Никола Джеров

ГЕРГЬОВДЕН

От усое, на зелена бука
ранно пиле кукувиче кука:

- Горица се вече пременила -
се кадифе, се зелена свила, -

Тебе няма, зелен свети Георги!
Бързай, бързай, зелен свети Георги -

да отприщиш стадо от кошари,
да отпушиш медени цафари,

да навържеш по поляни люлки -
да залюляш девойки и булки!

ПРОЛЕТ

Кукна пиле от влажно усое:
- Без мен зиме у гора какво е?
Суха гора на какво прилича?
Пиле кукне - гора се облича!

Зелен здравец от бряг се обади -
размириса горското ливаде:
- Още върше сухи, незелени -
цяла гора мирише от мене!

Отговори мома от чешмата:
- Кому пиле ще кука в гората,
кому здравец челото ще кичи -
ако мома китки не обича?

Не стърпя се юнак от мегдана:
- А за кого китка е набрана? -
Суха гора без листе каква е -
сама мома, без мене това е!

МАЛИНИ

Да знаеше, че лудо ще мине -
не би брало девойче малини!

У село се девойче прибира.
Лудо-младо от жажда умира!

„Стой, девойче, много си набрало -
дай да зобне уста зажадняла.”

А девойче гледа дяволито:
„Зобай, лудо, зобай до насита.”

Уж да зобне - ръчица й стегна,
с лява ръка през кръста пресегна,

надвеси се над момини устни:
„Тия ми са по-сочни, по-вкусни!”

Зоба лудо, зоба и не пита -
нали няма ни грях, ни насита!

Кога пусна девойче над село -
още по е лудо загорело…

Да знаеше лудо - да отмине -
да не иска от мома малини!

ТРЕПЕТЛИКА

Чудни листа имаш, трепетлико -
и без вятър треперят над село!

Тъй треперят тънки треперушки,
разиграни над момино чело.

Тъй трепери сърце у юнака,
кога юнак до невяста чака -

да си идат сватове и дружки,
да откачи тънки треперушки…

В ЗОРИ

Петли пеят - зора зазорява;
малка мома не чува, не става:

цяла нощ е юнак либила -
към зори се едва умирила.

Що да стори - сам юнак се чуди -
свидно му е либе да събуди:

сладко му е на рамо заспало,
по възглаве коси разпиляло,

а възглаве - от що мома диша,
възглаве му на здравец мирише!

ТЕСНИ СОКАЦИ

Колко са тесни селски сокаци!

Отгоре мома за вода тича,
отдолу лудо сокак пресича;

опита моме път да не мине, -
не иска лудо да се размине,

А си широко ръце разгърна -
насред сокака моме прегърна!

Колко са тесни пусти сокаци!

МОМИНА КЛЕТВА

- Кое пиле гнезо не намира?
Коя рана вече не заздравя?
Кое цвете еднаж се събира?
И чия се клетва не забравя?

- Горско пиле броди и не спира;
първа обич - последна остава;
еднаж младост цъфти - и умира;
либе кълне - и Бог не прощава!

ПРИСТАНУШКА

Хайде вече да си ходим,
либе Ангелина! -
Хитра дружка изпревари,
аз съм без дружина…

Всяка вечер аз по тебе -
вълк по ягне - ходя;
тая вечер - ти по мене:
ягне дома водя!

ТРАПЕЗНА ПЕСЕН

По трапези, по курбани
домакин три пъти кани,
с три се чаши благославя:

първа чаша е за слава
на юнаци и девойки -
хороводци, песнопойки;

втора чаша е за ниви -
извишили, вретенили
като тия внуци мили;

трета чаша - за амина:
сита жетва таз година -
нито една празна гуша! -

Ако гърло сито не е -
как ще песен да ти пее,
и да пее - кой ще слуша?

СТУДЕНО СЪРЦЕ

Севда голяма -
севда край няма!

Волно си пееш,
кръшно се смееш,

Дено ле, Дено,
божур - цървено,

пролет - лицето,
зима - в сърцето!…

МОМИНИ СЕДЕНКИ

Няма зима,
снегове дълбоки,
дето има
моми църнооки,

дето моми
с момци се намират,
дето сами,
сами свирки свирят!…

Забродили
по пъртини сенки -
що са мили
момини седенки!

ПОД БРЕЗАТА

Роса росиш, брезице!
Мен ли плачеш, сестрице,

че хайдутин залюбих,
та се млада погубих? -

Първа зима не мина -
домиля му дружина,

събра верни юнаци,
да си гони читаци,

а невяста забрави…
У дома я остави,

на свекърва да шъта,
на стар свекър във къта,

людски порти да чука,
като пиле да кука!

Мен ли плачеш, сестрице,
белокора брезице?

НА ЧУЖБИНА

Опустяла
чужда земя
и кярове тежки!
Като черни
клетви тегнат
твойте сълзи жежки.

Дни минуват
в люти жалби,
в мъки - черни нощи…
Тъго моя,
жалбо моя,
чакаш ли ме още?