ФРАГМЕНТИ
ЕСЕН
Днес утрото затвори очи и гъст воал замъгли лазура.
Сенки паднаха на земята, къщните врати се затвориха - и вечерният въздух милва някаква печална музика.
Тя дойде.
В тая вечер аз не разбрах какво говорят думите на нейната песен, но мелодията на нейната арфа разбуди моите блянове и чудно дихание облъхна моя сън.
На другия ден моите желания узряха плодове на любовта.
——————————
НОЩ
Нощта е черна като чер мрамор.
Сенките на небето се смесиха с мъглите на земята.
Нощта е черна, и сърцето ми трепери; но аз ще взема лампата на моята любов и без страх ще вървя напред и ще следвам времето в мрачевината.
Светлината ще пада като златен дъжд върху мен, безтрепетно ще чукам по всички чужди порти и ще търся скритата скиния.
И, може би, не ще я намеря, но никога не ще се възвърна към огнището, което не е мое.
——————————
ЦВЕТНА ГРАВЮРА
Денят е хубав и слънцето диша, топло и огнено. Полята горят в страстно мълчание, а над града въздухът се е надвесил като спомен от златна древна приказка.
И трепне сянка, като изгубена нейде девица, и птичка размаха плашливо криле и крехките клонки на боровата гора показват с ръце небето, а в зареяните облачета - тихи странници - като вчера - е все тъй ласкаво и мирно.
——————————
сп. „Листопад”, г. 1, кн. 5, 1913 г. Псевдоним: Халосник
