Интервю на Георги Н. Николов със Златка Тименова, преподавател по български език в Лисабон

В Португалия българската култура почти не е позната. Масовият португалец знае за „Българските гласове”, за Стоичков, Балъков и Йорданов. Много от португалците се сещат за България като страна, през която са минали, пътувайки за Гърция или Турция…

- Уважаема госпожо Тименова, Вие несъмнено се интересувате от родината си и какво се случва в нея. Мислите ли, че с потоците икономическа емиграция и рухнало стопанство тя сама се заличава от географската карта на света?

- Не бих искала да мисля апокалиптично. По-скоро нека всички заедно да намерим начин за излизане от разрушителните процеси. Всички ние, които имаме воля и обичаме България.

Но преди това трябва да премахнем разделителните линии, станали вече анахронични: сини/червени; млади/стари; българи в България/българи извън България; бедни/богати. Освен това, имаме и много успехи, които не виждаме и за които не се чува и не се пише.

Никъде никога нищо не е само черно или само бяло.

- Как се чувства един български учен - имам предвид Вас, „по широкия свят”? Ще направите ли сравнение между областите, в които работите, тук, у нас и в Лисабон?

- Не мога да кажа, че съм учен, преди всичко съм преподавател. Чувствам се нормално и у нас, и в Лисабон. Все пак, тук отношенията не са така открито агресивни както у нас.

Академията се промени много в последно време.

Не знам докъде е стигнала тази промяна в България, но тук вече почти няма фундаментални дисциплини, студентите се плашат от всякакви теории, търсят практичното и бързо приложимото.

Например, без да знаят достатъчно чужди езици, искат веднага да започнат да превеждат. Все пак, някои български студенти, които идват в Лисабон по програмата „Еразъм”, са по-добре подготвени от тукашните.

- Позната ли е българската култура в Португалия и с какво най-вече? Какво й липсва, за да бъде усетена по-мащабно?

- В Португалия българската култура почти не е позната. Масовият португалец знае за „Българските гласове”, за Стоичков, Балъков и Йорданов. Много от португалците се сещат за България като страна, през която са минали, пътувайки за Гърция или Турция.

Ако нямаме национална идея, не можем да говорим и за разпространение на националната ни култура.

Не се отпускат никакви средства за културни прояви, особено в Португалия, където нямаме Български културен институт, а българското посолство е от треторазрядните.

И въпреки това, с много усилия нашите дипломати се опитват да организират някои прояви, или да участват в други общославянски.

При тези условия и в този контекст, са нужни много повече средства, воля и голяма доза идеализъм.

- Кои наши литературни творци са преведени там и с какви черти на творчеството си са предпочетени?

- Българските автори, преведени на португалски, са много малко. Преди политическите промени у нас, това са, например, Вазов, Вапцаров, Кратка антология на българската поезия, а след промените, Антон Дончев, Лиляна Михайлова, Георги Господинов (поезия) и още някои, може би, за които не се сещам и моля за извинение.

Не бих могла да говоря за предпочитания, това са случайни преводи.

А кои са Вашите любими автори, които бихте искали да станат достояние на читателската ни аудитория?

За щастие у нашата читателска аудитория има много повече културно любопитство и благодарение на финансовата подкрепа от страна на португалските културни институции, португалската литература е много добре представена у нас.

Може би поезията остава малко по-назад. Например, бих искала поетът Рамош Роза да присъства с повече преводи.

- Защо насочихте лиричната си дарба най-вече в хайку-поезията? С какво Ви заплени и какво Ви даде? И какви послания отправяте Вие към поклонниците на този нелек жанр? Ще пробвате ли перото си и в други жанрове?

- Лиричната ми „дарба” се изразяваше най-напред в рецитиране на поезия. По-късно научните занимания заглушиха лиричните ми тежнения. Но когато преди 15 години научните ми статии и доклади започнаха да приличат повече на поетически преживявания, разбрах, че започвам друг живот.

Стегнатият изказ винаги ме е привличал, но специфичната форма на хайку не се появи изведнъж. Японското тристишие е най-кратката поетическа структура, която позволява с прости думи, по най-естествен начин, да се отворят дълбините на смисъла и чувството отвъд изказа. А това никак не е лесно.

Не знам дали имам послание към любителите на хайку поезия, още по-малко към пишещите. Хайку е начин на живот и вид интелигентност.

Сигурно няма да имам време да пробвам някой друг жанр. Още не съм открила тайната на хайку. И по-добре, може би.

- Владеете много езици и имате високи критерии за сравнимост между интелектуалните нива на отделните народи. В този план - какво трябва приоритетно да вълнува съвременните автори, за да бъдат търсени и актуални?

- Не мога да кажа за какво трябва да пишат нашите автори, ако това имате предвид. Истинският автор е добър, защото пише за това, което истински го вълнува.

Все пак едно пожелание: да имаме малко по-широк поглед върху света и върху нас самите; темите ни, освен национални, да звучат и по-общочовешки. Кой ще разбере прекрасния ни Радичков? Вероятно една шепа интелектуалци.

- Занимавате се и с литературна критика. Защо според Вас в България такава очевидно липсва? На какво равнище е тя в Португалия и има ли граници, които не престъпва?

- Вие сигурно сте прав, но все пак не мисля, че в България липсва литературна критика.

Това което определено дразни, е снобското писане, чуждиците, калкираните литературни термини, на които може да се намери еквивалент, желанието да вместим всичко, което сме прочели, независимо дали отговаря на темата.

В Португалия литературната критика е много слаба, липсват теоретични основи.

- Какво трябва да знае младият български писател, тръгнал да завоюва света?

- Да знае да общува, да се усмихва, да познава другия, преди да тръгне да го покорява.

Да не се подценява, да бъде горд с културата и историята на страната си, за да предизвика интерес у чужденеца.

Да има критерии и да „купува” най-доброто, а не първото и най-лесното, което се появява само защото е чуждо.

- Какво в скоро време ви предстои на академичното поприще? Ще ни зарадвате ли скоро и с нова Ваша книга и каква ще е тя?

- Научните ми занимания остават все по-назад. Може би ще направя едно изследване върху превода на белгийската франкофонска литература в Португалия.

Може би ще бъдат публикувани две мои книги с хайку, вече почти готови, едната в България, а другата в Мароко.

От едно португалско издателство имам предложение и за още една книжка. Но дори и само една от трите да излезе, ще бъда доволна. Разбира се, очаквам и антологията за българските писатели по света, която вие подготвяте.

- И накрая на разговора: какви пожелания ще отправите към българския народ, освен за здраве?

- Повече положителна енергия!

- А на себе си какво пожелавате? И ще ни поздравите ли с няколко нови Ваши хайку?

- Същото пожелавам и на себе си! И ви подарявам едно хайку:

охлювът върху
листото на розата -
безкрайна целувка