ЗАВРЪЩАНЕ
превод: Захари Иванов
ЗАВРЪЩАНЕ
Крачел моят баща невредим
все през минни полета…
Но превърнат на облаче дим,
той се слял със небето.
Мамо, мамо, войната не връща,
няма пътища бели.
Облак дим тишината обгръща
и към къщи се стели.
От прахта сякаш гледа ни някой
със очи във тишината.
А в сандъка рубашките чакат
и сивеят писмата.
Мама плаче, надява се мама.
И над нивите прашни
броди димното облаче само -
и самотно, и страшно.
***
Сега останах без приятел чист,
забрава юношеството отнесе.
Но вчера ми попадна смачакн лист
без дати, подписи и без адреси.
Наклонените, меки редове
излъчваха сияние спокойно.
Чия ръка тъй спомена зове,
оставила ми думите нестройни?
Тя искала във моята съдба
съдбата си изчезнала да влее.
Не помня зла ли бе или добра,
да, нищо не си спомням аз за нея.
Те бяха много - младите жени,
които търсеха любов голяма.
Но ни една така не ме плени,
днес също този трепет в тях го няма.
А тя била е просто редом с мен,
но аз плика дори не съм отворил.
И чудото останало е в плен
на времето като една история.
