Свежа Дачева

***
Един северозападен балкон ме среща
с лодки, които се завръщат,
натоварени догоре със снежни ветрове.
Един северозападен балкон ме вдига
до рубините в короната и до птиците,
които славят гордата калина.
Един северозападен балкон е пъпната ми връв
със залеза, удавил цялото небе
и всичките сърца под него
във своето великолепие.

***

на М.

Ракът изяде дясната й гърда.
После тя му даде и цялата си дясна ръка,
за да й позволи да живее.
Сега върви, стиснала в лявата си ръка
купените продукти.
От дясната страна лети ръкава й -
самотен гълъб -
и гука гальовно в пролетното утро.

НА АВТОГАРАТА В РУСЕ,
МАЛКО ПРЕДИ ЗАМИНАВАНЕТО
НА АВТОБУСА ЗА СОФИЯ

Той беше слаб
със слабостта на индийски йога
и черен
с чернотата на гарван.
Ноктите му бяха дълги
и естествено изпочупени.
Личеше, че беше нощувал
дълго време под звезди и планети.
Сутрешната суетня на гарата не засягаше
пейката с липсващи ребра,
на която седеше - наполовина в слънце,
наполовина в сянка.
А сред брадясалото лице
очите се смееха
с отвъдна доброта.

***

на една мравка

Ти си толкова малка,
че не можем да се вгледаме в очите ти.
Не можем да те различим от множеството.
Затова сме безчувствени за земетръса,
който твоята смърт предизвиква
в свещената верига на живота.

***
Когато казваш името ми,
гласът ти изплита сребърна нишка
и последният звук - безстрашно паяче -
увисва на нея.
Ти извикваш името ми на удавник
във водите на времето.
Ти ме зовеш от светлинния хаос
на сътворението.
Винаги, когато казваш името ми,
искам да те прегърна и докато ме спасяваш,
да те спася.

Но как се спасява сърце,
което виси на сребърна нишка
от небето.

***
Чувствам как самотата и очакването
постепенно ме оронват като камък.
Като камъка, на който
моята закъсняла любов
през една разлюляна от звездни щурци
вечер,
след сто или след хиляда години,
без да знае защо, ще седи и ще плаче.

***
Някога тук е имало море,
покривало
облите хълмове и долината,
но сега из нея червенеят
покривите на къщи
и деца играят
между сенките
и светлината на дърветата.

Душите на прадревни риби
се щурат наоколо,
удивени от чудото.
И пулсират очите им -
червени фарове -
по бреговете на времената.