„ПЪТЯТ НА БЪЛГАРСКАТА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ”
Под такова заглавие излезе от печат една книжка от плевенския адвокат Г. Марков. Оставаме настрана стойността на тая книжка в стилно и правописно отношение. Това не е наша пряка задача сега.
Интересуват ни предимно мислите на г-н Марков по тая толкова интересна за момента тема. Защото не е овехтяла тая тема - за големите и страшни прегрешения на нашата интелигенция.
Колкото и време да мине, тя ще си остане все тъй нова и интересна тема. Ще мине тя неизбежно и в историята един ден и като присъда ще висне над главите ни.
Изглежда такава тема за г-н Марков нещо съкровено и сякаш оживяло на сърцето му. И трябва дълбоко и болезнено да го е засегнало разочарованието от дейността на нашата интелигенция. Инак не може да се обясни изчерпателната и всестранна аргументация в неговата книжка.
Чете човек и се чуди - само петдесет години свобода, и то подарена ни като милостиня, и… толкова много щуротии! Всичко сякаш, че се е заклело още при изгрева на свободата да конспирира под една или друга форма срещу младата държава. Разединение, завист, кариеризъм, корист, сектантство - всичко, което тури край на Второто българско царство. Повтаря се с математическа точност като по един орисан закон.
Два главни етапа в дейността на нашата интелигенция отбелязва авторът - онзи преди освобождението и този след него. И колкото и да е примирителен към онзи преди освобождението, не може да не се констатира нещо характерно.
Свойствена само на нашето племе черта - наивност, лекомислие, отсъствие на обществено чувство, стремеж да се чака всичко от държавата безвъзмездно. Нещо много опасно и съдбоносно за една правова държава - приближаващо се до инстинкта на пещерния човек.
И изглежда, по думите на автора, че за нашето социално и духовно издигане никой не се е погрижил. Затова и големият екзамен по обединението племето ни завари готови само военно. Уви, нима само казармата е била толкова години на своя пост?
След прочитане книжката до край не може да не признае човек една права констатация у г-н Маркова: че страшните за нас погроми не са освен последица от такава дейност…
Много мрачна и нерадостна е картината, която г-н Марков дава за българската действителност с тая си книжка. Но… дали сме наклонни да извличаме поука от такива книги?
Тая действителност си е същата и днес - с тенденция дори за влошаване. Към провала, страшна и неминуема провала, отиваме ние и никой не знае какво носи за нас утрешният ден.
Сегашната „демокрация” подхранва само вълчи апетити и не мисли да се заеме с такива високи задачи.
Приятен дълг е да се работи за такъв вдъхновен и чист национализъм, какъвто ни сочи той. Но кой… Кой ще бъде призваният водач из такъв път за утре?
Накъде да вървим, Господи?
——————————
в. „Вечерна бургаска поща”, г. 5, бр. 1018, 12.01.1932 г.
