Марко Марков

Съгласието е знак за мълчание.

Ако чуждите пари горяха пръстите, нямаше да можем да се разминем от безръки.

Ходи жаден, защото гази водата.

Всяко добро за зло.

И пукнатият лев струва нещо по-голямо от един пукнат лев.

Всеки на този свят може да те излъже, земята - не.

Обирът стана, когато парите отиваха при пари.

В пазвата си носеше камък, а под камъка - змия.

Лъжливо овчарче? Дори такова вече няма.

Който не зяпа, лапа.

Гробовете могат да кажат много неща, но никой не ги пита.

Един пие, друг плаща, трети захваща: - Вашта м-м-м!…

Да даваш, когато имаш е лесно. Затова давай, когато нямаш.

Търсеше под телето вол - и го намери.

Не остави камък върху камък - с тях си построи замък.

И от думи попара става, но който я сърба, трябва да я духа

И началото се връща, но когато не трябва.

Когато трябваше да каже нещо отговорно, вземаше уста под наем.

Не скучае със себе си само скучният.

Уважавай врага си, за да те уважава и той.

Цена нямаше, затова го продадоха на безценица.

Подарената свобода е по-тежка от робия, защото й се подчиняваш доброволно.

Днес има само един начин да забогатееш - като крадеш.

Щастие е да се родиш човек; нещастие е да не продължиш да се раждаш.

В мен всякога се играе драма, в която аз винаги съм само зрител.

През целия си живот човекът се върти около себе си. Като часовник.

Човекът може да има само едно богатство - спомените си.

Всяко писмо е автопортрет на този, който го е написал.

Има дуели, в които загиват секундантите.

Може да се живее с чужди мисли, но с чужди чувства - не.

Първото условие да живееш като поет - да нямаш пари. Второто - да ги харчиш щедро и безразборно.

Популярността носи пари, славата - грижи.

Не му трябваше глава, защото имаше солиден гръб.

Защо свети мълнията ли? За да може гърмът да избере къде да падне.

В този мач победи съдията.

Любов. Той намери себе си в нея, тя - в него.

Критикът хвалеше живописеца, защото и двамата бяха далтонисти.

Някои вратове крепят глави, други - цели държави.

Има хора, които пълзят дори когато летят.

Не го забелязваха, когато беше прав. Забелязаха го, когато си седна на задника.

Бог предполага, човек разполага.

Законът на Нютон важи и за тези, които се издигат по втория начин.

Как да не станеш консервативен при толкова консерванти в храната.

Погребение на поет. Най-много плачат тези, които го убиха.

Няма голям поет, който да е бил признат приживе.

Самоуби се, но преди това си осигури достатъчно подходяща публика.

Най-трудно се превземат крепостите, които нямат защитници.

Къде да му сложим лавровия венец, след като няма глава?…

Голямото зло е поощрявано от безучастно малко зло.

До славата води не път, а тревясала, покрита с тръни пътека.

Този, който подарява любов, подарява грижа.

Във всяко общество господарят на слугата е слуга на господаря си.

Мъдростта е скъпа, макар, че не струва нищо.

Аз имам само една движима собственост - себе си.

Целият живот на човека е правене и поправяне на грешки.

Най-лесно се издига празният.

Ако часовникът ти изостава, спри се и го изчакай.

Някой може ли да обясни фразата „баснословен успех”, без да се изненада?!…

Наистина беше рядка птица - обвиняваше и папагала в плагиатство.

Пирувай, но не говори; думите на пируващия са щедри и глупави.

Поклонът, направен със смях, не е унизителен.

Не владее, защото не умее да разделя.

Щастлив народ: прагът на бедността е висок, а прагът на богатството - нисък.

Поклонът на сатирика трябва да бъде част от сатирата му.

Нещастен брак: единият партньор е свободен, другият - роб, но всеки от тях мисли, че е роб.

Не можеш да надхитриш шегата, но можеш да я надсмееш.

Има хора, на които глупостта им отива страшно много.

Странно - този, който може, мълчи, този, който не може, говори.

Разкошен роман! Какви илюстрации има само!

Няма малък или голям глупак. Има само глупак.

Щастлив брак: единият партньор е свободен, другият - роб, но всеки от тях мисли, че е свободен.

Помни: звездата пада, за да я забележим.

Не е важно да си - важното е да бъдеш.

Краят е начало, защото ожесточава и вдъхновява.

Обикновено стартът и финалът са на едно и също място.

Понятието „малък герой” е въведено от комплексар или от грандоман.

„Ужасно добре” - има случаи, когато този израз звучи ужасно добре.

Ще постигне много този, който е свикнал да има малко.

Новата истина блести от чистота.

Понякога и сапунът е мръсен.

Обикновено силните на деня са слаби нощем.

След като дал на двамата си големи сина целия си имот, бащата се обърнал към третия и рекъл: - Завeщавам ти моите връзки!

На главата на държавата гори огън, а гражданите мислят, че това са илюминации.

Главата на държавата винаги слага качулка след дъжд.

Когато се обърне колата, пътищата стават с един по-малко.

Лъжата винаги се съобразява с истината, истината с лъжата - никога.

В любовта е така: идваш, за да си отидеш, отиваш си, за да останеш.

Рядка птица - обществено полезен ВИП.

Имаше много трески за дялане - беше голям пън.

Старост - когато и небето започне да ти тежи.

Всяко удоволствие има неприятни последствия.

Добре възпитаните се смеят най-добре, защото винаги са последни.

Всяка победа е пирова.

Когато човек изведнъж стане прекалено внимателен, това е знак, че ще иска нещо.

Бъди краен - златната среда е блато.

Жената, която те обича, може да те унищожи, но никога няма да те предаде.

Умният понякога се прави на глупак, глупакът винаги се прави на умен.

И най-безстрашният властник изпитва панически страх от изкуството.

Най-добрият тил за този, който воюва, е любовта.

За да демонстрира предаността си, гласуваше и с двете си ръце, т.е. предаваше се.

Хитър придворен - предпочете монетния двор пред двора на владетеля.

За да запази чувствата си, понякога сърцето трябва да бъде не сейф, а хладилник.

Най-силното оръжие във всички времена - перото.

Истината не е красива - истината е чиста.

Когато водачът е роб, пътят е робски.

Поваленият има само един шанс - да се изправи.

Всичко може да бъде подчинено, изкуството - не.

Повечето от любовта е само очакването тя да се яви.

Никой не е донесъл повече зло на човека от стремежа му да притежава.

Най-много казват тези, които мълчат. Един от тях е бог.

Създаденото е по-голямо от създателя си.

Смъртта няма смисъл, когато животът е изживян, както трябва.

Творецът не е роден от идея, но може да бъде убит от нея.

Творецът трябва да служи не на идея, а на Родина.

Най-тежкият дълг - наследеният.

Родено в самота, изкуството воюва със самотата.

Животът на всеки човек е поредица от престъпления и наказания.

Пловдив е град, възвисен от творците си и унижен от безразличието на своите граждани.

Когато човек старее, хоризонтите се отдалечават.

Площадите славят и свалят - думи с еднакъв звуков състав.

Смъртта е най-важното събитие в живота на човека. Изживей го красиво!

61! О, колко малко съм живял! И колко дълго съм умирал!

Лекето непрекъснато търси неопетнен човек, за да му се лепне.

Изкуството служи не на човека, а на душата. Затова в повечето случаи то е трудно разбираемо.

Признание - не ми остава вече нищо друго, освен да целувам стъпките ти до края.

Как да стигна до целта си, след като непрекъснато бягам от себе си?…

Мисли, когато правиш добро някому; има хора, които не искат да бъдат длъжници.

Той ще падне, защото умее да се защитава, но не умее да напада.

Усещам - все повече моето тяло пречи на душата ми, когато тя иска да се радва.

В едно побъркано общество лудостта е напълно нормална.

Да отнемеш свобода означава, че си безпомощен.

Да си постоянно готов за всичко, най-вече за смъртта - това е човекът.

Към философстване са склонни преди всичко лакеите.

Ще - ето, това е любовта. Това е времето на любовта.

Нашите вещи започват да приличат на нас.

Художникът трябва да рисува невидимото, незабележимото.

Мълчанието е злато, защото златото е благородно.

Когато по пътя вървят двама, те винаги са трима.

Бяхме никоя и никой. Как станахме ти и аз?

Помни: този, който иска да те спаси, след това ще иска от теб повече, отколкото е дал.

Първото нещо, което трябва да научи един човек - да иска преди да дава.

Целият живот е една агония. Следва смъртта.

Страх ме е от хората без отличителни белези.

Светлината не може да бъде победена.

Всеки живот е надовършен - защо живеем иначе?…

От всяка жена се излъчва очакване. И още нещо…

Ако искаш да си нещо, стани шут на самия себе си.

Защо преди да умре човекът, дори и немият вика: “Мамо”? Защото й известява, че се връща в нея.

Простото е много по-сложно, отколкото ви се струва - това иска да ни каже изкуството.

Жената е много повече човек от мъжа, защото умее да прощава.

Изправеният човек вижда по-далече. Ако има глава на раменете си, разбира се.

Наблюдавам те с подозрение, защото си предизвикателно чиста и отчаяно строга.

Преди да отидеш твърде далеч, помисли как ще се върнеш.

На 16 вече никой не е невинен.

За кариеристите не важи израза „Не гледай назад”, а израза „Не гледай надолу”.

Жената обръща повече внимание на мъжа, който търси от нея закрила, а едновременно с това иска да е свободен.

Човекът е това, което ще бъде след смъртта си - едно име.

Аз съм задължен към себе си, защото съм задължен към всички.

Художникът винаги вижда образите си като в мъгла. Това е животът, в който те са разтворени.

Да живеят стерeотипите - без тях нямаше да ги има различните хора.

Приятели! Аз си отидох от вас, за да умра спокойно.

Не въздишай с облекчение, щом се усетиш свободен, защото… свободата е тревога.

Облечи усмивката ми - и ще бъдеш приказно красива.

Не слънцето трябва да ми свети, а хоризонтът, към който съм се устремил.

Любов и загуба - две неразривно свързани понятия.

Безсловесно слово - не само съществува, то буквално залива нашето ежедневие, особено напоследък.

След 60 болката не е горчива - все повече и повече тя сладни.

По-внимателно с времето - понякога от един миг зависи целия ти живот.

Индианско поверие: придобиваш част от силата на врага, когото си победил - затова: избирай си силни и честни врагове.

Самоубива ли се смъртта? Ако да, то това е само една смърт, не и безсмъртие.

Създаденият от изкуството човек живее по-истински от истинския.

Водачите на стадото изпадат в умиление от всяка проява на колективна солидарност.

Таралежите знаят, че всяка лисица мечтае за таралеж без бодли.

Най-безгрешно от всички средства за масово осведомяване е ехото.

Твърде малко хора умеят да мълчат изразително.

Понякога лъжата казва истината по-добре от самата истина.

Свободата на човечеството е застрашена, ако съществува дори само един роб.

Ако искаш да те слушат, трябва не да подсладиш думите си, а да ги посолиш.

Един успял бизнесмен - лъжеше лъжците и те му вярваха.

Ябълката мисли, че червеят е неин, червеят - че ябълката е негова. Каква идеална двойка.

Мъжете играят своите игрички, когато са деца - и когато са старци.

Когато главата на държавата няма глава, а любопитни питат дали е на мястото си, хора от обкръжението й отсичат: - Това е държавна тайна!

Претегли думата, преди да я кажеш - тежи ли колкото един хвърлен камък?

Стреми се към невъзможното и прави всичко възможно, за да го постигнеш.

Добитък - нещо, което се добива. Може ли да се добие човек?

Не вярвай на хората, които се обявяват за богове, защото Той е един - Аз.

Човекът си избра Бог и повярва в себе си.

Да смениш име срещу имоти - това вече звучи прекалено монархично.

Беше пример за много хора - подражаваше на себе си.

Въпросът е конфликт, който тревожи само задаващия го.

Този, който не може да отговори на даден въпрос, задава друг въпрос.

Ако въпросът е тъп, отговорът не трябва да е умен, а остър.

Въпросът е по-умен от задаващия го, ако е зададен на достатъчно умен човек.

Ако въпросът е въпрос на интонация, отговорът е ехото му.

Падна от власт и веднага застана в края на редицата - знаеше кой се смее последен.

Падна от власт и веднага застана в края на редицата - бог му беше обещал, че последните ще бъдат първи.

Поетът не може да бъде професионалист, той е любител да края на живота си, до последното си стихотворение.

Вестник без публикувано в него стихотворение е изхабена хартия.

Колкото повече живея, толкова повече миналото е пред мен.

Можеха да минат за полиглоти, защото се разбираха и без думи.

Графоманът има перо - талантът криле.

Чудо - има пари, а е богат.

Запитали земята: Планината е толкова голяма. Не ти ли тежи? Земята отговорила: - Не, защото е част от мен.

Колкото по-малко е щастието, толкова по-свидно е то.

За да имаш будна съвест, трябва да имаш съвест.

Болката сваля от нас всяка маска и грим.

Веднъж се изрепчиха на рака, казаха му: - Прав ти път! И той тръгна. Назад.

Унижението е по-страшно от унищожението.

Свери своите крачки с крачките на сърцето, за да вървиш както трябва.

Страхувам се само от един човек - от примирения.

Поетът черпеше наляво и надясно, защото музата му изневери - и вече имаше за какво да пише.

Победителите ги съдят, когато са победили по-слаби от тях.

- Открих те! - казах на мисълта, която срещнах на улицата. А тя се нацупи: - Не обиждай! Никога не съм била  изгубена!

Красотата, която облича истината, трябва да бъде проста.

Покорният е човекът, загубен завинаги за обществото.

Покореният не винаги е покорен. Покорният е покорен завинаги.

Аз съм черновата на човека, който бих искал да бъда.

Веднъж си умен, друг път - глупав - така върви животът.

Всеки струва толкова, колкото е дал на другите.

По-голям роб от всеки роб на тази земя е властникът.

Човекът на изкуството почива,  докато работи и работи, докато почива.

Всеки човек на изкуството е безсмъртен приживе.

Раздялата е повече от срещата, защото доказва.

Единственото, което не се губи в природата - човешката глупост.

Най-красиви са сълзите, изплакани от чисти очи.

За да успееш, трябва да се бориш - виждаш ли докъде стигнаха нашите борци?

Колко много права и колко малко задължения  има отишлият си от този свят!…

Съвременна жена: сърце - пустиня, ум - оазис.

Най-съвършените плагиати - сянката и ехото.

Подвигът на бойното поле бледнее пред мирновременния подвиг.

Път ще създаде онзи, който, макар и грохнал от умора, си казва: „Поне една крачка още!”

Свят, погледнат през кристала на сълзата - това е изкуството.

Трябва да плаче не загубилият нещо, а намерилият го.

Най-добре се смее този, който умее да плаче.

Не може да бъде беден този, който притежава смях.

Коленичи се пред три жени: Родина, майка и любима.

Слабият винаги носи прекалено много оръжия - и нито един щит.

Понякога предпазливостта е знак за гузна съвест.

В подвига има и смелост, и страх.

Най-красива е усмивката, минаваща през сълзи.

Най-стръвно се стреми към чистотата нечистият. За да я омърси.

Птиците мислят, че сме сакати, а не безкрили.

Глупостта не се губи, защото се възпроизвежда.

Щедростта е талант, талантът е щедрост.

Всеки от нас е продължение на някакъв дълг.

Истински може да мечтае само недоволният от себе си.

Как да загубя съвестта си - та аз си нямам нищо друго.

Най-простата и трудна мисия на всеки човек е да бъде човек.

Беше добър бодигард - пазеше своя бос от мислите, които се осмеляваха да го нападат сегиз-тогиз.

Няма нищо по-изразително от лицето на жена, която е спуснала очи надолу, а пък те вижда; може би със сърцето си.

Аз знам какво представлява кръглия глупак. Но квадратния или пък триъгълния - не. И така ми се иска да зърна поне веднъж глупака - паралелепипед!…

Ако искаш да имаш достойни съперници, създай си добри приятели.

Страхът може да бъде и щит, и бяло знаме.

В мен предизвиква ужас сподавеният от сълзи глас.

Заприказвали се мотиката и молитвата, а лозето чака ли, чака.

Не обръщам внимание на облеклото си, защото в края на краищата все пак ме изпращат.

За едни богатството е щастие, за други щастието е богатство.

Моделът харесваше не своя портрет, а себе си в очите на художника.

Взема под наем всякакви мисли - главата му е празна.

За да спечели, човекът губи. Дори себе си.

Принадлежа на всички и на себе си едновременно; богат съм.

Добър човек е - използва злото, което притежава, само срещу злото.

Помни: името е повече от имот.

Ако часовникът ти изостава, изчакай го.

Ако часовникът ти избързва, настигни го.

Опитоменият човек трябва да се държи в клетка.

Съвременен любовен триъгълник: тя иска него, той иска приятеля й.

И този славей пее на плейбек.

Часовникът е навит на всеки, който го пренебрегва.

Човекът е животно и когато обществото хич го няма.

За постигане на целта не му бяха нужни средства - просто тя бе евтина.

Каквото е обществото, такова е и мнението му.

В най-силната светлина се ражда най-черният мрак.

Ако има само едно мнение, то ще победи, но няма да убеди.

Аз притежавам толкова малко, дори не съм сигурен дали притежавам себе си.

Човекът е най-безпомощен, когато се съблича.

Не търсете изкуството там, където има ред. Ако го има, то го нарушава.

Всеки път завършва с бездна - и с небе.

Понякога ударът е ласка, а ласката - удар.

Обичаш ли, никога не познаваш напълно обичания от теб.

Всяко нещо, което се продава, е студено: то усеща какво става.

Обичайте хората, които ви безпокоят - те ви обичат.

Мечтите не ми носят пари, но са ми скъпи.

Защо човекът воюва с дървото? Защото то е по-високо от него и защото е безпомощно.

Най-ясно виждаш как смъртта приближава в мигове на щастие.

Образът на всеки съвременен рицар е печален.

По-хубавото е враг на хубавото? Не, тъкмо обратното - хубавото е враг на по-хубавото.

От нищото излиза нещо само когато е начало.

Най-умен е немият; глупави могат да бъдат ръцете му.

Когато защитаваш истината, защитаваш всички, в това число и себе си.

Нещастие: да обичаш обичащия те човек, а той да не знае това.

В  българския език дървото и плодовете му имат едно и също име - колко справедливо е това!

Най-богат е този, който владее себе си.

Оценявай високо оценката на пристрастния, но не й се доверявай.

Залезът в теб прилича на изгрев - не е ли чудо това?

Колко ли струва сега билетът за Кремиковци, след като комбинатът бе продаден за…1 долар?!…

Подрязаха крилете на крилатата фраза, за да не може да лети.

Извънредното ни оценява най-точно - но ние много бързо забравяме тази оценка.

Пари и човек; не се знае кой кого печели.

Когато гледам навън, аз не съм нито на улицата, нито в къщата - аз съм просто прозорец.

Слагаше толкова грим върху лицето си, че огледалото се мислеше за художник.

Защо лекарите обичат изкуството? Защото там виждат другия човек, виждат човека такъв, какъвто трябва да е.

Сложи пръст в раната и - о, небеса! - тя се оказа кацата с мед.

Защо съм прегърбен? Защото страшно много ми тежи небето.

Беше господар на положението за няколко часа. Сега е негов роб.

Да откриеш вече откритото и да не изтъкнеш това е проява на неуважение към откривателя.

Писателят-властник е безгласна буква. Винаги.

Сполучлив е само диалогът, който водиш сам със себе си.

Ако се познаваш, по-лесно ще разбереш  другите, не  себе си.

Човешкият живот - това е детската игра на чичо доктор.

Аз съм един човек - и цялата болка на света. Със всеки човек ли е така?

Моята душа отдавна не е моя. Ти обаче не си спомняш кога я открадна.

Болката те прави по-истински - след нея ти си жаден да създаваш.

Има хора, които използват смеха, за да всяват страх.

Опитомената любов ражда омраза.

Големите клечки се правят от дървените глави.

Искам хората да бъдат хора, но да са различни. Всяка прилика на един с друг убива и двамата.

Мракът е по-монолитен и студен, светлината е по-рехава и топла. А човекът е милосърден - затова има полумрак, полусветлина няма.

Ние харесваме това, което не познаваме - в това е големият шанс на изкуството.

Ако зад думите си не виждаш образ, думите ти са слаби.

Съпротивата на вещите е благородна - те искат да напомнят за себе си без думи.

Попитали ключа кое е по-силно от него и той отвърнал: - Думата.

Властта променя човека, славата - още повече.

Когато глупакът нарича глупака глупак, положението не е неспасяемо.

99% от историята на човечеството е история на престъпленията на човека.

Обикновено в живота глупакът заповядва, а умният не изпълнява.

Не укорявай младите - бъдещето може да роди само… бъдеще.

Нищото не може да съществува никъде другаде, освен в себе си.

Грешиш ли, значи все пак си тръгнал нанякъде.

Скъси пътя, по който стигна до истината - след теб идват други пътници.

Какво му трябва на пътника? Хляб, огън и мечта. А това означава, че човекът  е винаги на път.

Миналото не може да се промени, независимо от усилията на мемоаристите.

Личното е точно толкова обществено, колкото общественото е лично.

Веднъж видях лице на просяк с маска на бог.

Правилото приема с удоволствие под крилото си всяко изключение от себе си - така то се самоутвърждава.

Свидетелят е пристрастен. Писателят е свидетел.

Радостта може да излъже, болката - никога.

Изглежда човекът не може да живее без война - та той непрекъснато мисли за  надмощие.

Потърпевш в един любовен триъгълник е четвъртият.

Мъдростта може да бъде разпиляна, но не и ограбена.

Страхът има две лица. Второто се нарича жестокост.

Целта на пътя е да бъде път към целта. И той е.

Цял живот бягам от хората. И вече не мога да избягам никъде освен в себе си.

В мига, когато си създал нещо, то вече не е твое.

Най-силна е любовта, когато е смъртно ранена.

Не можеше да намери щастието си - а то беше в самия него.

Беше щастлив човек - имаше и глава, и сърце.

Красноречието прави глупостта по-величава и заразителна.

Облагородено дръвче? Нима може да се присади благородство?

По-често пали в себе си огън - огънят ни прави по-чисти.

Страшен човек - стреми се не да преодолее препятствието, а да го подчини.

Пишеше глупости, но ги обличаше в толкова красиви одежди…

Народът е герой, защото ражда и създава герои.

При балотаж най-зле е избирателят-двуличник.

Глупавите са повече, защото умните им обръщат повече внимание, отколкото трябва.

Все пак в света има нещо съвършено - съвършен глупак.

Вреди се - и сега се смее все последен.

Обикновено безгръбначните нямат нужда от гръб.

Така обработи общественото мнение, че от него остана една епиграма.

Какъв човек - правеше вятър на …ветропоказателя.

Трудно връзва гащи този, който си е развързал езика.

Посочиха му парадния изход.

Доказа, че не пасе трева и сега яде дървото.

Жива мъка - хвана се на хорото, но нямаше кой да я ощипе.

На широко скроения все му падат гащите - не може да си ги върже човекът.

Днес жените с минало са жени с бъдеще.

Ядем се един друг - и все гладни си оставаме.

Спри с жест речта на глупака - проговориш ли му, ще му дадеш повод да продължи.

Известността не означава значителност.

Защо ли людоедите харесват изкуството на Ренесанса?…

Умният е глупав само веднъж в живота - когато се влюби за първи път.

Човекът на изкуството е над тълпата, затова недостатъците му се виждат по-добре.

Ние живеем твърде малко - иначе сме само наблюдатели.

Свободата изисква жертви и след като е извоювана.

Най-зловещата търговия - търговията с истини.

Непрекъснато се променяй, но оставай верен на себе си.

Уважавайте детето - иначе, когато порасне, то ще прилича на вас.

Поетът е объркан, защото знае какво да прави с живота на другите, но не знае какво да прави със своя.

Жената, която обича, става по-красива в очите на другите.

Поправи машината, като смени всичките й части с резервни.

Да разиграеш драма е по-лесно, отколкото да я напишеш.

Не тъгата живее в мен, а аз  - в нея.

Чувството може да ми бъде убежище, ако преди това не ме убие.

Щастливо открити истини няма - има само изстрадани истини.

Истината е като слънцето - една е, но свети на всички.

Тъгата ни извисява, докато висотата не ни натъжи.

Истински уважава врага си само уважаващият себе си.

Защо, когато слагаш рамка на картината, имаш чувството, че извършваш престъпление?…

Геният е тук не заради нас, а защото е бил нужен на живота.

Той просто държеше на себе си - а вие нарекохте това егоизъм!…

Започни да пишеш, едва когато се убедиш, че ти си ти, а не някой друг.

Моя Родина е сърцето ми - то е голямо 111 хиляди кв. км.

Претегляше отговорите си, за да иска след това истинската им цена.

Наблюдение: твърде малко хора търсят имената си, повечето искат да бъдат анонимни.

Не се набивай в очи - правиш ли го, ще те набият.

Поетът е богат, защото си няма нищо; той не притежава дори себе си.

Понякога този, който се прави на прост, е просто мъдър.

Асансьорът: - Предпочитам да не съм долу, а горе, защото така се чувствам извисен.

За да се разделиш трябва да се срещнеш, за да се срещнеш, трябва да се разделиш.

Щастието му се усмихна, но накриво.

Не искайте книгата непременно да дава идеи - понякога тя просто трябва да ги защитава.

Убеден съм, че душата има своя история - понякога постъпвам така, както биха постъпили моите предци.

Изкуството е безсмъртно, защото е безсмъртна жаждата на човека да бъде различен.

Ако се срещнех някъде по пътя към бъдещето, не бих се поздравил.

Геният създава съвременността, която се нарича бъдеще.

Времето винаги се съобразява с нечие присъствие - или отсъствие.

Важна е основата - това го знаят най-добре зидарите и учителите.

Поетът пише най-много и най-добре, когато не пише.

Мълнията свети на гърма, за да му покаже къде да падне.

Политикът трябва да знае, че лъжата не е занаят, а хоби.

Когато общото стане лично, поскъпва.

Няма голяма и малка истина - има истина.

Шепотът винаги се чува по-добре от всеки вик.

Полуслепият художник рисува с по-ярки цветове, отколкото трябва.

Не кипвай - ще се изпариш.

Направи  ключалка, за която ключ не можеше да се направи.

И птицата оставя следи - в погледа на най-завистливото момче.

Стръмният път има две посоки - нагоре и надолу. Нагоре е много по-леката.

Ако искаш да ти откраднат нещо, скрий го.

Всяка философия е просто нещо - сложни са философите.

Не изменяй на себе си - и ще бъдеш различен.

Излишният в любовта е печален и настоятелен.

Толкова бе напреднал, че виждаше пред себе си не лице, а гръб.

Дъгата след дъжд - всяка арка е красива, но безполезна.

Разликите сближават, приликите отблъскват.

Съветвай се с нощта - тя знае защо е щедра и черна.

Побеждавай себе си, но не се самоубивай.

Странно: късоглед е, но е далновиден.

Преглъща толкова думи, а е гладен.

Говори по-малко и господ ще те разбере.

Скритата рана боли повече от отворената.

Водата в блатото е била прекалено търпелива.

Началото на многото е кражба.

Гледай невидимото - в него е човекът..

Ако си много вътре, помисли колко е зле да си вън.

Особеното е винаги край нас, но го вижда само особеният.

Липсата на любов в детството е родител на всички престъпления.

Липсата на любов се запълва от агресия.

Чувството за самосъхранение е по-силно развито у жената.

Хитрец! Търсеше място не под слънцето, а под сянката.

Само Господ разбира какво искам да кажа с мълчанието си.

И водата в блатото е била някога планинска.

Липсата на информация е виновна за състоянието на водата в блатото.

Победиш ли, пази се: последствията са страшни.

Писачът, който пише за вече написаното, не е писател, а критик.

Нещастие: цял живот да се стремиш към една цел и накрая да установиш, че тя е отстреляна от друг.

Няма нищо по-красиво от лицето на жена, която спи.

ХХI век. Онова, което е край мен, не ме интересува. Интересува ме това, което е в мен, то е от ХХ век.

Сърцето е благородно, умът - нахално нагъл. Как да ги примиря?

Човекът създава музей след музей, за да докаже на себе си, че миналото му е роб.

Най-важното нещо в живота на човека - всеки следващ ден да бъде нов.

Човекът е повече там, където го чакат, отколкото тук, където е.

Тук реката оживява нощем - цял ден тя възпитано мълчи; какво, да ни надвиква ли?…

Човек се продава не за пари, а за правото да ги подържи в ръцете си.

Не талантът, а красотата нарушава спокойствието на еснафа.

Не зная дали търсенето зависи от предлагането или предлагането - от търсенето, но и в двата случая става дума за проституция.

Любовта е свързана неразривно с борбата за власт между двамата.

За да не повториш грешката си, трябва най-напред да я направиш.

Пази душата си - сърцето ти има оръжия да се опази само.

Красотата лекува, но в по-големи дози може да убие лечителя.

Всяка граница иска браздата й да е засята.

Да посадиш дърво е много, но не е всичко - трябва да се погрижиш и за птиците му.

Гледна точка ли? Не. Предпочитам да имам гледно многоточие.

Обожавам малките тиражи - та нали писането е интимен акт?!

Правият път е скучен, разнообрази го със завои в себе си: мисли!

Понякога тишината звучи като гръм - или като плесница.

Критиците се създават от класиците, създадени от критиците.

Ние винаги сме по-ниски от водата - тя идва отвисоко, за да утоли жаждата ни за чистота.

Ако не можеш да бъдеш небе, бъди хоризонт - до него се стига и пешком.

Ако животът ни се състои от раждане, любов и смърт, защо ни е и нещо друго?

Самият факт, че те има, че си, предполага любов.

Видимото е крехко, нежно и променливо.

Роса и сълза - толкова си приличат, а разликата е само солта в едната капчица.

Няма нищо по-трудолюбиво, всеотдайно и благородно от дървото.

Самотното дърво има яки корени - те са дар от вятъра.

Ако пътуваш сам, целият свят е с теб - и срещу теб.

Обичай враговете си - именно поради тях все още си жив.

Наследената омраза е по-силна от придобитата.

С високомерие се облича духовно мършавият.

Ако си тъжен или скръбен, работи; трудът лекува.

Лятото обича бедните.

Този, който дължи само пари, е щастлив човек.

Щом земеделците на една страна са добре, и страната е добре.

Този човек живее живота ми - той ме мрази.

Властта обича негодяите.

Поетът и като външност прилича на дете, което се прави на възрастен.

Тези, които идват след нас, са повече от нас, защото имат и нас.

Хората, които са слаби и знаят това, изглеждат надменни.

Всяко цветче е пламъче, а под него зеленее тлеейки огънят.

Самотният обича хората повече, отколкото този, който яде и пие с тях.

Вече съм отговорен само пред мъртвите си приятели.

Жената, която обича силно един мъж, мрази всички жени.

Вдигни падналия, ако искаш да имаш още един враг.

Ако не стреляш, няма да попаднеш в целта.

Силата е глупава - силна е мъдростта.

Златното перо не пише, а подписва.

Талантлив бедняк съм виждал, талантлив богаташ - не.

Имаше цел, но нямаше средства.

Имаше средства, но нямаше цел.

Кладенците се копаят от жаждата.

Затворът е рай пред робството.

Падна, защото не искаше да слезе.

Първата капка в кладенеца е солена - или пот, или сълза.

Умният празнува след празника.

Мие лице с ръцете, с които е прал пари.

Аз съм богат, защото съм чист.

Птицата лети, но за всеки случай има и нозе.

Краят на 2006 г. Никога у нас не се е търгувало така мащабно с патриотизъм.

Мисли за победения като за свой брат близнак, победителю!

Ако си решил да емигрираш, прочети още веднъж “Робинзон Крузо”.

И конската опашка прикрива срамотии - затова ли ни е била знаме?

Коренът - горчив, плодът - сладък:, коренът сладък, плодът - горчив.

Бащата и майката - българи, детето - американче.

Не казвай: - Спечелих много!, а: - Спечелих достатъчно! - и ще имаш приятели.

Птиче ято - да, но птичи хор - никога.

Най-много уют в един дом създава огънят.

Ако искаш пътеката да стане път, забрани минаването по нея.

В езика излишни думи няма.

Доброто става по-добро, ако е отговор на зло.

За повечето хора смъртта е оправдание за пропилян, пропуснат живот.

И съмнението може да бъде мнение.

Удави се, когато учеше рибите да плуват.

Преодоляваше препятствията, като ги заобикаляше.

Ние сме толкова малко бъдеще, че умираме от страх да си го признаем.

Изкачиш ли връх, ти ставаш по-висок от него.

Изкачиш ли връх, той става по-висок с толкова, колкото си висок ти.

Преди да се изкачиш на върха, опитай се да слезеш от него. Мислено.

Може духовната чистота да е по-важна, но ти все пак се къпи всеки ден.

Най-много се взема от този,който няма нищо.

Не товарът тежи на магарето, а самарът.

Участ, достойна за завиждане - тази на дървото.

Само бедността може да бъде горда; богатството е минало през раболепие.

Човекът е роб на всяка своя грешка.

Направи грешка - и получи за нея медал.

Грешат хората, животните са невинни.

Краде - и строи църква; строи църква - и краде.

Живей така, че съдбата да може да разчита на теб - и не питай за повече.

Разстоянието от главата до опашката е точно един живот.

Най-силна ода за светлината ще напише слепият.

Истината е сила; силата не е истина.

Забелязал съм, че мързеливият е завистник. Тогава защо се лъжем, че българинът е работлив?

Отсякоха златна монета с главата  на владетеля, а когато златото свърши -

главата му.

Само глупавият отговаря, преди да бъде запитан.

Плодът на цветето е красотата.

Когато се покланяш на земята, ти се покланяш и на селянина.

В природата най-дълго живее уродливото и грозното.

Този човек прилича на куче - верен е.

Ако искаш да накажеш едно дърво, пропъди птиците му.

Защо шептим в тъмното? Защото усещаме, че думата е силна, когато е сама - без гримасите, мимиките, жестовете, усмивката…

Този, който щади себе си, щади врага в себе си.

Всички се смеят над победения, само победителят е замислен.

Когато говори глухият, всички трябва да слушат.

Бездомните кучета са добри към клошарите.

Пламна от любов, после изгоря - ожени се.

Очите на сития са малки и присвити.

Нищо няма този, който има много, а се стреми към повече.

Толкова е тихо - като в запустяла ковачница.

Никой не може да надникне в себе си, за да се види както трябва.

Живей просто и ще живееш повече.

Студените думи са повече от топлите.

Всеки народ е горд с героите и поетите си.

Толкова е завистлив, че завижда дори на себе си.

Всички приказки в страната на котките са за мишки и кучета.

Магарета с три крака няма, но с два - колкото щеш.

Не хвърляй камък в човек, за да видиш колко е дълбок.

Скъсаното се закърпва, но личи и се усеща - и е най-слабото място.

Най-хубавият път - дългият и трудният.

Лъжата е винаги красива, защото трябва да се хареса и да се приеме.

Враната яде мърша, орелът - също.

Не прави третата крачка, преди да си направил втората.

Печалбата понякога е повече загуба и от загубата.

Постигна целта си със средствата, взети назаем. Сега целта ли трябва да връща?

Колкото по-добър е човекът, толкова по-голям е дългът му към хората.

Най-добре вижда този, който крачи в края на колоната.

Небето започва от земята.

Щастлив човек: вратите пред него се отварят, преди да е почукал на тях.

Лъжецът винаги се чувства излъган.

Стигна до целта си и се спря озадачен: не помнеше пътищата за връщане!

Върховете са самотни.

Чудо на природата: има дебела шия, която няма какво да крепи.

Най-много дрънка кухото и празното.

И ораторът заеква, но точно на местата, където трябва да го прави.

Богатият е винаги недоволен от живота си - и има защо.

Богатият няма приятели.

Зиморничавият видя кокиче и му стана топло.

Глупакът е най-щастливият човек. Боже, колко щастие има на земята.

Нещастието винаги ни предупреждава, но няма кой да го чуе.

Излезе сух от водата - и веднага влезе в банята.

Мъти водата, за да лови риба в нея, а еколозите спят.

Никой не е по-трудолюбив от земята.

Нечистоплътният е нечист и в делата си.

Приятелство, което се купува и продава, е предателство.

Най-трудно разделя владеещият.

Остарях, мога да почна да пиша както трябва.

Думите са измислени - оттогава те продължават да се отблагодаряват на мислещите.

Човекът, който ме отвращава - ситият.

Хвали се само тогава, когато си зле.

Думите се гърчат, когато са върху устните на ласкател.

Усмивката в очите е по-красива от усмивката в устните.

Ние не знаем нищо за живота, но знаем всичко за смъртта.

Папагалите ни гледат или с ненавист, или с равнодушие, защото повтарят думите ни.

Жадни за героизъм са детето и мъжът, който не е изживял детството си.

Не лъжа, защото вече съм повече мъртъв, отколкото жив.

2006 г. Миналото е огън, настоящето - дим, бъдещето - пепел. А фениксът къде е?

Удивително: дървото изсъхва, а коренът продължава да живее.

Обикновено човекът отрича този, който го е създал.

Политикът живее днес, поетът -  и утре.

Гласът на гузния е дрезгав.

Устните на тази жена ухаят на есен, а думите й шумолят като листа.

Нерешителният е добър и тъжен.

Щастлив е стрелецът, който не е улучил целта: стрелата му продължава да лети.

По това какво избира човек да си спомня, можеш да разбереш що за човек е той.

Безразличието е нещо, което трябва да се осъжда като престъпление.

Преди изпитание в душата на човека винаги има някаква болка.

Колко много си приличат зачеването и смъртта!

Не изневеряваше на мъжа си, а на парите му, защото се бе омъжила за тях.

Близостта отдалечава, защото очите виждат твърде малко неща.

Когато сравняваме жив човек с литературен герой, вкарваме в калъп не човека, а героя.

Всеки щастлив човек мисли, че всички хора са щастливи.

Политикът и героят си приличат: и двамата играят, и двамата произнасят чужди думи, и двамата се вживяват в ролите си.

Добрият човек е роб на миналото си.

Тежко ти, ако те намрази жена с черна забрадка - все едно те е намразила земята ти.

Тялото ми е старец, а сърцето - дете: как да умра?

В изкуството трябва да се отиде твърде далече, което означава твърде дълбоко.

Потта, кръвта и сълзата са сродени посредством солта в съдържанието си.

Литературното явление може да бъде обявено за нищожно само в родината на писателя.

Не живееш, ако живееш, без да даваш  или отдаваш живот.

Той продаваше славата си, понеже беше гладен, а не притежаваше нищо друго.

Едно небе, една земя, един път, една любов - големите неща за един човек са малко.

Планината е голяма, човекът - малък. И все пак се случва не той, а тя да отиде при него.

Победил си, ако си се предпазил от поражение.

Придворен поет - първата дума унищожава втората.

Не хвърляй камък в небето - ще го счупиш.

По правило властолюбивият е слаб човек.

Равнината ражда хляб, планината - мечти.

Доброто е самотно, злото - многолюдно и солидарно.

Слепият си мисли, че всички около него са окати.

Пред невежата има пътища, пред мъдреца - път.

Двама глупаци са по-малко глупави от един глупак - те могат да спорят.

Колко много горди слуги има днес, о, боже!

Само небето и земята са стари - човекът и на 100 години е невръстен.

Изкрещях - някой настъпи моята сянка.

Душата може да бъде и пропаст, и мост над пропастта.

Обърни се назад, огледай се добре - и едва тогава тръгни на път.

Колко много хора се стремят да изместят последния от колоната.

Най-евтиното нещо на света? Всичко, което е общо.

Раят и адът работят денонощно. Чистилището обаче - не. Веднъж седмично то има санитарен ден.

Толкова си апетитна, че искам да те опитам. Поне.

Гладният стоеше пред натюрморта и се убеждаваше, че никога не е разбирал  изкуството.

Ако заслугите трябва да се заплащат, те не са заслуги, а услуги.

Тиранът носеше в панталоните си не търбух, а глобус.

Поетът топли и свети, защото гори.

Тирани има, защото има роби.

Мъдрите са бедни, но не забелязват това, защото притежават богатство, което не може да се разпилее.

Раждането е най-случайната от всички случайности на света.

Най-самотен в един град е главният му площад.

Пиши красиво за грозните неща - и те ще станат по-грозни.

Децата на героя са нещастни, защото са деца на героизма на баща си.

Участ, достойна за окайване - на героя, останал жив.

Всичко в живота е подкуп, щом казваме и за усмивката, че е подкупваща.

Пародия по К. Симонов: „Жди меня и я найдусь, только очень жди”.

Пародия по А. С. Пушкин: „Я помню чудное мгновение: передо мной явился я”.

Ако любовта без жертви не е любов, то тя е война.

Не можеш да бъдеш нещо, защото притежаваш нещо. Нищо ли е този, който няма нищо, освен себе си?…

Мразя да нося багаж, когато пътувам. Така ще е и в последния ми път.

И в мен има едно красиво място все пак - край реката на кръвта ми, над която трепти сияние.

Колко много обяви за изгубени кучета с обещания за възнаграждение! И нито една за изгубен човек!…

Защо портретът на поета е на корицата му? За да не го грешат с автора на стиховете му.

Непрекъснато правеше вятър на знамето - за негово щастие впоследствие то се оказа човек.

Една любов: Той стана център на вселената, а вселената беше Тя.

Най-сигурният начин да спечелиш на своя страна врага си е да го победиш.

И в изкуството простото е трудно разгадаемо.

Тези, които са добри във всичко, са посредствени хора.

Говори бавно, мисли бързо - или мълчи умно.

Истината е опасна, защото е свободна.

Властниците не обичат майките си, защото са свидетели, макар и мълчаливи.

Политиката е арена, на която шепа слаби хора доказват един на друг своята сила.

Неподозирани са качествата, които хората откриват у човека, когато той се издигне - или отдалечи от тях.

Преди смъртта си всеки от нас е по-близо до живота, отколкото когато и да е било преди.

Неприятен ни е всеки, който знае и може повече от нас.

Да си спомняш нещо, което не се е случило - това го мога вероятно само аз.

У някои хора ръцете са по-красноречиви от лицето.

Пожелание: бъди защитен като ядка в орех.

Пази птицата и се грижи за нея - тя ти дава песен.

Вече не искам нищо, освен това - да продължа живота си с още една песен.

Когато от нас си отива нещо съкровено, ние ставаме по-чисти и по-добри.

Тази жена е много уютна - когато съм с нея, сякаш съм в кафене.

Чета книга и сякаш чувам гласа на автора й - това добре ли е за нея?

Осребри заслугите към Отечеството си - и се оказа, че е бедняк.

Тази нощ чета стихове, които ми харесват. След час може би ще ги досънувам.

Ако животът е театър, политиците са най-некадърните драматурзи.

Колкото повече губиш, толкова по-значителен ставаш.

Най-красива е усмивката, в която бляскат сълзи.

В смелостта на истински смелия винаги има доза страх.

Беше троха от знатна трапеза.

Моят най-голям враг - сянката ми.

Роден да пълзи, летейки.

Роден да лети, пълзейки.

Той имаше добро мнение за стиховете си, но го споделяше само със себе си.

Търпелив човек съм; мога да изтърпя всички, освен себе си.

Все пак любовта е по-стара от омразата поне с един миг.

Мразя да мразя, защото мразя да бъда мразен.

Истината трябваше да тържествува, но беше уморена от усилието да се доказва.

Истината умира, когато започне да печели.

Пътят е направен от хора, които са търсели светлина.

Геният стига до хоризонта, слага го на рамото си и го мъкне нататък заради нас.

Той воюва с мен, без да знае това - интересното е, че понякога ме побеждава.

Славата е като любовта: отначало прикрива недостатъците, после ги оголва.

Уважавай подробностите: в капчицата се отразява цялото небе.

Най-слаб е владетелят, който не владее себе си.

Шедьоврите се пишат с най-обикновени ученически пера.

Порасналата Червена шапчица е просто една… червена шапка.

В любовта трябва да даваш повече, отколкото получаваш - едва тогава ще получиш повече, отколкото си дал.

Най-неразбираеми за мен са известните, баналните неща.

Кармата е в кърмата на човека.

Не е зле, че влиза в бой със сянката си - зле е, че винаги побеждава той.

Формулата „Учи, за да не работиш” да се чете „Учи, за да не ядеш”.

Очакването на събитието е по-богато от събитието.

Дават ли ти, не вземай - все някога ще ти напомнят, че имаш да даваш.

От Юда насам всяка целувка е съмнителна.

Най-лесно руши този, който никога не е строил.

Който няма, иска много, без изобщо да знае колко е то.

Във властта е така: колкото по-нагоре се изкачваш, толкова по-малко виждаш.

Да живееш в несъгласие със себе си не е болест, а лечение.

Най-важните събития в живота на човека не се нуждаят от свидетел.

Тишината е скъпо нещо, братя поети. Затова я нарушавайте само ако имате да кажете нещо важно.

Да вървиш, без да мислиш е обида за пътя.

Защо Марица не е солена, след като толкова върби плачат над водите й?

Гладът винаги заставя човека да се отбие от пътя си.

Човекът не знае, че и правото да умре се заплаща - а го прави непрекъснато.

На дъното на всяко сатирично стихотворение е утаена горчилка.

Понякога смъртта е раждане, а раждането - смърт.

Ще намериш сивото в яркото, но никога - яркото в сивото.

Мразя самоуверения, защото той непрекъснато се самоограничава.

Ако свалим униформата на офицера, ще видим просто един човек. Дрехата е власт, не символ, а власт.

Насадиха го на пачи яйца, които впоследствие се оказаха златни.

От израза „вземане-даване” всеки предпочита първата дума.

Защо кокошката, която снася златни яйца никога не става квачка?

От години се питам - не е ли коленичил войнът, който е на пост?

Ако героят е тъп, а подвигът му - плод на случайност, той просто трябва да мълчи през оставащия му живот и да се усмихва умно.

Намери място под слънцето и веднага се уреди с прекрасна сянка.

Не казвай „аз” - уважавай името си; все пак „аз” е едно местоимение.

Името е истинското лице на един човек.

Излезе сух от водата - беше водолаз.

Падне ли, властникът най-сетне усеща колко е твърда земята, която го е родила.

Няма по-истинска монета от фалшивата - с нея могат да се купят размисли за толкова неща от живота.

Всеки, който прави нещо ново, разрушава нещо старо.

Силата лесно се превръща в слабост, слабостта в сила - трудно.

Млад човек, а тъгата му - стара, сякаш е наследствена.

Правило: изящно издадените книги са слаби.

Лесните пари са ни по-скъпи от парите, спечелени с тежък труд.

Звездите не могат да бъдат къщи - къщите миришат на готвено.

Бият го като тъпан, а той и за гайда пита.

Зае високия пост и започна да пада твърде ниско.

Защо дъждът доставя на някои хора радост, а навява в други тъга?…

Интересна дума - хвалипръцко; първата й част е повелителна, втората те кара да си запушиш носа.

Аз не обичам спомените си, защото те са по-ярки от мен.

Всяко съвършенство е обречено на гибел.

Отношението на занаятчията към инструментите е почти любовно: зидарят - към мистрията, земеделецът - към ралото, ковачът - към чука, палачът към…

Най-съвършеното произведение на изкуството - недовършеното.

Минава на пръсти покрай живота си - бои се да не го събуди.

Красотата е в недостатъка: той ни купува - и продава.

И сянката има сянка, която се бои от родителката си.

В моето бъдеще няма вече място за минало.

Ние сме по-малки от планината, но сме по-гладни от нея.

Да се издигнеш над ежедневието е по-трудно, отколкото да летиш сред звездите.

Имам чувството, че съм живял това, което ми предстои.

Човекът се е изправил не защото така му е било по-удобно да се труди, а защото е искал да види звездите.

Поскъпва всичко - поевтиняват само моите стихове.

Мръсотията се прикрива най-добре, когато светлината е най-ярка.

Когато мълчим, говори светлината. Когато заговорим, светлината помръква.

От днес съм свободен - усмихва се човекът и в него бавно започна да нахлува страхът.

Има хора, които намират най-сигурно убежище в себе си.

Не бил стока - ами как тогава продава себе си?

Парадокс: на ръце ме носи, а ми подлага крак.

За да пееш, трябва да те боли. За да пееш добре, трябва да те боли много. За да пееш прекрасно, трябва да си само болка.

Железарските магазини ухаят на гара и релси, на битка и смърт.

Толкова пъти съм умирал, а накрая ще умра само веднъж - справедливо ли е това?

Пъзелът е вече нареден, липсва само едно парченце - моето раждане.

Шепнеш вместо да викаш и викаш вместо да шепнеш, а думите - все едни и същи.

Голият охлюв е истината за облечения - но вижда ли я някой?

Това тик-так, тик-так не е ли смях? И над кого се смее часовникът?…

Сваляш маска подир маска, сякаш събличаш зелка, а лицето го няма и няма…

Вечер. Поетите вървят по улиците на света и закачват на всеки детски прозорец по една звезда.

Влез в мен - и утоли глада си с хляба на моите усещания, и утоли жаждата си с виното на моите чувства.

ХХI век. Сезоните на възрастта се объркват: от пролетта се влиза направо в есента.

Хуморът е безобиден за всички, освен за хумориста.

Ако светът вън е красив, в мен е грозен - защо?

Най-самотният човек на света? Героят, разбира се. Защото живее само с подвига си.

Думата, която според мен изразява най-точно есента - шумолене.

Вече не искам да мразя никого, защото мога да мразя само истински.

Големите думи са стари и уморени.

Най-трудно се рисува портрет на красив човек.

Решиш ли да направиш някому добро, ти става хубаво, сякаш вече си го направил.

Децата ни се качват на главите, защото искат да бъдат по-високи и по-големи от нас.

За щастие, в живота страда винаги по-слабият.

Детето изпитва непреодолимо желание да прави това, което не трябва да прави.

Не само детето, и възрастният има нужда от играта, от великата  игра.

Хуморът е по-скоро реакция към правилата, отколкото към нарушаването им.

Когато си дете, всичко е против теб и ти си против всичко.

Сумракът е реквизит на всяка мистика.

Светът е красив, ако имаш очи за грозното в него.

Обикновено най-скъпи са ни нещата, които не струват нищо.

По-скъпото е по-просто.

Да разговарят, когато мълчат, могат само любовта и омразата.

Любовта е като алкохол. Някои хора я пият на бавни глътки, други - на екс. Има и въздържатели, разбира се.

Прави и най-малкото нещо така, сякаш от него зависи съдбата ти.

Забелязал съм - най-кроткото момче става разбойник, най-палавото - добър гражданин.

Във всяка радост има доза глупост.

Аз живея в един стон.

Гримасата по лицето на България през 2006 г. изразява недоумение, душевен смут, безпомощност.

Земята винаги е била за нашия селянин нещо живо и свидно - днес не е.

И величието, и падението минават през болката.

Политикът е труп в мига, в който посегне на изкуството.

Ако никой не чака влака, него просто го няма. И перона. И гарата. И града. И света…

Последните две десетилетия на България създадоха човека-ехо.

Миналото е поправимо, бъдещето - не.

Забелязал съм, че новото привлича неудържимо …старците.

Все повече забелязвам как някои хора се превръщат в имущество. Не в собственост - в имущество.

Тя е кръстена Капка, защото е родена в суша.

Любовта е съзаклятие, което не се уморява да воюва с пошлостта.

Въпросът не е „Кой съм аз?”, а „Кой  не съм?”

Преди да разцъфнат, цветята притихват.

Пази се от прекалено гладкия човек - ще се изпързаляш.

Светът в мен е по-богат от света навън.

Ако животът наистина е миг, аз разбирам сентенцията „Улови мига”.

Щом нещо е съвършено, то е завършено, щом е завършено, то е смърт.

Всеки човек е неискрен, защото има нещо, което може да загуби.

Този човек отсече това дърво само за да се разбере, че то е негова собственост.

Толкова съм богат - нямам си нищо, освен чувства.

Ако някой иска да те удари, прикривай се с юмруци.

Родителите приличат на децата си дори по това, че не ги слушат.

Талантливият винаги изглежда виновен.

Хванатият в капан звяр е гневен, сприхав и безпомощен.

Когато любовта е смъртно ранена, тя може да извърши подвиг или престъпление.

Човек трябва да се гордее с това, което е създал - и вече не е негово притежание.

Графоманът винаги пише красиво.

Сянката ти по завесата на прозореца е по-нежна от самата теб.

Ако мъглата е дим, в чии ли гърди е пламтял огънят?…

Днешните млади се обичат, но не обичат любовта.

Литва - не име на държава, а чувство за вис.

За съжаление, този, който не живее само за себе си е нещастен.

Вървя по тревата така, сякаш вървя под нея - жив ли съм още?

Толкова шумолящи хора. И многоцветни. Като балони на празник, а празник няма.

Поет - човек, чието лице се вижда зад думите.

Поетът е възторжен, защото животът му е отвратителен.

Българинът ще оцелее, защото все още умее да се смее над себе си.

Самохвалството е дреха, под която няма никой.

Ако не си небе, бъди хоризонт - и то е много, ако си един малък поет.

Главозамайващата красота на приказката е в чистотата й.

Умирайки, някои печелят всичко; смъртта се оказва добър техен съюзник.

Уважавайте дървото - то ви служи и след смъртта си.

Всеки Първи трябва да се съобразява с мнението на последния.

Смъртта всъщност е едно завръщане на всеки човек в родния му дом.

Беше петел, при това герест, а жена му го наричаше пиленце.

Оковите вече са само символ; ако ги има, те са притежание на сърцето.

Случайният човек е повече човек от обикновения, ежедневния.

Обяви за кучета. Защо не предлагат възнаграждение и за намиране на загубени хора?

Личеше, че се уважава: казваше за себе си, че е приемливо глупав.

Взе лопатата, защото му я пробутаха като голяма лъжица.

Има хора толкова свободни, че целият свят им е тесен.

Колко пари минаха през ръцете му!… Беше касиер на банка.

Протестираше, защото беше изключение, а го обявиха за правило.

Когато той заговори, фактите мълчат: изпитват неудобство от думите му.

Всяко лице има хиляди усмивки, всяка усмивка - хиляди лица.

Сложих си катинар на устата, а тя се снабди с ключове за него.

Една сутрин се огледах в огледалото, но не видях нищо. И веднага отидох на очен лекар.

Този, който има широки гърди, по правило е тесногръд.

Обява: От всяко дърво свирки правим.

Камък му падна от сърцето, когато видя, че онзи се спъна в камъка, който носеше в пазвата си.

Че е тъпан, тъпан е, но хорото без него не може.

Слепият вижда със сърцето си.

Животът на всеки човек е айсберг; основата му е изградена от тайни.

Удивително! - той е по-трезвен, когато е пиян и по-пиян, когато е трезвен.

Пази се от този, който има рана на гърба.

Средата е спокойна и объркана едновременно.

- Ух, колко е дебел! - казва всеки ъгъл за кръга. Казва го и тъпият.

Всяко животно, дори и хищното се улавя по един начин - с ласка.

Мълчанието в повечето случаи означава несъгласие.

Магарето мрази не самара, а човека, който му го е сложил.

Думата не отключва вратата, но смазва ключалката.

Пегасът да стане троянски кон - възможно е, но троянски кон да стане Пегас - никога.

Познаваш врага си? Та това е повече от половин победа.

Ако искаш да победиш в спора, смей се над себе си.

Щастието се забравя лесно, помни се нещастието.

Безобразие - да дадеш под наем сърцето си на човека, който те обича.

Осолявай думите, с които спориш, но не ги пресолявай.

Плаче ли истински мъж, сълзите му са куршуми.

Човек е роден да обича, но всичко му пречи да го прави.

Удави се, когато учеше рибата да плува.

Изкаченият връх е по-нисък от неизкаченият.

Думата е лишила от свобода повече хора, отколкото всички съдилища на света.

Двата края са по-важни от средата;  всеки от тях е уязвим, но храбър.

Дървото уважава водата - реката тече през шпалир от дървета.

Златният самар тежи повече на магарето.

И скръбната сълза може да бъде красива.

Най-трудно става отшелник евнухът.

Празният човек скучае - той не може да разговаря дори със себе си.

Лицето й е уморено, сбръчкано, старо, а очите й се смеят, смеят се…

Човек пее, за да се стопли.

Най-жестоките властници са неуспели хора на изкуството.

Ужили го пчела, а той си каза: - И от мен събира мед.

Загърлям с пръст корените на цветето, което се изскубна от градината и се зася на белия лист.

Сънувах сън, в който сънувам сън за недосънувания си някога сън.

Българинът знае, че камбаната не звъни, докато не се удари - и не го прави.

Най-голяма риба за рибата е рибарят, който стои на брега, хванат от нея.

Славей с глас на гарга и облекло на паун.

Истината изглежда сива, а лъжата - красива.

Всяка страст е родителка на пустиня.

Пътят - разбит, пътните знаци - нови.

Само страдащият от амнезия може да твърди, че съвестта му е чиста.

За да излъжеш лъжеца не е нужно да бъдеш по-голям лъжец от него.

Робско ли е чувството, което живее в гърдите на роба?

Сладострастието е подготовка за престъпление.

Побеждавай, но не унижавай!

Истината е жилава като тръстика - тръстиката живее по краищата на блатото.

Човекът е мислеща тръстика - тръстиката живее в края на блатото.

Да се мразиш и да се обичаш е едно и също нещо.

Обичай самотата си така, както мразеше живота си до нея.

Жените раждат мъже - и създават мъже.

Човекът е човек, когато е на кръстопът.

Руснаците имат цар-пушка, а ние - топ-идиот.

За да откриеш истина освен ум е нужно и въображение.

Към съвършенство се стреми съвършеният - несъвършеният дори не подозира, че то съществува.

Всяко бостанско плашило мечтае за униформа.

Аз мога да бъда обиден само на себе си, макар, че съм раним повече, отколкото трябва.

Свободата е благодатна почва за всички добродетели - и за всички пороци.

Пътят на хляба от ръката до устата е много, много дълъг.

Да победиш не означава да унищожиш.

Чиновникът е посредник; посредникът живее от рекет.

В книгите си всеки автор е такъв, какъвто иска да бъде.

Когато рисувате пролетни акварели, слагайте в боите повечко вода.

Никой не мрази царя повече от неговите придворни.

Не винаги самотният е добър човек; но добрият човек е винаги самотен.

Талантът не е теорема, която може и трябва да се докаже.

Омразата е второ, обработено и допълнено издание на завистта.

Да оставиш един, дори и малък въпрос без отговор, това вече е престъпление.

Колкото по-малко мислиш за себе си, толкова повече другите мислят за теб.

Ако любовта е наука, сърцето е в детската градина.

По-вероятно е да направиш невъзможното, отколкото да докажеш, че съществуваш.

Да те забележат е по-трудно, отколкото да те запомнят.

Истината става проститутка, ако зависи от сутеньор.

В изкуството всяко обяснение е знак за несигурност.

Картината не е вещ, когато е талантлива.

Плашилото изпълнява функциите на всяка власт, но е по-мъдро от нея.

Животът е най-голямата и най-несигурната частна собственост.

Най-разпространеното занимание - да си удобен всекиму въпреки себе си и да извличаш полза от това.

За да е талантлива една картина, трябва да е талантлив и този, който я възприема.

Оспорвай безспорното, ако искаш да победиш в спора.

Отключената врата плаши крадеца повече от заключената.

Оценяват, сравнявайки - това може да важи за всичко, но не и за изкуството.

Само кучето може да те гледа предано, без да ти мисли злото.

Голям тъпанар е - бие тъпана след всяка своя сполука.

Само скромен ли трябва да бъде човекът, за да бъде човек и когато е щастлив?

Най-трудно се отключва отключената врата.

Мързеливият винаги има много работа.

Направиха му кал, а той потри ръце от радост - беше грънчар.

Гранитът, послужил за паметник на вожда, вече не е свободен.

И истината има сянка - нарича се лъжа.

Крал с пълни шепи от нас, а сега ни дарява само… среден пръст.

Какъв човек - цял живот носи една своя грешка като знаме.

Правеше вятър ту на този, ту на онзи, но само докато работеше - беше вентилатор.

Плашилото в градината на бедния е облечено по-добре от плашилото в градината на богатия.

Прозорливият придворен стои по-близо до вратата на тронната зала.

Стана ехо на ехо - и чак тогава му дадоха думата.

Бъди земя, небе, звезда, птица, река - на всички и на себе си едновременно.

Най-неразумното занятие - да дялаш недодялания.

Как се отблагодарява червеят на ябълката, която му е дарила дом?

От Ричард III насам конят участва в залагания, без дори да се състезава.

Истината не е хляб, а храни.

Както няма бъдеще без минало, така няма и минало без бъдеще.

Съвременно явление: млад човек - стара тъга.

Понякога човек замърсява природата само защото иска да се забележи, че съществува.

Човек не е нищо друго, освен ехото от своите постъпки.

Страдаше от ниско… налягане на парцалите.

Сянката на радостта не е щастлива, защото не е черна, а сива.

Нравствеността на елементарния в две думи - сито и сладострастно.

Да напиша думата „захар” така, че на този, който я прочете, да му сладни на езика.

Утре ще бъде бъдеще смъртта, която вчера беше минало.

Ако сте винаги навити, има опасност да започнете да цъкате и да звъните, както си вървите.

Търси се и ще се намериш, но го прави там, където това може да стане.

Търсеше щастието си толкова дълго, че когато го намери, не го позна.

Търсеше щастието си толкова дълго, че когато го намери, то не го позна.

Тук се намесва, там се намесва - и се намества, намества…

Когато косиш, съска не косата, а тревата.

Слепият се чувства най-добре в мрака.