ВОДА
ВОДА
Душата ми бе кладенец затворен…
Над него път направиха отдавна,
по който тътнат яростни копита
и си играят весело деца…
Душата ми бе сън, заключен здраво
във тясното си землено корито -
сънуваше луната и звездите
и никога невиждани лица…
Но тая нощ очи със цвят на лешник
огряха във дълбоката й бездна
и замечта покорната вода:
„Аз искам да се лея на открито,
да пия дъжд и устните да квася,
да имам път… И някаква съдба!”
Очи огрели, слънчевата сила
ли вдъхнахте на бедната вода?
Прозрачните си мишци тя напъна
и с пръстите си гъвкави пробила
затвора си, избликна като извор
и се отпусна тиха и добра…
И цвят й даде слънцето, тревите
направиха я свое огледало,
дървета тънкокръсти я дариха
със багрите на есенни листа…
Снежинките целуваха я тихо,
от пръстите й топли се топяха -
и тя намери път. И красота.
Да, сън заключен здраво бе душата,
но тази нощ очи със цвят на лешник
й дадоха простор и свобода…
и стана тя палитра на цветята,
на слънцето, на облаците бели,
и стана жива, пееща вода.
АВТОПОРТРЕТ
Битието ли? Ето, орисано
хаотично от сривове страстни,
пулсира в мистично изписана
мозайка от сили всевластни.
И сега - кой е там, в огледалото -
сред релефа на линии чисти
ме дебне момиче, развявало
отдавна къдрици смолисти…
Дочуло гласа на щурчетата,
на птица, любовно запяла,
разгаряща жадно в куплетите
жаравата жива до бяло…
Така в битието се вписваха
пасиви победно жестоки,
а в трънаците кротко притихваха
теменуги - мечти мъдрооки.
Оскрежени угасваха в храстите,
пред оная пътека трънлива,
дето гони голямото щастие,
но без милост край него извива.
И финал. Без позор и отличия,
в равносметката все неумела
още крача… Подкрепа ли? Ничия.
А походката бавна - но смела!
И се питам: какво съм научила
до днес по пътеката, грешната,
да почитам съдбата и случая,
да съм често наивната, смешната,
но да тръпна с ония пулсации
из ливадите, детски дочувани,
и без да очаквам овации,
да се скитам сред думи сънувани…
***
Небе и ад! Задъхват ме контрастите!
Кристал и кал разкъсват мойте вени.
Летя - пропадам в пъкъла на страстите…
Възкръсвам - вдишвам ново вдъхновение..
И в тая дива двойственост понесена
с небесните и адските обрати,
усмихва се природата ми есенна
и чудотворства с думите познати.
