ДА МОГЪЛ БИХ…
ДА МОГЪЛ БИХ…
Пустош край мен, а в мен безспир клокочи
от мисли и мечти вулкан;
и бавно мъртъв ден след ден се точи
по път със пясъци наслан.
Да могъл бих, раздвижил бих живота
и смисъл в него бих открил…
Да могъл бих по пътя към Голгота
един за всички бих умрял…
Ала мъртвило вред, а в мен клокочи
от мисли и мечти вулкан;
и бавно мъртъв ден след ден се точи
по път със пясъци наслан.
1913
***
Аз съм миг и вековечност,
аз - прашинка и скала,
безначална безконечност,
слънчев блясък и мъгла.
С мен живот, цветя и бури,
смърт без мен за цели мир;
сам подземе и лазури,
сам поклонник и кумир.
Бог е в мен и аз съм в Бога,
сам ничтожен и велик.
Аз съм кротост и тревога,
аз съм вечност, аз съм миг.
1913
НА НАШИТЕ МОДЕРНИСТИ
Не ви се чудя аз: в сегашно време
не бихте били вие модернисти,
ако да носехте народно бреме,
ако да бяха вам душите чисти.
Нали богатства в нас да създадеме
и бляскави да бъдем, и лъчисти
бе казал някой! „Нека да крадеме, -
преди орлите нам ни трябват глисти!”
От чужди джоб кесия ли с банкноти,
или тиради цели от Верлена -
едно й, - „модерний” пипа и лъготи.
А ние „старите” на лирата „сломена”
дрънкотим си по наште стари ноти
и плашим се от модната промена!
1919
В МЪГЛА
Мъгла - и сянка сред мъглата там
страхотно иде къмто мен насам.
Аз взирам се вторачено - едва
подал напред замислена глава.
Човек! - загубен в сдипления мрак,
и тръпки в кости пропълзяват чак.
Отстъпих в ляво, в дясно той изви
и видях - страх лика му изкриви.
И той, и аз в мъгла и суета
как страшни сме един за друг в света!
1920
ПРОЛЕТ
Пролет. Звънкат хлопатари
някъде далек.
Вятърът край мене шари
в танеца си лек.
Лед - разчупени окови -
бляска пред очи;
тъне ум в надежди нови -
слънчеви лъчи.
Волен дух се волно рее
в ширния простор.
Над глава ми птичка пее,
в мен тържествен хор.
Пролет. Звънкат хлопатари
някъде далек.
В спомен млад за дните стари
аз пристъпвам лек.
1920
