ПИСМО
В писмото на моето
руско другарче -
две носни кърпички.
Той се казваше Ваня,
като мен.
Трети пол няма.
Той знаеше, че съм тя -
със снимката, с която му гостувах.
Аз знаех, че е той -
със снимката, с която ми гостува.
Сега сме в различни лагери…
Той не е знаел,
че двете носни кърпички
ще събират сълзите ми
след 40 години.