да ме направи известен. Правя го, защото за мен това е висша форма на творческа изява, на уникален начин да пресъздам мислите си и философията си с помощта на словото. Ако книгите ми се харесват на читателите, още по-добре.

- Досега създадохте, освен разкази, значимите исторически романи „Боилът от Панония” и „Враг на франки и ромеи”. Защо Ви привлича националното минало и ще продължите ли с други подобни теми?

- Благодаря за оценката, но дали романите са наистина значими, ще покаже бъдещето. Коментарите след издаването на „Боилът от Панония” бяха много обещаващи за мен, а първоначалните мнения за наскоро излязлата на пазара „Враг на франки и ромеи” също са много положителни, но идват предимно от мои близки и познати, а аз бих искал да чуя отзиви от широката публика. Още от малък обичах историята, и по-специално средновековната история, която за мен носи особена романтика. Изчел съм доста книги и съм изгледал доста филми по темата. Един ден си казах, че искам и аз да напиша роман, пресъздаващ живота в средновековна България, и ето че това вече е факт. Имам още идеи за творби, свързани с този период от историята ни, но първо трябва да завърша трилогията за Крум. В момента работя върху третата част, а след написването на първите две отговорността да доведа до успешен край този „проект”, както аз го наричам, е още по-голяма.

- Ще пробвате ли перото си и в съвременния тематичен спектър? Интересуват ли Ви проблемите на човека от ХХІ в. в центъра на мащабни преселения, мултикултурни отношения и политически катаклизми?

- Проблемите на нашия век са интересни и ме вълнуват, най-малкото защото се случват в реалния ни живот, но на този етап нямам желание да пиша на съвременни теми.

- Навярно ще издадете своя книга и в Англия, но засега творбите си печатате у нас. Какво е Вашето впечатление от читателската публика? Носи ли в себе си патриотична нагласа и верен естетически вкус, или е объркана от лавината преводни заглавия?

- Според мен като цяло нивото на българската художествена литература изостава от европейското и световното. Ако вземем за пример историческата ни проза, имаме писатели, които ние си ценим, но те не са известни извън България. Разбира се, за това допринася и ниската популярност на българския език и ограничените възможности за превод на български издания в чужбина. Лавината от преводни заглавия, много от тях със съмнителна стойност, не прави нещата по-лесни за родните автори. Но светът, в който живеем, няма да се промени. Българските писатели трябва сами да намерят място под слънцето като създават творби с високи художествени достойнства. Засега това не се получава. Хората, които обичат да четат книги, имат изграден вкус и търсят творби, които да отговарят на художествените им критерии. Много хора имат желание да четат български автори, но остават разочаровани от липсата на достатъчно качествени български заглавия.

- Как ще изглежда книгата-венец в апогея на творческото Ви развитие? Какво бихте искали да напишете, та да остане в аналите на съвременната българска литература? И на световната също…

- Със сигурност бих искал това да бъде книга, свързана с историята на България.

- В този ред на мисли: какво пожелавате лично на себе си?

- Единственото нещо, което искам да си пожелая, е да бъда здрав. Всичко останало ще си дойде на мястото.

- А на народа си, когото несъмнено обичате?

- Пожелавам на българите да вярват повече в себе си и в своите качества. След дългите години живот в Англия съм убеден, че ние с нищо не отстъпваме на западняците. Като казвам това, нямам предвид, че трябва да отричаме всичко чуждо, а напротив, да го ценим и уважаваме още повече, за да се научим да ценим и уважаваме и създаденото от нас. Освен това пожелавам на всички мои сънародници здраве, а през настоящата 2018 година да прочет поне една прекрасна книга от български автор.