ИЗБОР
ИЗБОР
Вратичка на кафез.
Оставих я отворена.
Поисках заека да пусна.
Той пристъпи до оградата позната,
главата си подаде.
И само…
помириса
свободата.
НЕОБЯСНИМ ЗАХЛАС
Вървеше лудият през този кротък град
с отмерени и точни крачки -
военен сякаш, натоварен със задача:
скандираше през две минути тъй, че
древният оратор Полифоний би завидял:
едно-две-три - долу док-то-ри-ти!
едно-две -три - мам-ка ви…
Расте тълпа край него - топка сняг,
търкулната по склона, Главната изпълва.
Не знае лудият какво е свобода,
правата на човека и конвенцията за правата.
И разрешение за митинги не иска.
Но протестира той срещу властта,
макар и медицинска:
едно-две-три - долу док-то-ри-ти!
едно-две-три - мам-ка ви!
Гласът му цепи въздуха задрямал.
И страх по тротоарите пълзи
в душите на търговци, властници, крадци…
Едно-две-три - долу док-то-ри-ти!…
(Римува „едно-две-три” с „док-то-ри-ти”,
си отбелязах мимоходом).
И неусетно как, във някакъв необясним захлас:
вървях ли, виках ли, сънувах ли - не знам.
Но и аз до лудия се озовах.
Преминах с него по гръбнака на града,
скандирайки неприличните слова:
едно-две-три - мам-ка ви!…
И станах луд за свобода!
ЗИМА
Поле. Снегът - дълбок и равен -
книга празна,
от синури на страници нарязана.
От край до край е белота.
От нея ли очите ти сълзят?
Тихо. Замръзнала е малката река.
Ни знак от дивеч или стъпка на човек.
От ятото избягал,
самотен гарван пише стих
върху снега.
КЛОШАР
Когато вие спите, утолени от деня
и неговите дарове,
аз тръгвам в улиците на града
към кофите за смет,
където вашите излишъци ме чакат:
коричка хляб, бурканче лютеница,
кашон пробит или пък - цял,
палтенца, панталони отеснели,
играчки, книги на класици, вестници
и всичко дишало в дома ви…
И станало излишно.
А тука аз по детски му се радвам,
подреждам го и му говоря тихо -
да не събудя лошите стопани,
нощта, съседката, която плаче във съня си
за самотата си ранена,
поета, легнал преди малко, уморен
от музите крилати….
Звезди понякога блещукат -
за влюбените стръв,
опасност за крадците!
Аз моите звезди в боклука търся.
И съм щастлив, когато нещо хубаво
открия пръв.
СЪЮЗНИК
Не си отива зимата от този град.
Протри се шубата й дълга, изтъня.
Гласът й се продра, но вее още хлад
и гражданите стряска още във съня.
А слънцето кръжи. С рогца на млад козел
опитва кожата й стара да боде.
И търси между нас един съюзник смел
към пролетта нахлула да ни поведе.
ОБЩИНСКА БОЛНИЦА
Тук цигани, турци и българи -
изпаднали и социално небрежни,
без доход, работа, но с дългове -
за болницата сякаш са женени.
Хронични болки с бедността хронична
на всяка крачка срещаш в час незван.
Стои въпроса: болни ли са всички
или кой ги повали във нокдаун?
В безхлебие и студ и нищета
върви животът им, тътрузи тяло.
И тази болница е краят на света им.
Чуй, плаче януарски вятър.
На умряло.
ХОМО ИНСАНУС
На Владимир Попов
Сега е времето на лудите човеци.
Законите изгубиха страха си здрав.
И тръгват болни страсти. Праведен е,
който след куршумите остане прав.
Настръхнали бради и твърди скули,
опръскани от храчки и псувни…
Очи, от черепи излезли и опулени
към свободата, дето тъй не се роди.
Порой от ругатни и думи страстни.
И истини на заредените патлаци.
И българите - в стрес, нещастни са..
Убийци шетат денем. И нахалници.
Сега (докога ли?) е времето на юдите.
Снишават се неуловими фараоните,
отлитат над главите им харпуните.
И пръскат на плебеите фасоните.
Дошло е времето на грубите човеци.
Богатството и подлостта са стръв.
Изригват тъмни страсти… И светец ли е
след бесове и рекет станалият пръв?
ЛУДО БИЛЕ
Във сечища млади, край дънери стари и гнили
Голямото биле расте. Там копривата жили
три пъти по-силно поне и в усоето дебне
усойница. Там пепелянка се цели във тебе…
От било към било възлизаш нагоре, човеко.
Била и балкани. Пред тебе - ни път, ни пътека.
Ти търсиш най-едрото биле - за лек и за истина.
Но ако не хванеш страха си, пиши се отписан.
Страхът ти - това е цената на Лудото биле!
И местният луд Добри, наричан още Горското пиле,
не може да ти помогне по тези балкани настръхнали,
които са всъщност чела на войводи и чела на хъшове.
