Благовеста Касабова

Българският исторически роман през последните десетина години завоюва все по-широка читателска аудитория и има сериозни успехи в художествено и историческо отношение.

Не малко талантливи наши белетристи опитват перото си да възкресят славното или трагично минало на страната ни, на личности, записали завинаги големите си имена в развитието на многовековната българска държава.

В първата редица на тези талантливи автори стои и името на Бойко Беленски. В произведенията си той обхваща важни, съдбовни събития, засягащи утвърждаването на държавата още от първите векове на нейното възмогване до първите години след освобождението ни от турско робство.

Романите му за кан Тервел, за Петър Делян, Стефан Стамболов и най-новият „Цар Калоян”, предизвикаха и предизвикват широк читателски интерес и получиха висока оценка от литературната критика.

Защото писателят - сам той историк, успява да навлезе не само във визуалната страна на случващото се, дълбоко в духа и климата на епохата, за която пише, в духа на нравите и начина на живот на далечните наши предци и което е особено важно - стреми се да анализира отвътре политическите отношения между съседни нам държави, задкулисните интриги и игри, предателства или ласкателства на облечените с власт.

Така картината на описваното време не само се разширява, но и се открояват реални факти и събития, документи и лица, които не съществуват в нито един учебник по история днес, тъй като учебниците се пишат от продали се на властта псевдоисторици и изпълняват политически поръчки.

Новият роман на Бойко Беленски „Цар Калоян” не само затвърдява качествата му на истински обективен историк изследовател, но и дарбата му на сладкодумен и проникновен разказвач. Романът има няколко безспорни качества, които го издигат на висота като идейно-художествено произведение.

Едно от тях е сериозното познаване на характеристиките на епохата в цялата им суровост, конфликтност, политически взаимоотношения - предателства и измени, властолюбие и жестоко коварство. Усилията на владетелите български да изкачат България на европейската сцена като сила, с която всички да се съобразяват и да я търсят за съюзник.

От тази гледна точка художественото пресътворяване и стилистиката на автора са автентични, психологически обосновани и въздействащи. Друго, не по-малко значимо качество на произведението е, че писателят прониква в същността на явленията - от политически, икономически и социален характер, които обуславят времето.

В живота и бита, в поведението на царе и велможи и на обикновените българи. На мъжете, които сякаш се раждат войници и всеки момент са готови да хванат меча и да се бият за царя и родината.

Това качество е показателно и с емоционалните приливи и отливи, които поддържат динамиката на действието и свидетелстват за мисленето, вярата и очакванията на българите в началото на 13 век.

И не на последно място, а може би на първо, е майсторското умение на писателя Бойко Беленски да гради образи. Цар Калоян възкръсва от вековете в целия си величав ръст на държавник и пълководец, на човек и българин.

Бойко Беленски обединява в единно цяло държавника и воина и така изгражда жив и силно въздействащ образ на един от най-великите български царе, изпреварил времето с мисленето и действията си, устремен към бъдещето на държавата си.

За бъдещето той води и печели тежки битки и сражения, разгромява най-мощните за времето си армии, напълно разрушава латинската империя, пленява нейния император граф Бодуен и го хвърля в тъмницата на Царевец. Успехът му поразява Европа и дава урок на надменните латинци.

Владетелите на редица държави разбират, че трябва да се съобразяват с могъществото на Калоян и политиката им към България се променя. Няма друг български владетел до падането ни под турско робство, а и след това, който е накарал римския папа - тогава Инокентий Трети, да моли българския цар да сключи мир с разгромените латинци и да пусне на свобода пленения Бодуен.

Дългите преговори с папата показват огромния дипломатически талант на царя, който стратегически обмисля ползите и негативите от приемането на католическата вяра за държавата и народа. Не се стига до сключване на уния, но той успява да накара унизените латинци да признаят, че в лицето на Калоян имат непобедим пълководец, умен и ловък държавник.

Внушителен и обсебващ е образа на цар Калоян, който изгражда Бойко Беленски и читателят го приема, съпричастен към цялостното му излъчване - суровата непоколебимост на воина и ловката дипломатичност на държавния владетел.

Искам да отбележа и още една силна страна на разказваческата дарба на Бойко Беленски - философско-психологическата дълбочина на действащите лица - предимно на главния герой цар Калоян, личните му драми, разочарования, съмнения, очаквания.

Покъртителни с трагиката си са изживяванията на царя, изправен не само пред личните си страдания и емоционални сривове, но и пред предателството, нелоялността, лицемерието, жаждата за власт на близките му хора от семейството и приближените до трона - царедворци и военачалници.

Драматичните картини и преживявания са емоционално разтърсващи, те приобщават читателя към живота и делата на могъщия и обаятелен като въздействие цар Калоян.

Това е рядка дарба, която Бойко Беленски притежава и която откриваме и в другите му исторически романи. Не ми се иска да отмина и умението на писателя да владее художественото слово, да използва колоритните му смислови пластове, за да достави удоволствието от четенето.

Лично аз не познавам друг съвременен автор на исторически четива, който така дълбоко и пространно да навлиза в различните епохи от националното ни развитие, да анализира - чрез поведение и действие на героите си, съдбовни за нацията ни събития на въздигане и падане, на успех и покруса.

Днес, когато историческото ни минало е политически манипулирано, премълчавано, осакатявано и изопачавано в интерес на чужди мераци, романите на Бойко Беленски са истински исторически учебник, който всеки българин трябва да чете и препрочита, за да познае историята ни такава, каквато е, неподправена от продажни гьонсурати, политици и псевдоучени историци.

Нужно е да обърнем поглед назад, да се заредим с гордост и да се прочистим от национални предатели, конформисти, учени фарисеи, платени дърдорковци.

За да я има България и тя да роди нов Калоян, който да ни спаси.