Йордан Стратиев

КАМБАНИ

Един прозорец бавно се отваря
и блясва по стъклата утринта
като лале, което се разтваря.

Това е миналото - песента,
възторжената песен на земята,
понесена към Бога и света,
която те облъхва като вятър
от дъното на тия равнини
и пее като празник над нивята
с камбаните на твойте детски дни,
тъй радостни, тъй светли и честити.

Сега една камбана пак звъни
и пак пред тебе светят равнините
с далечните огньове на нощта,
изгрели над злочести и честити, -
но ти не чуваш вече песента
и гледаш как възторга ти догаря
на залеза в далечната черта

като лале, което се затваря.

ПЕПЕЛ

На Й. Стубел

Какво да ти разкажа? Виждаш сам
и чашата, и погледа помътен.
Сега и аз се питам и не знам,
животът ни отмина като тътен
от нощен влак - горяха светлини,
но по е черен оттогава мрака
и по-тревожни тъжните ни дни.

Да чакаме - какво ни вече чака?
Каква надежда в наште времена?
И нашите деца - каква утеха?
В очите им тревожна тишина,
сърцата като въглени изтляха,
а в нас докрай остана да горчи
един безимен глад, една боязън,
и днес животът вече ни звучи
като живот от другиго разказан.

А някога (но ти не вярваш сам
и днес ти е обидно и противно),
но някога - о, как жестоко знам! -
нали и ний тъй детски, тъй наивно
мечтаехме с възторжени очи
за друг живот, по-радостен, по-светъл?

Днес ти мълчиш. И двамата мълчим.
А в чашите ни - само черна пепел.

——————————

в. „Огнище”, бр.51, 1942 г.