Петър Динеков

„Спомени из политическия живот на България” от Даниил Юруков

Трябва винаги да се радваме, когато съвременници на важни събития от близкото и по-далечното минало ни поднасят своите спомени или дневници, където е отбелязано онова, което най-вече им правило впечатление.

Защото да пожелаеш да разкриеш на поколенията богатите хранилища на своята памет и да предадеш тяхното съдържание в една форма, непохабима от зъба на годините, запазена от ударите на времето и от преходността на човешката съдба, то значи да имаш чувство за цената на миналото, да обичаш историческата истина и да схващаш голямата стойност на спомените като градиво за историята на племето, към което принадлежиш.

А познаването на тая история може да има съдбоносно значение за настоящето. Както от сполуките, така и от нещастията проницателните четци ще успеят да извлекат онова, което може да им послужи за ръководно начало в техния частен и обществен живот.

Спомените на Д. Юруков, които представят един обемист том от близо 300 стр., още със самото си заглавие събуждат нашето любопитство и ни карат да зачетем книгата веднага. Читателят не се излъгва.

Защото в тия спомени той намира неща, които другаде не са казани, научава интересни събития, изложени живо и увлекателно, без излишна разточителност на израза, без досадна старческа словоохотливост, съгрети от пламъка на едно сърце, вечно бунтуващо се срещу неправдата и безчестието.

Разбира се, всички неща не са се случили така, както са описани, някои факти са предадени неточно, много тълкувания и заключения са несправедливи, но това е неизбежно, когато пише съвременник, който е живял с бурите на епохата, имал е свои лични симпатии и антипатии към обществените движения и дейци, сам е бил във водовъртежа на политическите борби.

Важно, обаче, е искреното желание навсякъде да бъде казана истината дотолкова, доколкото я познава авторът, и навсякъде личности и събития да бъдат преценени така, както повелява справедливостта.

Неточно предаденото може да бъде допълнено и оправено чрез други източници, неправилните заключения могат да бъдат подхвърлени на анализ с оглед на нови, неизвестни на автора обстоятелства и по такъв начин истината ще бъде възстановена.

Затова най-голямата цена на спомените е не в тяхната изчерпателност, не в широкия им обсег, а в желанието на автора всякога да бъде честен и откровен в изложението на фактите и в тяхното коментиране, неумолим и строг в преценката на дейците, независимо от това дали са политически приятели или неприятели.

Спомените на Д. Юруков започват от твърде ранна епоха - две десетилетия преди освобождението и свършват с нашата намеса в световната война. С оглед на това те могат да бъдат разделени на два дяла, нееднакви по обем: спомени за събития преди 1878 г. и след нея.

Първият дял засега живота на българите през турското робство, въжделенията на народ и интелигенция за духовна и политическа съдба, подготовката на Априлското въстание, неговият разгром и издевателствата над българите, начало и развой на освободителната война.

Вторият дял разглежда една не по-малко бурна и тревожна епоха - политическата съдба на страната след освобождението, от руската окупация до намесата в световната война, с всички нейни бури и превратности, всички устреми и громоли, всички радости и злочестини в продължение на близо полувековен свободен живот. Тоя дял е извънредно интересен и се чете с непрекъснат и жив интерес.

Спомените на Юруков имат качества, които отреждат на автора им едно от предните места между нашите мемоаристи и затвърждават неговата книга в съзнанието на читателя като трайно и значително произведение на българската литература.

(с незначителни съкращения)

——————————

в. „Литературен глас”, г. 5, 28.05.1933 г.