Костадин Лазаров Крайнов, български поет и публицист, е роден на 18 ноември 1932 г. в село Годлево, Благоевградско. През 1942 г. семейството му се изселва в Лудогорието. Гимназия учи в Исперих и Тутракан. През 1955 г. завършва агрономическия факултет при Висшия селскостопански институт „Георги Димитров” в София. Бил е участъков агроном, учител и журналист. После живее в Разград и работи като инструктор в Окръжния комитет на БКП. Утвърждава се като активен публицист и общественик. Директор на Библиотека „Проф. Боян Пенев” - Разград (1970-1975). Автор на книгите „Трептения” (1967), „Жива вода” (1977), „Сърцето ми търси опора” (1992), „Съпротива” (1998), „Вик. Непубликувани стихотворения” (2001, посмъртно), „Завръщане към старите огнища” (2010, посмъртно). Автор е и на публицистични книги - „Посоката на сърцето. Документална повест за Дянко Стефанов” (1972), „Вярвай докрай” (1984). Съставител на сборника „Родолюбиво Годлево” (1989). Твори в гр. Завет и Разград. Умира на 9 октомври 1999 г. Почетен гражданин на Разград (2005, посмъртно).

Публикации:

Поезия:

ИЗ „ТРЕПТЕНИЯ” (1967)/ брой 74 юни 2015

ИЗ „ТРЕПТЕНИЯ” (1967) - II/ брой 99 октомври 2017

ЗАЩО?/ брой 101 декември 2017

За Костадин Крайнов:

БАЛАДА ЗА ПОЕТА КОСТАДИН КРАЙНОВ/ автор: Пламен Панчев/ брой 104 март 2018