СКРЪБ
СКРЪБ
О, черней ти, горо, о, черней, ти, сестро, -
тебе сребърна слана те ослани.
О, черней ти, горо, о, черней, ти, сестро,
да оплачем двама свойте младини.
Вятър свойте листица далек развя.
О, черней ти - свойте болки изплачи;
аз ще си поплача, песен ще запея,
как животът мен ми тегне и горчи.
О, черней ти, горо, о, черней в нерадост,
ти за свойте будни птички и листа,
аз за мойта обич - изживяна младост
и за мойта тихолунна самота.
ЖЕЛАНИЕ
Желал бих скръбта да забравя,
да сещам живота на сън,
и с радост да гледам в забрава
как слънцето бляска навън.
И нека гърдите да стинат,
на гроба ми мак да цъфти,
но нека да зърна заринат
в съня си желани мечти.
Да спя и сърце ми да счува
туптежа на земни гърди
и целия свят да ликува,
забравил в пиянство беди.
1913
КЪМ ЛУНАТА
През моите прозорци ти погледай
и пръскай мека светлина.
Когато грееш, мене ми се струва,
че виждам в теб любимата жена.
Обичам погледа ти тих, разплакан -
милувай моята коса!
И звучно ме опивай с нежни думи -
обливай ми душата с балсам и роса.
През тъмните прозорци ти погледай
и дай ми скръб и тишина.
Милувай ме и приказки ми казвай
и тихо ме люби, о, горестна луна…
1913
В ПОЛЕТО
Тихне полето сред нощни печали,
пусти са друми, не шепнат гори;
траурна нощ е простряла воали -
мойто сърце в тъмнина се скри.
Няма в полето шептяща душица,
песен вечерна в захлас не звънти.
Нейде на самост невинна сестрица
моето име с молитва шепти.
В мрака спокойно стоят силуети,
самост мистична на всяка страна.
Плаче сърцето от градски навети,
плаче топола кат скръбна жена.
Вкъщи сестра ми навярно ме чака.
Сестро, за мене дома се моли!
Някъде някоя птица проплака.
Сам съм в полето. Боли и боли…
1913
