Петко Тотев

Максишоу с три класически единства

САЩ /94 е възможното максишоу, най-шоу на съвременността. Футбол & телевизия & модерен маркетинг събират многомилиардна аудитория, немислима в други епохи и при други съвременни начинания. Пределно по мащаби и възможности зрелище на ХХ век се развива също по строгите класически закони на трите единства в драматургията.

Единство на мястото

До четвъртфиналите на ХV световно първенство по футбол ударението върху Европа се очерта с небивала яснота. Останаха на сцената седем европейски отбора. Бразилия е голямото изключение, което потвърждава правилото.

В географията на Европа запулсираха върху екрана полуостровите: Скандинавски, Пиренейски, Апенински, Балкански. Тройно ударение върху Балканите: България, Румъния, Гърция. По-нататък вниманието се насочи към близките вдатъци на Стария континент в Средиземно море.

Два южноевропейски полуострова, първи амфитеатри на класическата комедия и трагедия, пак събират погледите. На Апенинския полуостров футболът се сраства с политиката.

В непосредствена близост дими, тлее и избухва в кървави пламъци онова, което отдавна се нарича „балкански барутен погреб”, „балканизация на политиката”, „македонска стрелба” и т.н.

Географията на футболните терени е не по-малко подсказваща. Прибавянето на аржентински и български асоциации към славата на Далас и Чикаго е сюжет за екшъни.

Но тук най-интересното е най-едрото - детронирането на досегашния световен шампион по футбол посред Ню Йорк, символ на единствената сега световна суперсила.

Единство на времето

Преди българския футболен триумф в Ню Йорк бе по чудо избегнат безпрецедентен дипломатически скандал. Сегашният дипломатически представител на САЩ в Република България влезе в своеобразни взаимоотношения с конституцията на страната, в която му предстоеше да работи.

Все около това време президентът на САЩ сред разтревожена Европа остана самотен оптимист, след като в Италия пак излязоха на сцената преки родственици на Бенито Мусолини.

Все по това време кървавото тресавище в Босна предизвиква проекти след проекти за омиротворяване. В американското наддаване знанията на суперсилата за Балканите видимо се увеличават.

Акцентите върху южноевропейските полуострови намират отзвук върху острова, родил футбола. Лондон ликува при българските победи над Аржентина и Германия. Тези изживявания са чисто футболни и нямат нищо общо нито с Малвинските острови, нито с бомбите над Ковънтри.

Но нека да спрем да говорим за времето, защото няма време.

Единство на действието

Какъв е този невероятен подем на българските футболисти в играта срещу бивши и особено срещу довчерашни световни шампиони?

Хилядолетната история на България, Балканите и Европа трябваше да бъде показана в действие за кратко време, защото изучаването на миналото е скучно за съвременните хора. А и историческият разказ често не е за вярване.

Една малка страна да оцелее на най-ветровития кръстопът на Европа при непрекъснати преки сблъсъци с империи, велики сили и суперсили?

Но ето че действителна победа на „аутсайдер” над лидерстващ във всички класации и прогнози световен шампион е нещо напълно достъпно и очевидно. Сега вече не е необходимо да се разказва за българските сложни взаимоотношения и „съприсъствия” на Балканите.

Нека само най-любознателните се задълбочават в миналото на изчезнали империи като Византия и Османското царство, в балканския покер на Великобритания в апогея на имперската й сила, в нейните съперничества с Испания, Франция, някогашна Австро-Унгария на Франц Йосиф І.

Нека само най-подозрителните да се ровят в архивите на Ялта и Потсдам, Рейкявик и Малта. Всичко това е „минало, неважно”, както казва българският поет Никола Вапцаров. С него са съгласни и сегашни вещи консултанти, помирители на Балканите.

Онова, което е суперсензация, т.е. нещо, което ще извади очите и на слепия, е 10 юли 1994 година. България бие световния шампион Германия в центъра на Ню Йорк. Игра. Зрелище.

Но и в играта се залага. И още как. Милиони, милиарди. И въпреки явните и задкулисните наддавания футболът продължава да съществува - както България сред враждебни империи, велики сили и суперсили. Винаги се запазва зеленият терен.

Там съвременни гладиатори си спомнят нещо само свое - имена на деца и родители - преди да тръгнат или-или.

Великият демократизъм на драмата, комедията, трагедията продължава в тоталитарни и посттоталитарни времена.

Гладиаторите, виждаме всички, се сражават и срещу реферите, тотализаторите, сигурните прогнози, изплатени предварително сухо и нето.

И все пак - въпреки всичко! - да вярваш и да не вярваш: България - Германия 2:1, 10 юли 1994 година, Ню Йорк.

Футболът - вечна демократическа игра - не чезне вътре в самата корупция и мафия. И ще продължи да вълнува милиарди, защото и занапред „аутсайдери” ще обръщат шампиони като едното нищо.

——————————

в. „Антени”, № 29 (1222), 20 юли 1994 г.