БАСНЯ

П. К. Чинков

В подножието на една планина, която криела в себе си много желязна руда, растяла една обширна гора от стари дървета с дебели стъбла и широки клони.

Тези дървета не обичали никак гората и тя веднъж ги попитала:

- Защо ме мразите толкова?

Дърветата отговорили:

- Защото ти криеш в себе си нашия най-зъл неприятел - желязната руда, от която хората изваждат желязо, а от него правят секири и с тях ни секат.

- О, глупци! - рекла им планината. - Вие сами си правите най-голямото зло, защото как можеше желязната руда да стане на желязо и от него да направят секири, ако сами вие не правехте огъня?

Поука: преди да обвиниш другиго, помисли по-напред добре дали сам ти не си виновен.

——————————

сп. „Българче”, кн. 4, 1918-1919 г.