Марко Марков

Пази се от куче, което не лае и от враг, който мълчи.

Цената на всяка постъпка е висока.

Постъпка - съществителното стъпка в сравнителна степен.

Все по-често избягвам срещите със себе си, защото това са срещи с хиляди убийства на любов.

Млади поети, поезията е разголване на душата, а не на тялото.

Колкото по-висок е човекът, толкова по-далечен е хоризонтът пред него.

Новогодишна елха. Всички знаем, че дръвчето е мъртво, а го заставяме да се радва с нас.

Колко често става така - тялото се радва, а душата плаче.

Видях и това: убиец, който се обявява против смъртната присъда.

Човекът е най-самотен тогава, когато всички са загрижени да не остане сам.

Има дни, когато ние се сбогуваме със себе си и започваме най-истинското пътуване - към корените си.

Какъв човек: обявява се категорично против чалгата, а самият той от главата до петите е чалга.

Човек усеща света като затвор, когато се е променил той, а светът си е останал същият.

Човече, не унивай: тъкмо когато мислиш, че си загубил всичко, ти си спечелил повече от загубеното.

Агресия има там, където няма вяра, надежда и любов.

Всичко, с което съм живял, хем ще умре с мен, хем ще продължи да живее.

Всеки празен мой ден е откраднато бъдеще.

Имам чувството, че каквото и да направя, някой ме наблюдава. Кой?

В любовта няма корист, но безкористна любов няма.

Във всеки спор влизай така, както се влиза при лекар - чист, смирен, искрен.

Бъдещето, което е пред нас, е вече изживяно - там, зад завоя, ни чака миналото.

Всеки един от двамата, които се бият на ринга се страхува, че ще бъде победител.

Поетът пише стихотворение, когато самият той е стихотворение.

Съществуват всякакви - гъши, кокоши, пачи и лебедови пера. Обаче само с лебедови пера се пишат лебедови песни.

Талантите са единици и се познават по това, че са отричани от многобройните си колеги по перо.

Много знае, защото знае да мълчи, когато знае.

Днес не съм на себе си. Дори не знам на кого съм.

Времето лекува всички рани, които ни причинява.

Изстина му мястото, защото посегна към сенчестия бизнес.

Стъпи на краката си едва когато се научи да лази.

И двуличникът може да бъде безличен.

Не е способен, затова е способен на всичко.

Отвори си устата - и остана без зъби.

Всяка победа означава дълг, голямата - по-голям.

Един селянин: Ние имаме в очите си сол от пот, вие, поетите, от сълзи.

Сви му номер, като му сви номера в живота.

Той ограби целия й живот, а получи само нея. Като присъда. Доживотна.

Съмнението е гумата, с която се изтрива всяка грешка.

Могат да хванат на тясно само онези, на които им е широко около врата.

За да опознаеш добре даден човек, трябва да го намразиш.

Литературата е паралелна, но много по-голяма власт от всяка друга.

Бъдете бъдеще, защото иначе ще сте минало.

Ако авторът иска да се доближи до живота, трябва да бъде поне оригинален.

Какъв човек - знае всичко за света, а не знае нищо за себе си.

Всички спорове се раждат от истината, която не може да бъде оспорвана.

Има хора, които са родени с маски. Някои от тях не могат да ги смъкнат цял живот.

Да бъдеш оригинален, но да бъдеш себе си, е изкуство.

Изкуството е риск, но и рискът е изкуство.

Животът е жив, смъртта е безсмъртна.

Ако срещнеш по пътя си някоя истина, познай я, назови я и й служи честно и вярно.

Имаше всичко, защото му липсваха първите седем години.

Ситият човек? Този, който не си задава никакви въпроси.

Този, който те среща по пътя и те поздравява, без да те спира - ето, това е приятел.

Победи с едни гърди, защото се биеше по тях.

Верният е винаги самотен.

Оперираха жлъчката на сатирика и той прописа оди.

В спора истината е на страната на всеки от спорещите.

Истината не познава себе си, затова държи другите да я познаят.

Богат е само този, който може да се откаже от богатството си - и го прави.

Отговорният сред безотговорни е като овца сред вълци.

Най-голям риск да се изцапа поема чистотата, която се захваща да воюва с мръсотията.

Чиновникът е пътен знак, поставен по средата на платното.

Най-жестоката килия на света - споменът.

В гърдите му живееха три души; двете непрекъснато се караха, а от кавгите печелеше третата.

Първо намрази тълпата, а след това себе си в нея.

Изпревари себе си - и веднага го глобиха за превишена скорост.

Изместиха го, защото тежеше на мястото си.

Не беше стока, но умееше да се пласира както трябва.

За да излъжеш лъжеца е нужно да знаеш истината.

Бий падналия от власт - той е по-голям мерзавец от бутналия го.

Прехвърли вината от болната глава на здравата - и главоболието му мина.

Бедността не е порок, макар, че не убива пороците, които е създала.

Страданието може да се поправи само със страдание, но по-голямо и по-чисто.

Чувството, че непрекъснато си наблюдаван и следен, е добро: довери му се.

Каква разлика - и каква прилика между прилагателното и съществителното „сито”!…

Всяка игра предполага най-малко двама участници. Само изкуството играе само.

Изкуството се твори за човека, не за хората.

Повече дете съм сега, след 60-те, отколкото в детството си.

Ти, който чакаш помощ - помни, че и тя наранява, дори може да убие.

Я кажи, кажи - кога си ми сторил зло, та ми искаш прошка?

Признание: Аз те обичам такава, каквато си в мен.

Не се добра до истината, макар, че непрекъснато мамеше измамата.

Нито пишещата машина, нито компютъра - обичам перото, защото е остро.

Ужас: оядена и олисяла мечта.

Толкова много хора стоят зад него, че е по-добре хич да го няма.

Свали камъка от своята шия и го пъхна в пазвата си.

Беше стигнал до края и не му оставаше нищо друго, освен да започне отначало.

Тя държи в ръцете си цветята така, сякаш държи смърт.

Някои хора живеят живота си, защото са се родили, а не защото той няма да се повтори.

Можеш да излъжеш живота, но себе си в него - не.

Прехвърлям мост между мен и мен - и търся себе си. Ще се намеря ли?

Прави не това, което искаш, а което трябва.

Обичам те, защото миришеш на дъжд и свобода.

Един сатирик: заяждаше се, а се ояде.

Твърдиш, че нашето време е нормално? Та ти си ненормален, човече!…

Точно когато му изпуснахме края, отвориха границите.

След като поопипа жената, каза:  Много си хубава, за да си истинска.

Ако в разговор между двама се чува „да”, „да”, „да”, единият е глупак.

Поетът умря от глад, защото …непрекъснато пееше.

Не забелязваше мръсотията в и около себе си, защото се къпеше в славата си.

Щом имаш себе си, имаш всичко.

Най-големият роб е робът на роб.

Добър е този край, който е начало.

За да бъдеш голям, трябва да отстраниш от себе си всичко дребно.

Добрият човек има повече врагове от лошия.

Могат да отсекат главата ти само ако превиеш врат.

С приятели се живее по-трудно, отколкото с врагове.

Не приятелят, врагът е твое огледало.

Кучето пази и стопанина, и къщата му, и крадеца.

Надолу гледа не свенливият, а гузният.

Добрата камбана звъни и без да е удряна.

Който е казал Б преди да е казал А , ще се учи още веднъж да казва Б.

Всичките му ръкавици се късаха на средния пръст: беше сатирик.

Най-големият враг на всяко живо същество - коремът.

Не подчинявай; подчиненият ще те мрази винаги.

Да те съветват означава да ти припомнят.

Няма причина без следствия - и последствия.

Виновният спи зле; в него будува вината.

Всеки може да ти прости, миналото - не.

Хванал си рибата, защото е глупава? Не се самооценявай, човече!

Лошото в доброто е повече от доброто в лошото.

При удар празният не звъни, а дрънчи.

Понякога въпросът е отговор, а отговорът - въпрос.

Загубата ще те научи как да не губиш; бъди нащрек, когато печелиш.

От всички хора на този свят само поетът си отива, за да остане.

Човекът не е доволен, ако е само жив; а трябва да е.

Не се плаши от лошия, а от подозрителния, който подозира, че си лош.

Понякога нито лаят, нито зъбите, а опашката спасява кучето.

Талантът винаги дразни, понеже убива навика да се живее.

И философът знае: магарето е философ по рождение.

Изкуството мрази богатството; чувствата им са взаимни.

Търсиш ли предателя, най-напред се вгледай в самодоволния.

За да започнеш да се търсиш, трябва да си сигурен, че някъде те има.

Гъшето перо пише по-добре от пауновото.

Хвърленият по теб камък е тежък, защото е спал в топла пазва.

Защо ли именно показалецът натиска спусъка?…

От ясното време се бои само мъглата.

За близкото се мисли, за далечното се мечтае, макар че далечното понякога е в самия теб.

Мразиш ли, мразиш преди всичко себе си.

Любовта ражда, омразата е безплодна.

Не от днес, не и от утре - очаквайте изненада само от миналото си.

Малкото е темел на голямото, затова трябва да бъде здраво.

Никой не познава пътя по-добре от слепеца.

Костилката е здрава, защото е семе.

Капката се оценява най-добре от жадния.

Единицата не е начало, но може да бъде край.

Всеки човек има една-единствена опора: земята.

Сатирикът трябва да прилича на дряна: да цъфти, когато още има сняг, да е жилав и да сурвака здраво.

Пазете детето в себе си, защото то е готово за велики дела.

Кучетата не хапят първия, защото той носи сопа, която става и за тях.

Най-големият враг на изкуството са големите думи.

Патето може да стане лебед само в приказка; но пък колко красиво е това!…

Магарето се инати повече, когато е натоварено.

Птицата обича малките си, докато полетят, но това им стига, за да пеят цял живот.

Високият не гледа отвисоко - това го прави доста успешно ниският.

Мечката не закача падналия пред нея човек - гнуси се от него.

Снегът е чист, затова го тъпчат всички.

Паметта е жена, а както се знае - жените изневеряват - оправдаваше се историкът.

Бъди ненормален, за да си нормален в тази страна.

Никой не познава пътя по-добре от този, който е падал по него.

Завиждай на този, който не завижда на никого; душата му е дете, което играе със себе си.

Грешеше и чакаше да стане човек, при това беше търпелив.

След победата победителят се разправя най-напред с пълководците си.

Мразят различните не тези, които са откровена конфекция, а различните от тях.

Бъди многословен само когато разговаряш със себе си.

Да подражаваш означава да се унищожаваш.

Да съжаляваш някого е много по-жестоко, отколкото да го мразиш.

Говорейки, глупавият се разкрива като мишена; за умния думите са като щит.

Службите въздъхнаха с облекчение - най-сетне изобретиха апарат за подслушване на мисли.

Щастлив е този, който намира щастие в търсенето на щастие

Ако художникът е радостен, картината е тъжна и обратно.

Последната капка, от която чашата прелива, носи човешко име.

Щом бедният е щедър, а щедрият е богат, не излиза ли, че истински богат е бедният?!…

Предателят не умира от естествена смърт.

Търговец е, но е добър човек - ще те купи, но няма да те продаде.

Много често ранимият е груб - така той прикрива раните си.

Дървото ме погали с клонче, на което нямаше нито едно листо. Есенее - около мен и в мен.

Не забравяй - преди да стане обществено, мнението е било лично.

Когато пътувам, не нося багаж, защото съм принуден да нося миналото си.

Ново начало? Отново започва живота си само преселилият се в отвъдното.

Срещу колко много неща се бори човекът, вместо да живее просто.

Днес бъдеще имат само жените с минало.

Любовта не старее; тя е това, което наричаме душа.

Страшна склероза: забравяше какво трябва да забрави.

Човек се развежда, защото се жени.

Човекът се е изправил, за да може да се покланя.

Помни: дори светулка да убиеш, убиваш светлина.

Един приятел: не е полудял, защото може да живее, без да мисли.

1 януари 2007 г. Ние сме вече най-източния запад - или най-западния изток.

Преди някои хора бяха говеда, а сега и говеда няма.

Преди да вляза в храма, той трябва да влезе в мен.

Зачертаването прави по-видим и значим текста от подчертаването.

Когато сатирикът се усмихне, приемат усмивката му за озъбване.

Грижи се за далечното, ако искаш то да ти стане близко.

Азбучна истина: бъди „а-а-а” , но от „Ура-а-а”!

Изкарва хляба си като мели празни приказки.

Смили се над него - върти го на малкия си пръст, не на средния.

Когато някои хора умрат, имаш чувството, че са умрели не те, а имената им.

За да се намериш, подчертавай това, което те отличава от другите.

Мръсникът: - Как да бъда чист, след като всеки си бърше с мен ръцете?…

Обичаше, но се отрече от любовта си, за да я съхрани чиста в себе си.

Когато загубиш за пръв път, боли. После се свиква.

Азбучна истина: Щом кажем „А”, трябва да кажем и „Б”.

Единственото, което бих могъл да кажа за себе си - аз непрекъснато живея в един или друг, в някакъв въпрос.

Човекът умира, когато го забравят - живият класик е също човек, нали?

Защо човекът вярва винаги в несъществуващи - и неосъществени неща?

Красноречието е смърт за изкуството.

Гладният е склонен да повярва във всеки бог, който може да го нахрани.

Не почвай от малкото, защото пътя ти до голямото ще е по-дълъг.

И най-дългият път е кратък, ако не скучаеш, когато си със себе си.

И границите имат търпение, но то не е безгранично.

Все повече жени управляват света, вместо да управляват мъжете си.

Причините за унилия, или прекрасния пейзаж са вътре в теб; пейзажът - това си ти.

Шутовете са добре облечени от смеха на царя и на придворните.

Ако искате да накажете политик, оставете го на хляб и сол - на него му е писнало от това.

Покланяше се, смеейки се - и смяташе, че не се унижава.

Човекът на изкуството заменя усмивките със сълзи, а сълзите - с усмивки.

Плюеше срещу вятъра - той му беше приятел. И се чудеше защо винаги е мокър…

Любовта е загадъчна, омразата - до болка ясна.

Човек винаги очаква нещо. И никога не е сигурен, че то идва при него, че то се случва.

Детето задава въпроси, отговорите на които не знае. Това е разликата между него и възрастните.

Оценявай човека всеки ден - курсът на парите се мени постоянно.

Сатирикът познава само един вид пълзене - по нервите на властниците.

Какъв поет! - всичко, което не е написал, е прекрасно.

На даровития е дадено много, но дарбата изисква от него още повече.

Колко много стихове и колко малко поезия има днес у нас.

Ужасно е да бъдеш роб на собствената си свобода.

Поетът е слаб човек, който има прекалено голяма власт.

Научиш ли се да губиш, ти вече си готов да побеждаваш.

Човекът струва толкова, колкото дължи на хората.

Най-малко неща за човека знаят тайните агенти - затова се стремят да научат за него все повече и повече.

Шапката невидимка ме прави невидим. А тя вижда ли се?…

Всичко с мярка? Но ако човекът, установил тази мярка, е нямал чувство за мярка?…

Модното убива изкуството; истинското изкуство е винаги на мода.

Чувството не търпи навика; навикът не търпи чувството.

Порочна е не законната кражба, а властта, направила закона такъв.

Обикновено  в сърцето има много хора, но само една любов.

Прав ли си, седни; не рискувай друг да те изпревари и да заеме стола  ти.

Стиховете на добрия поет са спомени от бъдещето.

Всеки монолог е диалог между героя от пиесата и света, който го заобикаля

Ако глупавите станат по-малко, умните няма да станат повече.

Глупостта е заразна: с какъвто живееш, такъв ставаш.

Не искай от човека много - искай достатъчно.

С лъжа можеш да постигнеш много, но не можеш да го задържиш.

Гарите са в края на градовете. Защото изпращат.

За да четеш грамотно е нужно много повече от това да си грамотен.

Красотата облича истината, но винаги трябва да има едно наум - истината предпочита да е гола.

Слабостта има много повече аргументи от силата, затова понякога побеждава.

Гладният може да прави изкуство, но не и да го възприема както трябва.

Този, който едва в края на живота си е открил, че има съвест, е щастлив човек; той не се е занимавал със себе си.

Един вдига бяло знаме, друг - избеляло.

Тежко на победителите, ако съдия е времето.

Ще ти дам да разбереш?… Зависи какво ще ми дадеш, за да разбера.

Тегли чертата на сметката - и го задраска.

От високото до по-високото има път, от по-високото до най-високото - въображение.

Колкото повече човек се отделя от животните, толкова по-голямо животно става.

Той се раздаваше, раздаваше… - и сега не може да се събере.

Целуваше не устните й, а мрака около тях.

Дали доброто, което правиш, е добро за този, комуто го правиш?

Помнете: художникът е зависим от своя, а не от вашия свят.

Злото обикновено се крие между две добрини.

Времето работеше за него, защото часовникът му беше спрял.

Подражаваше на себе си, защото беше човек за пример.

Така пишеше своя некролог, че му идеше да умре.

Строителният бизнес се разраства - виж колко е сито това решето!

И главата на държавата е в торбата. Какво търси там, след като е празна?

Пести този, който има. Аз нямам.

Слънцето е първият майстор-хлебар.

С калта се строи, с въглена се рисува, но лошият ги използва за друго.

В хубавото стихотворение чувството не е толкова огнено, че да се превърне в клада за мисълта.

Пътят е направен от хора, които са нямали друг избор и изход.

Златото блести най-ярко, когато е в калта.

Вместо да изкорени плевела, той се зае да изкоренява вредните му навици.

Ти имаш какво да пестиш - и си нещастен. Аз нямам - и съм щастлив.

Само страдащият може да създаде истинско изкуство.

Хванаха го натясно, защото живееше нашироко.

На трапезата ни - от пиле мляко, а се ядем един друг.

- От ума си тегли! - отсякла глупостта за един, който непрекъснато си блъскал акъла.

Развърза си езика - и сега духа дори таратора.

Преди хранеше надежди, сега те хранят него.

Умря - и сега живот си живее там: ни парно, ни ток, ни БТК, ни ВиК…

Не падай по гръб, особено ако ножът е в гърба ти.

От сутрин до вечер си плюят на ръцете - демонстрират дейност.

Доста живях, но не видях касапин-вегетарианец и поет-въздържател.

Нали знаете какво ще стане, ако увенчаят магарето с трънен венец?

Голям драматург - след като разигра пиесата в себе си, чу ръкопляскания.

Най-беден е богатият - той има всичко, но… няма себе си.

Ако ти ми подариш птица, аз трябва да й подаря небе.

Колко Пегаси работят като троянски коне.

Колко троянски коне работят като Пегаси.

Беше нещастен: имаше съсед, който се радваше на щастието му.

Усмивката слезе от устните и очите ти и тръгна с мен.

Преди даваше надежди, сега си ги иска обратно.

Не беше роден поет, а роден класик, синът му - също.

Опетненият не трябва да се чисти публично - така петното става по-голямо, понякога по-голямо дори от него.

Лъжеше толкова много, че успя да излъже най-голямата си лъжа.

Надмина себе си, погледна назад, но не се видя.

Вкараха го в правия път, за да може да кривне още поне веднъж.

Как няма да има воден режим - че калта с какво се прави?…

Един журналист: вместо кирливи ризи пере пари.

Изгоря, защото гореше в работата си.

Защо почти всички аквариумни риби са лениви? Защото няма закъде да бързат.

По-добре е да бъдеш безцветен, отколкото сив - сивите могат да се пребоядисат.

Аз нямам нищо, защото притежавам целия свят.

Трябва да се грижим за смъртта си като за родна сестра, при това милосърдна.

Защо трябва да изписвам името си с главна буква, когато го мразя?…

Мразя името си, защото не мога да го постигна.

Мразя цифрите, защото са глупави, властни и нахални.

Единствената му цел - да опознае себе си, се оказа непостижима.

Понякога толкова много ми се иска да бъда аз, че се усещам егоист.

След Иван Пейчев всички пристанища са пустинно тихи.

Изоставеното куче лае, защото воюва със самотата си.

Подиграй се със себе си - и веднага ще израснеш в собствените си очи.

Посредствените са верни приятели - и отвратителни предатели.

Няма охранена истина - истинската истина е мършава, изнемощяла и шантава.

Преди да влезеш в бой, излъскай омразата си до блясък и я пъхни в канията на безразличието.

Обут е в обувки от 2000 евро, а е бос. Бос.

Първият признак на старостта - светът в нас се смалява.

Не истината е гола - голи са хората, които й служат, затова са уязвими.

Когато човек разбере, че е временен, вече е много късно.

Всяка жена е единствена, защото прилича само на себе си.

Колкото и голям актьор да си, ако играеш себе си, ще се изиграеш жестоко.

Лъжата лъже преди всичко автора си.

На воден режим сме - не можем да пием дори по чаша студена вода.

Виновният е слаб; вината е ахилесовата му пета.

И вълкът е верен, но не на овцата.

Да се изправиш е по-трудно, отколкото да паднеш.

Гладен ли си, пей; песента ще нахрани поне душата ти.

Не пренебрегвай силата на слабия - тя е в хитростта му.

Всяко велико творение е великодушно.

Човекът е човек, защото в него водят двубой доброто и злото.

Силата, която се нуждае от оръжие, за да се докаже, не е сила, а престъпление.

Храни надежда, но не се оставяй тя да те храни.

Най-здравословната храна за всеки народ - хляб и надежда.

Да нарисуваш човек е трудно, да напишеш човек - още по-трудно.

Трудолюбив човек - крадец е, не е скръстил ръце от 10 ноември насам.

Ако искаш да имаш добър приятел, постави го над себе си.

Добре би било, ако тези, които даваха надежди, си ги вземат обратно.

И преди, и сега беше слънчоглед, а делата му бяха и са от черни, по-черни.

Сиво цвете няма.

Истината е грозна, но прекрасна.

Моята формула: 99% талант и 1 % труд.

Замисли се, ако те хвалят: или си бездарник, или си умрял.

Синя власт, жълта власт, червена власт. А цъфти …сивата икономика.

Миналото е пролог: много е важно как си живял, преди да се родиш.

Хобито да лаеш става занаят, когато хванеш със зъби първия ти подхвърлен кокал.

Носеше две дини под една мишница, но и двете бяха зелени.

Предпочитам да мълча: когато не говоря, слушам себе си.

Завиждам на хората, които продължават напред, към своето минало.

Патките са прости, но с перата им са писани истории.

Най-много мълчат тези, които имат да ни кажат много неща.

Когато хвърляш камък, внимавай - не знаеш кого правиш известен.

Няма човек без достойнства - този, например е гениален негодник.

Най-глупавото нещо на света - стар глупак.

Има този, който дава.

Приказките са деца, за които казват: говорят като старци!

Понякога ласката удря злия по-жестоко от юмрук.

Мълчанието е най-красноречивият отговор.

Морето е свобода, защото върховете се измерват от него.

Във всеки недостатък има красота.

Така хранеше своята надежда, че тя се охрани.

Властнико, ако не говориш на хората, те ще почнат да слушат себе си.

Пословицата е добре съкратена приказка.

Защо наричат парчето метал в камбаната език? Защото чрез него тя говори.

Ако тумбакът е гол, пищовите са опасни.

Празна глава, а дебела.

Беше не човек, а знаме: хем го носеха, хем непрекъснато му правеха вятър.

Мислене по европейски стандарти.

Съвет към критика: ако не разбираш нещо, хвали го …неразбираемо.

Както прав не значи пръв, така и пръв не значи прав.

Ако искаш да си самотен, живей без мечти.

Шефът има 32 зъба - всичките мъдреци.

Този народ оглуша, защото непрекъснато слуша гръмки фрази.

Правописният речник прочете ръкопис на млад писател и се изчерви от неудобство.

Хитрият писател си купува критик и едва тогава започва да пише.

Изсякоха горите, но не построиха оазиси, а се снабдиха с миражи - бяха по-евтини.

Удължаваше живота му, като го печеше на бавен огън.

Благодареше му, като използваше най-цветистата каруцарска лексика.

Никой не го нападаше, защото бе обграден с врагове.

Гореше в работата си, а с пепелта шефът му тореше цветята си.

Подливайки му вода, го поливаха - беше цвете за мирисане.

Сатирик - показва си зъбите, дори когато се усмихва.

Влезе в затвора и стана престъпник.

От теб всичко може да мине, но това, че някой те минава - никога.

Банален случай: взе от живота всичко, но не му даде нищо.

Този кантар изобщо няма чувство за мярка.

Парламент: лявата ръка знае какво прави дясната, но си трае; трае си и средата, защото и тя е златна.

Животът е дълъг, защото изкуството е скучно.

На бялото знаме повече му личи мръсотията.

Политически цирк - все по-малко илюзии, все повече илюзионисти.

Как да плуваме срещу течението, след като живеем в блато?!…

Отглежда змии в пазвата си, за да прави от отровата им лекарства.

Отговорите си изсмукваше от пръстите, които преди това бяха топнати в кацата с мед.

Да се правиш на луд е проява на здрав разум.

Истината блести като слънце, когато я лъжат безцеремонно.

Тя му даваше всичко от себе си, но не го питаше дали той го иска.

Съвестта му непрекъснато го измъчваше и той я обвини в домашно насилие.

Съвестта му се събуди и се ужаси от себе си.

Цар по рождение, слуга по призвание.

Миеше ръцете си преди работа - опитваше храната на тирана.

Какъв специалист! - чува вътрешния глас дори на глухонеми пациенти.

Нов пътен знак: преминаването от думи към дела - забранено.

Думите, хвърлени на вятъра, стигат по-бързо до адресатите си.

- Картината нищо не струва, но рамката е чу-до! - възкликна дървоядът.

Непрекъснато търсеше недостатъци в това, което другите бяха открили.

Крумови закони ли? Ами той бърка в джобовете с чужди ръце…

Най-добре се смеят тези, които не се боят да станат за смях.

От насладите на живота се отвращават тези, които не са ги опитали.

Алкохолът смъква маските, но той също е маска.

Човек, който не може да понася себе си - това е човекът на изкуството.

Нормалният живее, дефектният твори.

Враговете ни познават по-добре, защото познават слабостите ни.

Мъжът се замисли сериозно за продължението на рода и застана на колене.

Съвет: този, който няма зъби, трябва да мълчи.

Големите думи - изтъркани фрази.

Не се караха, защото общуваха с общи фрази.

Харесваше живота си, защото нямаше вкус.

Толкова много кули от слонова кост, а слоновете - в червената книга.

Вечерите са най-тихи край ковачниците.

Шегата е сериозна, когато шегаджията е невнимателен.

Най-близо до човека е комарът - и той е кръвопиец.

Защо здравият разум не се разболява, а изневерява?…

Съвестта му знаеше с кого си има работа, затова изобщо не го закачаше.

Едни работят, други се борят с безработицата.

Не търсеше себе си, защото се боеше да не се намери.

Така преследваше целта си, че тя го помисли за таен агент.

Всяко действие ражда противодействие, тоест бездействие.

Обява: отдавам под наем кула от слонова кост.

Горделивите хора приличат на горделивите птици - излагат на показ задниците си.

Когато една истина се повтори сто пъти, тя започва да се съмнява в себе си.

Опакото е по-здраво от лицето, защото е призвано да го държи.

Умееше да заповядва на вътрешния си глас.

Дон Кихот няма какво да прави тук - вятърните ни мелници са толкова малко!

Хвана се на въдицата му - и оттогава не престава да я хвали.

Властниците не грешат само когато падат.

Имаше толкова стабилни връзки, че му беше трудно да си избере бъдеще.

На какъв език говори вътрешният ни глас?

Обяви, че е щастлив - и плати за това твърде скъпо.

Нещастието е винаги голямо, а щастието - малко.

Нещастието е материално, а щастието - духовно.

Най-красивото и недостъпно чувство - чувството за мярка.

Съчетание на полезно и приятно - усмивка на сатирик.

Мълчат ли тези, които когато говорят, не казват нищо?…

Във всичко виждаше само хубавото и не се колебаеше - крадеше наред.

Правило: направиш ли грешка, ще направиш откритие.

Вчера “Наздраве”!, днес „Наздраве”! - и разруши здравето си.

Мъжът - ангел, жената - дявол, детето - извънбрачно.

Целта е като жената: преследваш ли я, бяга. А заслужава ли си?…

Диагноза: свободен е, защото главата му е празна.

Нарисува автопортрета си, но не го сложи в рамка - обичаше се прекалено много.

Феномен: хапеше, без да отваря уста.

Усмихва се и хапе едновременно. Що е то? Сатирик, разбира се.

Говори и слуша едновременно, но се съгласява само със себе си.

Искате да опитомите някакъв звяр? Съгласявайте се с жена си и ще постигнете своята цел.

Имаше само един, но страшен недостатък - беше добър човек.

Негодникът е добре във всяко общество: властта винаги може да разчита на него.

Няма по-услужлив от мръсника: той е винаги готов, като пионерче.

На този свят безупречно изпълнява задълженията си само смъртта.

Художникът се възхищаваше не от своята картина, а от себе си, по-точно - от света в себе си, отразен в картината.

Разликата: всеки човек работи, но не всеки твори. Но това се разбира от малцина.

Лошият получава повече от добрия, защото от него се страхуват.

Незаслужената похвала е по-лоша от несправедливата критика.

Да е проклет този, който разруши мост, чешма и храм.

Рече да изгони огъня от дома си, а той хукна и към другите къщи.

Трябва душата да го боли, а той бие тялото си.

Сърцето ми е крепост, която може да се превземе само от сърце.

Паметниците са създадени от същия камък, с който строим обиталищата си.

Бум на строителството у нас - но се строят само стени.

Никой не може да редактира мълчанието, тишината.

През целия ни живот болката ни предпазва от смъртта.

Поетът непрекъснато руши тялото си и възпява болката от това.

Очите на сития са кръгли, влажни и безсрамни.

В очите на сатирика свети унищожителен - и милосърден огън.

Плаша се от човека, който изпълнява закон или заповед на всяка цена.

Ръцете на подлеца са меки и влажни.

Геният не трябва да забравя никога, че е човек.

Властникът трябва да бъде справедлив и към себе си.

Истинският съдия седи до подсъдимия по време на процеса.

Дадоха му власт в ръката, а той я превърна в тояга.

Авторът на криминални романи убива себе си, преследва себе си и наказва себе си.

Той не може, защото знае всичко.

Мъдростта е тъжна, а тъгата - мъдра.

Аз не отговарям за всичко, но за това, което е мое, трябва, длъжен съм.

Не може 21 век да е училище за 20-ия, но някои искат да е така.

Розата цъфти, независимо дали я възпяват или не.

Дълго време сърп не се избира - дълго време избира инструмент златарят.

Най-гордата радост - от добре свършената работа.

Виновен е не този, който лъже, а който се лъже.

Правеше се на ударен, защото беше удрян много пъти.

В тази държава камък да хвърлиш, крадец ще удариш.

Има добри думи - любов, например, а двулични. Но това не зависи от тях, а от теб.

Не е задължително да ти е враг приятелят на врага ти.

Всеки има своя истина - а истината е една!…

Истината има толкова лица - но кое от тях е истинското?…

Човекът е толкова лъжлив, че понякога за да каже истината, трябва да излъже.

Ти си променил света дори само защото си се родил.

И най-слабото същество става силно, когато трябва да брани детето си.

Умният бяга от своята сянка, защото тя е най-верният предател.

Верността е вярна на този, който умее да бъде верен.

Главата поема повече удари, когато е твърда.

Всяко нещо да бъде с мярка? Добре. Но ако този, който определя мярката е човек без мярка?

Крепостта се освещава с кръв.

Най-добре е хоросанът, с който се строи крепостта, да е замесен с кръв.

Главите на върховете са бели, защото… Как се изкачва такава височина, а?…

Човекът плаща повече, отколкото печели; обратното е престъпление.

Не е възможно да променяш света, без да променяш себе си.

Криво дърво се изправя най-добре по гърба на крив човек.

И плевелът търси добрата почва.

Компютърът ще загуби битката с книгата, защото няма душа.

И умният става прост, когато влиза в положението на глупака.

Заплаче ли силният, става по-силен.

Вече може да отговаря за всичко, защото е мъртъв.

От цар слуга се става лесно, от слуга цар обаче е немислимо.

Разбраха, че законът работи - толкова много хора го нарушаваха.

Предпочитайте пътищата с дупки - хората се спъват по-често на равното.

Предателят си остава предател, дори когато предаде предател.

Беше толкова отчаян от живота, че вече нямаше друг избор - стана оптимист.

Щедър е този, който няма - и ни дава само себе си.

Съдбата е честна: не се купува, не се продава и е вярна само на един човек.

Защо човекът се издига, след като знае, че ще падне - и ще го боли?

Ако всичко в обществото ни е наред, нямаше да има нужда от закони.

Желязното правило е най-уязвимо - то ръждясва.

Всяко златно правило се отнася до златната среда.

Ако присъстваш, никой няма да забележи твоето отсъствие.

Този, който няма качества за работник, става началник.

И геният бива глупав, но гениално.

Талантът е огън, в който най-напред изгарят най-близките му.

Хубав дръвник се получава от много, много голямо дърво.

Сбърка, защото ценеше, а не оценяваше живота си.

Не се страхувам от смъртта - страхувам се от живота си след това.

Знае ли човекът, дръзнал да полети, какво го чака на земята?

Човек се ражда съвършен, а умира, срамувайки се от това, което е направил от себе си.

Вестници има, журналисти - не.

Ако искате да ядосате един творец, сравнявайте го с друг.

Най-добрата възраст за безсмъртие - 25-30 години.

Чиновникът мигновено претегля посетителя, след което просиява - или дълго се мръщи.

При фалит първи напускат канцелариите плъховете.

Плъховете, напуснали първи потъващия кораб, плуват в свои води.

Картината - това е въздухът около картината.

Прекрасното не е показно, защото в повечето случаи е сътворено за един човек.

Страхувам се от този, който говори глупости, но повече от този, който ги върши.

Най-редкият талант - да мълчиш на място и навреме.

Глупакът слави глупака, защото знае, че и него няма да го отмине тази чаша.

Ако оправдаят престъпника, защо не съдят свидетелите на престъплението?

В литературата е по-добре да бъдеш подценен, отколкото надценен.

Мисли дълго, говори кратко.

Значи ли, че е двуличник, след като ни показва и двете си лица?

История: главите падат - остават ореолите.

Човек без минало е като кораб без котва.

Ако изкуството е родено от скука, то е скучно.

Човек се връща в миналото си, когато е слаб.

Калната ръка принадлежи или на творец, или на мерзавец.

Пей, но не възпявай!

Самосъд - има такава дума, която сме забравили. За щастие, тя не ни забравя - живее във всеки у нас.

Шеф на некадърниците е най-големият некадърник от тях.

Не беше нито от едната, нито от другата страна на барикадата - беше самата барикада.

Жената остарява, когато започне да увяхва усмивката й.

Феномен: всички въпроси, които задава, са риторични.

Той обичаше тлъстия кокал - и обичта им беше взаимна.

Кокалът обичаше това куче, защото то го почистваше идеално.

Имаше широк хоризонт, но нямаше небе.

Правеше такива маймунджилъци, че доказваше Дарвин.

Продавам изгодно опорни точки и лостове, комплекти, на едро и дребно.

Срещнем ли на пътя си добър човек, това вече ни се струва подозрително.

Най-голямото нещастие е да знаеш, че си роден, за да бъдеш щастлив.

Повдигна въпрос и го остави да виси толкова време, че го счетоха за свален от дневния ред.

Цял живот прави кал - работи в тухларна.

Събра си ума - и потъна в камара от глупости.

Не е странно, че и времето има възраст - странното е, че тя съвпада с нашата.

Разбираше се с всички други животни, със себе си обаче - никога.

Най-сигурните доказателства в съда са тези, които се броят.

Животните се примиряват с природата, човекът обаче е непримирим.

За да разбереш животните, трябва да поживееш между хората.

Едно нещо съм сигурен, че ще дочакам - миналото си.

Храмът принадлежи на застаналия пред вратите му просяк.

Елит: колко много легенди - и нито един човек.

Беше се откъснал толкова напред от нас, че виждахме гърба му като мишена.

По пътя към ада има ли табели за ограничаване на скоростта?

Човек се чувства най-добре в мечтите си, и то в най-шантавите.

Изигра се, защото играеше себе си.

Има омраза, която е по-скъпа от любовта - тази, която я защитава.

Всеки миг под слънцето е нов, защото слънцето е винаги ново.

Работеше с думи, а наоколо хвърчаха трески, защото… дялаше недодялания.

Съмнявай се в безспорното, както се съмняваш в общоприетото.

Защо здравият разум изневерява, а не се разболява?…

Беше бездарен артист - а толкова талантливо играеше в живота.

По-противна от ситата е охранената надежда.

Естествено е, че няма глава - нали е мутра!…

Дайте ми власт и ще видите, че аз съм изключение от правилото.

Знамената са нови и чисти, но ръцете, които ги носят са стари и мръсни.

Преди да убиеш змия, помисли: ами ако тя е създадена да ухапе врага ти?…

Не винаги тихият е дълбок; не винаги неспокойният е повърхностен.

Човече, пази врага си, защото той ти е най-верен.

Може да си чист като сълза на сърна, но ще те употребят за кал именно заради това.

Вселенско чудо: ласкателят лае, а този, който пази истината, върти опашка.

Падне ли в бърза вода, камъкът се чисти от излишъци.

Много често силният е прост, а слабият - хитър.

Кучето върти опашка не защото е вярно, а защото иска да забележат верността му.

Владееше най-трудният за усвояване език - мълчанието.

Камъкът, който хвърляш по някого, удря теб.

Най-трудно се покрива с трева камъкът в пазвата.

Хитрият юнак удря с чужди ръце - и се мръщи от болка.

Лае, хапе и върти опашка едновременно.

Когато властта се обгради с ласкатели, с нея е свършено.

Кучето знае: ако синджирът е дълъг, свободата е по-скъпа.

Лъжата е като някои хора: красива отвън, грозна отвътре.

Пази се от влажни очи и влажни ръце - едните проклинат, другите предават.

Златото може да купи човека, истината обаче да купи - не.

Той се радваше, защото крадяха от него …мъдрост.

Когато ядеш плод, мисли за корените на дървото, а не за короната му.

Може да се случи кучето да ухапе добрия човек, но защо това трябва да му бъде навик.

Срамът живее в очите.

Не наранява ножът, не наранява дори ръката, която го държи - наранява злото.

Когато видят, че пътят има само начало и край, усложняват живота му с кръстопътища.

Измаменият приятел може да ти прости измяната, тя обаче ще ти напомня винаги за себе си.

Каква голяма, голяма лъжа - а каква малка опашка!

Какъв човек: наранява те, а след това превързва раната ти.

Чия е раната - на наранения или на този, който наранява.

Ударите на съдбата се нанасят от най-обикновени хора.

Ударите на съдбата могат да те научат на много неща, ако не те убият, разбира се.

Най-много молби към небето отправя селянинът.

Змията не може да се ухапе сама, човекът обаче - да.

Шарен свят: малкият иска да е голям, а големият - малък.

Човекът винаги търси лошото в доброто; в лошото добро също може да има.

Говори кратко - пиши точно.

В изкуството най-много спорове възбужда простотата на изказа.

Случва се пътят да избере кой да върви по него, а не обратното.

Тя и той - това е човечеството.

Обикновено ласкателството е начало на рекет.

И етикетът е стока, и стоката е етикет.

Знаменосци - колкото щеш, а знамена няма.

Умният спори без думи - кимайки.

Когато хората поевтинеят, поевтиняват и думите.

Ако всесилният е слаб човек, тежко на силните в държавата.

Пътят към ада се отъпква от живите.

Фасадата - богата, домът - беден; фасадата - бедна, домът - богат.

Сатирикът се смее - и му плащат. По-късно плаща той…

От началото до средата на пътя се върви по-трудно, отколкото от средата до края му.

Познавам човек, който прави злини, смеейки се.

Злият, който няма зъби, е дваж по-зъл, защото хапе с език.

Помоли любовта: - Дай ми своя огън! - и изгоря.

Полковници, не ставайте генерали - така ще загубите изведнъж всичките си мечти.

Всеки сатиричен вестник трябва да се нарича „Слънчеви петна”.

Вълчият апетит е първото нещо, което губи падналият от власт.

Добрият пълководец е или в авангарда на ариегарда или в ариегарда на авангарда.

Осъзна вината си - и това се оказа достатъчно, за да е с чиста съвест.

За пръв път помисли, че е безсмъртен, когато прочете автобиографията си.

Защо му е тази слава, след като вече е само статуя?…

Помни: не ти избираш враговете си, а те теб - затова ги уважавай..

Искаше да има позиция и си я купи, при това доста изгодно.

Когато първият се засмее, последният тръпне от ужас.

На него му липсва нещо, но какво, не може да разбере и той самият.

Вярваше в щастливия край на всяко свое ново начало.

Имаше връзка с мъж - спеше с жена му.

- Търсенето расте, но предлагането - още повече. Пазар! - горещи се проститутката.

Докато дясната ръка бърка в джобовете ни, лявата създава илюзии.

Целта му беше да докаже, че средствата му са честно спечелени -и той нито подбираше, нито пестеше средства за това.

Имаше толкова много грижи, че нямаше време да се разтревожи.

Взе от живота всичко, но не направи от него нищо.

Взе от живота всичко, но го направи на нищо.

Крадеше време, като си въобразяваше, че краде пари.

Обичай живота и той няма да забрави да ти отмъсти.

Добре възпитаният човек е най-зле платеният в тази страна.

Държавата трябва да отделя повече средства за възпитаване на възрастните.

Победи себе си, но не пред другите; те непременно ще се възползват от това.

За съществуването на силните са виновни слабите.

Показният подвиг съдържа и отрицанието си.

Колкото и силни навици да има, всеки прави всяко нещо за пръв и единствен път.

Творецът е добър човек, но с най-близките си е жесток и деспотичен.

Ако борейки се за себе си се бориш и за другите, борбата ти е справедлива.

Потвърденото от опита знание е безценно.

Човекът: дали му всичко, а той искал повече.

Да можеш е повече, отколкото до знаеш, но е недостатъчно; учи се цял живот.

Празнуват юбилей на писател, а поканените на празника са най-големите му врагове.

Предпочитам изкуството пред хляба, цвета на дървото - пред плода му.

Добрата поезия е преписана от живота на душата.

Не го четеше никой друг, освен критиците - а беше класик.

В науката върховете се измерват от морето, в изкуството - от върховете.

Не е важно с какво перо пишеш - важно е как пишеш.

Когато е на власт, защитава лъжата, когато е в опозиция - истината.

Да пишеш и да се опиваш от думите си е глупост, да го правиш, когато критикуваш - престъпление.

Беше безумец - и само по това се разбираше, че е гений.

Творческа характеристика: бездарен поет, но кротък, не пие, не пуши, не върши глупости.

Мързеливият глупак е за предпочитане пред работливия.

Уважавай себе си, но не прекалявай, въпреки, че уважението никога не се превръща в обич.

Само едно нещо е по-жилаво и неизтребимо от плевела: истината за него.

Нищото към нещото: - Ако не бях аз, нямаше изобщо да те има.

Построи си дом и го обяви за собствено пространство.

Не искам твоята любов, защото едва търпя своята - самовлюбен съм.

Плачеше и се мръщеше, защото му бяха отнели правото да се смее през сълзи.

Най-истинският приятел ти подарява пътят - това е мостът.

Уморени от живота са тези, които не знаят що е умора.

Българинът се прави на ударен, въпреки, че отдавна е пребит.

Ядем се един  друг, а държавната софра е още пълна!

Дрънка оръжие, но какво: онези пищови, на голия си тумбак.

Кучетата се боят от тези, които не се боят от тях.

Само слабите имат нужда от бог, защото имат нужда от вяра.

Любовно признание: мразя те, защото те обичам.

Съдиите не са непогрешими - непогрешими са тогите.

Една любов: - Търсех те, а намерих теб.

Само един човек досега е претърпял гениално корабокрушение на сушата - Дефо.

Дървото изсъхва, корените му изсъхват, - а споменът за този, който го е посадил, живее.

Хората помнят тези, които създават и не забравят тези, които рушат.

Как да чукна на дърво, като главите ни са талашитени, моята - също.

Да тръгнеш е лесно; по-трудно е да станеш.

Само чистият може да бъде опетнен - това се знае най-добре от мръсния.

Имаш ли думите, ако имаш и перо, богат си.

Ако си слънце, не заставяй хората да са слънчогледи.

Хората слугуват на идеите си, вместо да им служат.

Щастието е почивка, нещастието - път. Към щастието.

Сладките неща в живота са непредвидимите неща.

Той носи медала си като рана.

Той е с две леви ръце - а вие искате да знаете какво прави дясната?

Цар на царя на животните е …лъвицата.

Няма нищо по-опасно и смешно от възгордял се слуга.

Огледалото е съветник на некрасивите духом.

Най-тежко удря камъкът, държан в пазва на майка.

Непознатият път е по-дълъг и по-опасен, отколкото е.

Обидата е повече от плесник, ако плесникът не е незаслужен.

Лъжецът вярва на всички лъжи, понякога даже и на своите.

Талантливият трябва да бъде щедър; щедростта също е талант.

Страхът и срамът са братя близнаци - видят ли единия, сещат се за другия.

Заплашва силният; слабият удря.

Истината е сигурен щит дори ако лъжата е меч в ръцете на властта.

България, 2007 г.: Едно стадо - много овчари; тежко на стадото.

Ситото куче е по-зло от гладното: то пази кокала си.

Управници, смилете се над надеждата: вижте на какво е заприличала - нахранете я.

Човекът си отива винаги обиден; земята ще успокои болката му.

Опита се да разтърси глава, но не успя. И за пръв път от толкова години разбра, че нея я нямаше.

Важно е след като си опечеш работата да изчезнеш яко дим.

В някои извори на вдъхновението има жива вода, в други - огнена.

Денят на поезията за него е Трифон Зарезан.

Без труд няма вдъхновение.

Пий от изворите на вдъхновението, но не препивай.

Съдете не престъпника, а пътя до престъплението.

Поискай и ще ти се даде… обещание.

Покоряваме върхове, а земята, която ни храни, пустее.

Така си и умря, без да се засмее - все някой друг се вреждаше да бъде последен.

В природата всичко е на мястото си, в природата на човека цари безпорядък.

Всяка привилегия заробва двама души - този, който я дава и този, който я получава.

Критикувайки, изравнява със земята всички - и израства, израства…

Има само един справедлив съд - съвестта.

Обикновено за морал говори този, който го нарушава.

Държава, която не обича децата, е обречена.

Толкова много последни, а смях няма и няма.

Богатият на мечти нито печели, нито губи - и е винаги богат.

Той е с две леви ръце - как да знае какво прави дясната?

Полза от омразата между кучето и котката няма; но от омразата между котката и мишката?…

Така гонеше интереса си, че най-накрая съвсем го прогони..

Беше на диета за отслабване, почти не се хранеше, консумираше само мъже.

Ако не си виновен, не се оправдавай - ще те заподозрат в нещо, което не си извършил.

Истината е великодушна, законът - бездушен.

Този, който разговаря с планината, знае какъв ще е отговорът й.

Откраднатото мисли, че крадеца му принадлежи - и тази мисъл е страшно вярна.

Живееше за чужда сметка, като при това не забравяше да поиска рестото.

Пое подхвърления кокал - и веднага изпита вълчи апетит.

Съединението прави силата? Ами ако съединението е само на книга, а силата е измислена?!…

За да успееш, снишавай се - може да помислят, че се готвиш за скок.

Празният или дрънчи, или звъни - зависи кой го бие.

Врати, врати, врати… От двете им страни - хора. И никой от тях не се замисля дали е вътре или вън… Много са вътре, нали?

На малкият човек му е нужно голямо щастие, големият се задоволява с малко.

Някои книги трябва да излизат с празни страници - така ще служат поне за бележници.

Някои птици се къпят в пясък, някои хора - в кал.

Непрекъснато разиграваше коня си и така срасна с него, че се превърна в кентавър.

Бъркаше в кацата с меда, но не облизваше пръстите си: било нехигиенично!

Когато четеше морал, сричаше.

Боговете мълчат, защото фактите, които говорят, са не само странни, но и голи.

Забелязал съм, че порядъчните се занимават прекалено много с… пороците.

Най-доброто съчетание на полезното с приятното - усмивка на сатирик.

Ръката на закона е къса, когато раздава правосъдие. А когато взема е… о-хо-хо!

Той цял живот търсеше себе си - загубен човек!…

Ако разбереш, че си цел, помотай се насам-натам безцелно и нецеленасочено - така ще заблудиш и най-опитния стрелец.

Най-слаби са всъщност силните на деня; паднат ли веднъж трудно се изправят - липсва им тренинг.

Репортаж с камък на шията.

Обява: стена дава уши под наем.

Всеки ден се убива от работа, а е още жив.

Редовно давеше мъката си по свой начин - и накрая се спиртоса.

Хвали - и винаги ще бъдеш прав.

Преструва се, че струва повече от пет пари.

Славата отива при онзи, който не я търси.

Струваш толкова, колкото светлина и топлина отдаваш.

Поетът познава всички пътища към щастието, защото цял живот е на кръстопът.

Тя беше риба, но златна, защото мълчеше по-добре от другите риби.

Беше голям дявол, но имаше слаби ангели.

Разказаха му играта, а той я научи и стана знаменит играч.

Гризна дръвчето, а то разцъфтя в зъбите му.

Смъкнаха му кожата и ахнаха - под нея се показа друга.

Ние пак сме тук, но вече хич ни няма.

Подляха ни вода, а ние им направихме кал.

Затворили небето му в клетка и го принудили да лети в него.

Хазната ще се напълни, ако обложат с данък и подкупите.

Самари много, магарета малко.

Обезумя от радост, защото му взеха акъла.

Непрекъснато пиеше - така утоляваше жаждата си за слава.

Теориите за масите ги пише столът.

Влязоха му в положението, когато и те излязоха в пенсия.

Я-я! Този кавал има само една дупка - деветата.

Бизнесът у нас върви, защото кражбата не се наказва.

Скуката е сложно нещо - понякога тя ражда шедьоври.

Длъжникът, който не се издължава, е длъжен преди всичко към себе си.

Изяде калая - и сега Менделеевата таблица е по-бедна.

Гърмът търсеше ясно небе, за да бъде чут както трябва.

Блатото е по-зловонно, когато е плитко и просторно.

Всяко съзаклятие е сляпо - само предателят му вижда добре.

Не беше стока, затова не можеше да се продаде.

Някои хора се смеят, за да не заплачат. Наричат се сатирици.

Той живее в една усмивка, а усмивката се мръщи.

Божа кравица мляко не дава.

Къде влизат тези, които излизат в пенсия?

Свиха му страшен номер - свиха му номера в живота.

Бяха странна двойка: той - перде, тя - завеса.

Кажи ми кой ти завижда и аз ще ти кажа колко пари струваш.

Връзваше кучето си, защото то му вярваше. Така постъпваше и с приятелите си.

Гръбначният мозък към собствения си гръбнак: - Прегъни се бе, идиот такъв!

Плевелът е неизтребим, защото с него воюват всички.

Ще го отсвирят, защото играе по чужда свирка - и си свирка.

Оплете конците - и вече съвсем не вдява.

Заради гората не виждаше дървото, от което става свирка.

Новото, родено от болка, е по-добро и по-трайно ново.

Само този, който знае цената на сълзата, може да пише за нея.

Изкуството е истинско, когато е изчистено от всякакво изкуство.

Тъй благородно е да бъдеш свещ под толкова запалени звезди.

Най-страшни са правилата, които си създаваш и налагаш сам.

Разговарям с теб по телефона - и сякаш слушалката е жива.

Ситият не разбира от изкуство.

Най-земният бог - хлябът.

Не наранявам никого, защото съвестта ми е кървяща рана.

Дори когато плачеше, измисляше мръсотии - правеше кал със сълзите си.

Толкова е отдаден на другите, че понякога липсва на себе си.

И крилете могат да бъдат сиви, но са криле.

Всеки се бори с нещо, достойният - със себе си.

Съвестта му знаеше с кого си има работа, затова изобщо не го закачаше.

Умее да цени живота този, който има малко.

Рядък случай: съвестта го гризе, докато гризе кокала.

Празното не може да се сравни с нищо друго, освен с празно.

Човече, не се вторачвай в стълбата - по-важно за теб е стъпалото.

Никой вече не може да направи нищо за човека, който се е предал.

Никой вече не може да направи нищо за човека, който е предал.

Ако не можеш да обичаш другите, ти не можеш да обичаш и себе си.

Най-къс и най-дълъг е пътят до сърцето.

Няма по-голям черноработник от човека на изкуството.

Казваха, че нещо не му достига - а него изобщо го нямаше!

Излезе от кожата си, а сега се чуди как да се върне в нея.

Правете си илюзии само ако сте илюзионист.

Съмнението е най-верният съюзник на вярата.

Най-страшното: очите на толкова деца с разбити съдби, които те гледат от екрана и питат: - Защо?

Мразят се, защото си приличат - това привилегия само на жените ли е?

Героят търсеше светлина, а намери огън - и изгоря.

Цел може да е и обратният път.

Строежът е монолитен, защото тухлите се правят от кал.

Понякога мълчанието хапе по-страшно от думата.

Не всяко мълчание е знак за съгласие.

Пожелание: бъди справедлив, когато съдиш себе си.

Студът е по-чист, но всички предпочитат топлината.

Никой не доказва по-добре истината от лъжата.

Ако искаш да те обявят за луд, казвай това, което мислиш.

И слабият става силен, когато срещне съпротива.

Набиха го, защото се набиваше в очи.

Много знае, защото знае да мълчи, когато знае.

Мечтая да измисля часовник, на който стрелките да се въртят обратно.

Последният се смее най-добре, ако се смее над себе си.

Само едно начало - и един край ли има всеки път?

Ситият няма нужда от песен.

Един от най-точните изрази в нашия език: ще разваля тези пари.

Да живее смехът, който лекува, наранявайки.

Търси в жената до теб това, което другите намират в нея.

Най-тежкото наказание за една любов, твоята любов - безразличие.

Навикът - единственото нещо, с което не трябва да се свиква.

Този, който знае по-малко, пита по-малко.

Устата е дадена на човека и да мълчи.

Човекът слугува на лъжата - на истината може само да се служи.

От всичко живо на този свят само човекът осквернява природата.

Лъжата съществува само защото човекът не може да търпи истината.

И лекарят може да се изцапа с кръв, и съдията може да се изпръска с кал - не трябва да се случва обратното.

Този, който брани свободата си, рядко брани свободата на другите.

Съдбата помага на тези, които я потърсят за помощ.

Всеки върви към нещо, аз - към себе си. Всеки чака нещо. Аз - себе си.

Станах за смях, защото посмях да направя за смях този, който се смее последен.

Нападай победителя в часа, когато пирува след победата.

Винаги и никога - още две думи, лишени от съдържание, празни.

Тръгна му по вода - по тази, която му подливаха.

Когато светлината е в опасност, пророците са много.

Митинг. Стадото поздравява вълците, които са все още само на трибуната.

Когато мракът не е цял, светлината е в опасност.

Той не работеше нищо, защото ден и нощ носеше жена си на ръце.

Човекът се съизмерва с целта си - колкото по-трудно постижима е тя, толкова по-голям е той.

Един град е твой, когато едно дръвче, една тревичка или едно цвете от него са твои.

Жените обичат тези, които играят и умеят да губят красиво.

Шамарът може да бъде предимство, ръкопляскането - никога.

Когато пиеш вода от планината, ставаш част от планината. Когато пиеш вода в града, пиеш просто вода.

Девет месеца след края на всяка война или революция се раждат много деца.

Истината ни изневерява обикновено с този, който съумява да я излъже дискретно.

Много знае, защото никой не знае, че знае.

Мразя не света, а хората, които го мразят, пресътворявайки го по свой образ и подобие.

Лицето на човека говори много повече от това, което притежателят му би могъл да каже за себе си.

Ръкопляскането с една ръка се нарича плесница и се практикува твърде рядко на публични места.

Разказаха му играта - той запомни правилата й, приложи ги и забогатя.

Ръцете му са пълни, а той продължава да граби. С очи.

Той не само влезе под кожата ми, но се зае да ме пропъди оттам.

Колкото и да върви, човекът стига до началото, тоест до себе си.

Реката шуми, значи живее. Но това правило в никакъв случай не важи за човека.

С очи също може да се краде, но това е почтена кражба.

Не беше добре - тресеше се от смях през сълзи.

Свещ, лист, перо - това е всичко, което иска за себе си геният.

Най-отчаяно и диво обичат незабележимите, усетили, че са забелязани.

Умната жена никога не казва на мъжа си, че е глупава, а го оставя сам да разбере това.

Изпусна му края и сега се стреми към златната среда.

Всеки факт е невероятен, ако е факт на място и уважава себе си.

Напи една света вода ненапита - и се напи.

Участ, достойна за окайване: на рака-войн, който крачи назад и вика “Напред! Напред!”

Съвет: мирувай в златната среда и ще видиш как в края на краищата всичко ще излезе на добър край.

Как да си затваряме очите, след като не можем да си затворим устата?…

Най-сполучливо воюват за утвърждаване на обществения интерес пороците.

Страстите му - горещи като огън, очите му - студени като лед.

Имаше правилни черти само когато се оглеждаше в криво огледало.

Постави въпроса ребром тогава, когато започнаха да му се четат ребрата.

Предпочитам бъдещето на миналото пред миналото на бъдещето.

Кучетата на елита са знатни помияри - с какъвто живееш, такъв ставаш.

Боже, какво бъдеще имам! - възкликна маймуната, след като видя човека. И заплака.

Живее на гърба му, но крои планове да се качи на главата му.

Пожелай на детето мъдрост на младини и памет на стари години.

Има ласки, които удрят; има сълзи, от които те побиват тръпки.

Българинът в Европа: спрял се на магистралата и не знае кой път да хване.

Сравни го със земята и чак тогава разбра, че е имал работа с връх.

Не дава надежди - продава ги.

Вижда те добре, защото те гледа накриво.

Влезе в положението си едва след като го оправи.

Не „не падай по гръб”, а „нападай в гръб”.

Даде и двете ризи на ближния си, защото и двете бяха кирливи.

Не пасе трева - на държавна ясла е.

Какъв човек: вместо да ни плюе, плюе на ръцете си.

Най-важното в живота: да минаваш между капките, когато не вали дъжд.

Някои поети хранят Пегасите си със зърно, други - със сено, трети - с плява и това личи по стиховете им.

Защо слънчогледът не слънчасва? Защото го закриля слънцето, разбира се.

Беше душа човек, затова му бръкнаха яко в душата.

Най-големият кошмар на изкуството - разкрасяването.

Защо всички царе са голи, а нашият - не? Защото му върнахме имотите ли?…

Всеки град се управлява от крайните си квартали.

Може би умиращият вижда в последния си час не смъртта, а любовта си.

Домът на скитника е със стени от вятър и огнище, в което блещука жаравата на звездите.

Началото трябва да бъде по-здраво от продължението, защото е темел.

Правеше впечатление с това, че не иска да прави впечатление.

Хитрите казват на лъва: “Колко си красив!” когато той изважда ноктите си.

Не може да бъде свободен този, който дори само веднъж е бил подчинен.

Думата „полилей” не е грациозна, както трябва де се очаква; тя върви прегърбена, за да не се одраска в небето на собствения си таван.

И настолната лампа превива гръбнак - но свети!

Интервютата на този журналист са добри, защото той задава само риторични въпроси.

Истината е просто нещо, сложни са отношенията на някои хора с нея.

Алкохолът си отмъщава на хората, които го унищожават.

Най-големите слуги са господари - те слугуват на боговете.

Обикновено този, който има средства, няма цел.

Когато купуваш къща, избирай не съседите си, а жените им.

Винаги мълчеше, защото знаеше само това, което не трябва да казва.

Има една отлика между човека и говедото - той пее!

Има чисти ръце, защото непрекъснато пере… пари.

Най-лесно се измисля герой, най-трудно - човек.

Поетите се раждат, а редакторите им се назначават.

Съветваше чиновниците да вземат подкупи само от подкупни индивиди.

Ами ако стените имаха и усти, а?…

Много думи летят - твърде малко от тях обаче са крилати.

Началникът непрекъснато грешеше, а от неговите грешки се поучаваха подчинените му.

Обикновено дава акъл на другите не този, който има акъл, а пари.

Гледаш приятеля си и мислиш: - Какво сърце прикрива откритото му лице?

Добре е не когато времето работи за мен, а когато работи вместо мен.

Когато прекаляваше с виното, мълчеше - истината му бе по-скъпа от всичко на света.

У нас: решиха да проведат месец за борба срещу корупцията.

Етикет: оригинален стандарт.

Той постоянно намираше времето, което другите губеха, но не знаеше какво да прави с него.

Българин съм - и всяка сутрин си задавам един и същи въпрос: днес ли настъпва бъдещето?

Гръбначният към главния мозък: - Колко бразди щеше да имаш, ако се беше сгъвал като мен?…

Крадецът измисли аларма, която можеше да се обезвреди само от крадци.

Кови желязото, докато стане горещо.

Най-доброто нападение при жените е отбраната, и то мълчаливата.

Чудо на природата: оригинален чиновник.

Искаше да бъде безсмъртен - и непрекъснато убиваше времето си.

Съвет: бъди щедър към враговете си и внимателен със своите приятели.

Той ми струва скъпо, защото ме обича.

Глупакът не винаги е кръгъл, но кръглият много често е глупак.

Ще ви кажа дали времето е най-добрият лекар, ако разбера каква е специалността му.

Човек никога не знае кога е в миналото и кога - в бъдещето.

Едновременно да духаш и да гълташ едва ли е възможно, твърди комедиографът Плавт. А е живял и творил в Рим…

На този свят няма нищо по-тъжно от опитомен поет.

Парите миришат само когато са прани.

Мразя церемониите, защото в тях има нещо униформено.

Колко лесно е нещото да стане нищо и колко трудно е нищото да стане нещо.

Да бъдеш убиец на напразни надежди не е толкова лесно, колкото изглежда.