БЪДЕТЕ КАТО МОЦАРТ!
Националният нихилизъм, особено в сферата на културата, от който страдаме напоследък, е причина твърде бързо да забравим за ярки явления от нашия духовен живот в недалечното минало, да забравим за личности, които са емблематични за нашата литература и са ярък пример за честно и гордо служене в храма на изкуството.
Такава личност бе Кръстьо Куюмджиев - един от не многото ни литературни критици и историци с призвание, безмилостен и последователен адепт на високохудожествената литература и отрицател на всякакви компромиси с литературното творчество.
Освен безспорен критически талант, той притежаваше и силен характер, затова никога не се е примирявал с опитите да бъде вкарана литературата ни в прокрустовото ложе на идеологическата догматика и да бъде принудена тя да изпълнява чисто утилитарни функции.
Критическите текстове на Кръстьо Куюмджиев са написани с размах на мисълта и въображението, отличават се с богатство на прозренията, носят очарованието на високата проза и есеистика, защото, освен задълбочени анализаторски способности, техният автор беше и талантлив белетрист и есеист. Да си спомним само блестящото му есе „Алеко и Реката”.
Кръстьо Куюмджиев си бе спечилил авторитета на изкусен полемист, майстор на словесния дуел и рицар на красотата. В статии като „Бъдете като Моцарт”, „Лекарю, излекувай се сам!”, „И още нещо за “котловинната литература”, „Милион въпроси” и редица други той яростно, но артистично и аргументирано отстояваше разбиранията си, че литературната критика не трябва да бъде слугиня на силните на деня, обявяваше се срещу тромавата и безкрила литературнокритическа мисъл, срещу сухия педантизъм и наукообразното пощене и чоплене на художествените творби, смело и отстроумно иронизираше литературното среднячество, скучната рутинност и безплодните занимания с изкуство на хора, стимулирани единствено от амбиция, но неозарени от божествено вдъхновение.
С цялото си творчество критикът утвърждаваше светлото моцартовско начало в живота, литературата и изкуството и с това предизвикваше гнева и отровата на множество Салиеровци.
Литературата не е бална зала - тази максима на първия ни литературен критик Нешо Бончев бе верую и на Кръстьо Куюмджиев.
Нека си спомним за Кръстьо Куюмджиев - един от плеядата видни свищовлии, сред които са гениалният Алеко, първият светски художник Николай Павлович, бащата на българската карикатура академик Александър Божинов, щедрият дарител за българското образование Димитър Апостолов Ценов, големият майстор на четката Никола Танев, един от строителите на нова България професор Иван Шишманов и колцина още!
В този смисъл Свищов все още е длъжник на паметта на видния литературовед, критик, есеист и естет Кръстьо Куюмджиев, чието непреходно дело трябва по някакъв начин да бъде припомнено и възкресено за днешните и идните поколения.
Защо не и чрез един национален конкурс за литературна критика и есеистика, носещ неговото име? А и защо това име да не носи една от свищовските улици?
