Сергей Слободенюк

превод: Галена Воротинцева

***

В твоя свят, ако скръб връхлети
и тъжиш след раздялата сам -
към безкрая за миг погледни.
Всичко, знай, отминава натам.

Ще се кротне умът ти в нощта,
всяка рана зараства, помни.
Ти за всичко споделяй така,
все едно виждаш идните дни.

Всичко свършва - бъди убеден.
И от нулата почва. Съдба.
А това, че ни чака нов ден
дава смисъл на тази Земя.

——————————

***

Если в мир твой ворвется печаль,
Время грусти, разлук и потерь.
Посмотри в бесконечную даль.
Всё пройдет. Понимаешь, поверь.

Успокоится разум в ночи,
И затянутся раны в груди.
Ты о них говори, не молчи.
Знаешь, ждет нас рассвет впереди.

Всё когда-то исчезнет, пройдет.
И опять возродится с нуля.
Нас всегда «ясный день» где-то ждет.
В этом смысл на планете Земля.