Пламен Панчев

БАЛАДА ЗА ПОЕТА КОСТАДИН КРАЙНОВ

За тъгата - думите не чинят!
Със сълзите - мерим женска скръб.
Само люта българска ракия
става за сърце и мъжка гръд.

Хайде, Коста, дявол да те вземе.
Тръгвай с мене по тревата бос!
Ще ти донеса сапун и гребен -
да повторим Лазар и Христос.

Има още много да си кажем,
още песни има да редиш.
Няма да те пусна на етажа,
че отново може да заспиш!

Нека е проклета пустотата
там - между звездите и смъртта!
Ние ще останем на земята
да сразиме с мечове нощта.